Banner Top
 

"Sociologia del mare, или фрагменти от живота в морето" от Иван Евтимов

Публикувана на: 28.08.2011
1 снимка

Иван Евтимов е социолог по образование и професия, което веднага се разбира от публикувания по-долу откъс от книгата. В професионалната му биография обаче има и един период, свързан с морето и пътуване по корабите във времената, когато у нас Корекомът бе място за привилегировани.

На тези сложни и уж вече преживени времена, на герои, случки и събития, свързани с "моряшкия етнос", както пише авторът, е посветена и книгата му "Sociologia del mare, или фрагменти от живота в морето". Книгата не е нито пътепис, нито социологическо изследване (въпреки че заглавието може да подведе), нито мемоари, а от всичко това по малко, внесено в жанра на краткия разказ и поднесено с много чувство за хумор и ирония. По пътя на кораба читателят се среща с колоритни пресонажи и може да си направи изводи защо на моряшката професия през социализма се е гледало като на нещо прекрасно от обикновените граждани и като на нещо ужасно от доносниците и службите за опазване на комунистическия морал. Със сигурност някои читатели ще разпознаят собствените си преживявания, като прочетат тези на главния герой, който напук на помполита остава в Париж, за да разгледа музеите, а после е привикан на разпит заради подадения срещу него донос. Други ще се забавляват с историята на Батянко, който е научил английски език, защото слуша тайно BBC, както и много други езици само от пътуванията си по корабите или на капитан Тост, който никога не е трезвен, но управлява прекрасно кораба. Всички тези случки и герои навеждат на много размисли за живота у нас през не чак толкова далечното ни минало, формално приключило, а иначе по различен начин променило съдбата на много хора.          

***

Във варненската ни махала имаше малка бакалница, тънеща в полумрак и изпълнена с ухания, раждани от смесването на миризмите на кафето, подправките, сиренето и маслините. Над вратата висеше надписа “Бакалница на бай Диаманди”, а вътре продаваше самият бай Диаманди, вечно сънлив и муден, сякаш упоен от изпаренията на стоките. До тезгяха отрупан с буркани с различна големина и пълни с желани сладки лакомства, зад гърба на бай Диаманди, най-разточително, една част от стената беше заета от огромен плакат. В хубаво време слънчев лъч пробиваше през опушените стъкла на прозорците и успяваше да освети плаката, сякаш го прожетираха някъде отвън. На предния план и в долния ляв ъгъл на плаката се виждаха руините на античен храм. Една дорийска колона лежеше пречупена сред други каменни отломки, а зад храма веднага започваше едно невероятно синьо море. Върху синевата с големи букви беше написано “Socilogia del mare”, а до храма пишеше още нещо с по-малки букви, които не можех да разчета.

Когато бабите ми ме пращаха, за да купя някоя дреболия от бакалницата, аз се взирах като хипнотизиран в плаката и мечтаех да пътешествам и да открия това невъзможно синьо море.

Навярно съм предчувствал, напълно несъзнателно, разбира се, че в плаката е закодирана моята карма. Разбирах значението на “...del mare” , но думата социология не ми говореше нищо.

Минаха години. Бакалницата на бай Диаманди заедно със загадъчния плакат отдавна не съществуваше. Бяха я съборили, за да издигнат на нейно място огромен жилищен блок. Завърших “Морско училище” и тръгнах да пътувам с корабите и да търся невъзможното синьо море. Не го намерих, но сигурно още щях да го търся, ако едно злополука не ме принуди да сляза от корабите с изпотрошени кости. Наложи се да си търся друга професия. Завърших социология и днес я преподавам в Нов български университет.

Бях забравил за плаката до деня, в който ми хрумна да запиша някои от моряшките ми истории, с които досаждам на приятелите си и така да се спася от тях. В процеса на писането  реших, че мога да оформя писанията си като книга и да я предложа на наивните читатели. И веднага разбрах, че книгата си има заглавие и то е “Socilogia del mare” и друго не може да бъде.

Колегите ми социолози веднага ще ме разкритикуват, че в книгата няма и грам социология, но няма да ме трогнат, защото книгата ми не е предназначена за мъдрите учени, а за хората, които възприемат четенето като пътешествие към невъзможни морета или поне като забавление.

МОРЯШКИЯТ ЕТНОС

Моряците, разбира се, не са етнос, но като група притежават много черти, които ги приближават до етноса.

Първо, те обитават една уникална територия - морето и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човек от сушата.

Културата на този "етнос", уви, остава непроучена. А той е създал устни шедьоври, описващи всички по-значими области на моряшкия живот - отношението към морето и кораба, живота на моряшкото общество, противоречията в него, отно шението към другите светове, страни и народи.

Морето диктува много от ритъма и особеностите на моряшкия живот, поради което животът на моряците рязко се отличава от живота на всички останали човешки групи.

Но, колкото и парадоксално да звучи, морето влияе върху моряшкия живот опосредствено. Моряците през по-голямата част от живота си дори не го забелязват. Не съм чул моряк да се захласва по красотите на морските гледки (с изключение на приятеля ми Петьо), а изобщо за морето рядко се говори. Влиянието на морето е дълбоко и подмолно. То действа мощно, но скрито, атакувайки подсъзнателния свят на човека.

Моряците обитават непосредствено кораба и той е много повече обект на почитание, любов и омраза, отколкото морето. Корабът е една изцяло изкуствена среда, създадена целево от човека, но тази подробност, въпреки че има голямо значение за живота на него, напълно се забравя. Корабът се възприема като чисто природен, естествен феномен. За моряците той притежава качества и недостатъци, които са му присъщи като качествата и недостатъците на живите същества. Отношението към него е антропоморфно.

Английските моряци наричат кораба "she", корабът е "тя", от женски род и се обича и мрази като жена. Тя може да бъде капризна, лоша, своенравна, може да бъде невярна, но може да бъде добра и любяща като майка, послушна и всеотдайна като влюбена девойка.

Българските моряци нямат толкова антропоморфно отношение към кораба. Те дори не го псуват, защото това се смята за лоша поличба. Корабът може да си отмъсти, да ти го върне, ако го псуваш. За българския моряк, корабът е "то", в среден род и се възприема като домашно животно. Тук селската природа на българина отново е оказала своето влияние. Корабът е "дървото" или "желязото", в зависимост от какво е направен, но във всички случаи е одушевен предмет. "То" също може да бъде добро или своенравно, капризно или послушно. "То" има характера на домашния вол. За да ти служи трябва да се отнасяш добре с него и да познаваш добре нрава му. Не трябва да го сърдиш, да го нагрубяваш излишно, защото може да побеснее и да стане отмъстителен.

Моряците могат с часове да говорят за характера на различните кораби, така както селяните ни с часове обсъждат характера на своите животни.

© Иван Евтимов, Издателство "Кота", София, 2010

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: