Място за Вашата реклама!

 

Адриан Лазаровски: Важното е да се работи със словото

Публикувана на: 29.09.2013
1 снимка

Когато един преводач превежда автори, които самият той много харесва, тогава се получават най-добрите преводи. Разговор с Адриан Лазаровски за работата на преводача, за това с колко привидно странични неща е свързана тя и за това доколко киното успява с екранизациите на известни автори.

Адриан Разаровски е роден във Варна. Филолог. Превежда от английски и руски език. Превеждал е автори като Рей Бредбъри, Роалд Дал, Даниил Хармс. Името му се свързва с преводите на книги на Хауърд Лъвкрафт и Стивън Кинг. Занимава се с музикална журналистика в областта на рок и метъл музиката. Пише криминална, хорър и фантастична проза. Автор на книгите "Моливко и Сръчко в България" (за деца, съвместно с Валентин Постников), "Завладей българите", "Завладей българките", на много разкази, включени в различни сборници.

- Мечта ли беше да се занимавате с литературни преводи или всичко стана случайно?   

Още като ученик се срещнах с очарователния свят на Хауърд Лъвкрафт, за когото дотогава знаех само от метъл музиката. Той заедно с Толкин е сред най-популярните автори сред метъл изпълнителите, вдъхновили много техни песни. В началото на 90-те години излезе томчето "Дебнещият страх" на Лъвкрафт в прекрасен превод на Любомир Николов, който е най-известен с преводите си на "Властелинът на пръстените". След като прочетох тази книга, дълго време обикалях из книжните пазари, за да търся други негови книги, но нямаше. По-късно, след 1995 година, започна да излиза списание "Върколак" на нашия писател фантаст Агоп Мелконян, където се публикуваха хорър, крими и трилър разкази. По това време вече бях студент. Реших на своя глава да се осмеля да преведа разказа на Лъвкрафт "Дагон", който той публикува през 1917 г. и бележи пътя му като зрял писател. Лъвкрафт умира през 1937 г., цялата му кариера обхваща 2 десетилетия, но през тях пренарежда цялата мозайка на готическата и хорър литература. Така че навремето си изпратих разказа на Агоп Мелконян, запознахме се лично и той ми предложи и занапред да публикува разкази в мой превод, което ми подейства много окуражаващо. Преведох още разкази на Лъвкрафт и на други писатели и така започна всичко. През 2003 г. излезе сборникът "Шепнещият в тъмнината" на Лъвкрафт, където събрах всички свои преводи, добавих и нови. След тази книга бях забелязан като преводач. Пет от шестте негови книги, излезли на български език, са в мой превод. Лъвкрафт има много почитатели у нас. През 2012 г. се появи сборникът "Некрономикон", което предопредели и появата на "Планините на безумието", последната негова книга, излязла на родния пазар, където са събрани само непубликувани у нас досега негови неща. По самия роман "Планините на безумието" трябваше да има грандиозен филм на Гилермо дел Торо с продуцент Джеймс Камерън, но за съжаление "Прометей" на Ридли Скот взаимстваше много елементи от сюжетната конструкция на "Планините на безумието" и това е било достатъчно в Холивуд да замразят проекта на Дел Торо. Аз самият чакам с нетърпение да се появи хубав филм по книгите на Лъвкрафт.

- Няма ли такъв филм досега?

- Хубав филм няма. Лъвкрафт също като Стивън Кинг трудно се филмира. Аз святам, че най-добрите екранизации по Стивън Книг са "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленният път", а по Лъвкрафт няма нито една сполучлива, защото повечето творци в киното се стремят да предадат буквално творчеството му, а то не е подходящо нито за буквално предаване на екрана, нито пък да се превежда по този начин. Поради тази причина всички съществуващи досега опити в киното са смешни. В същото време в много филми - "Нещото" на Джон Карпентър, "Пришълецът" на Ридли Скот и други, са почерпани с шепи мотиви от литературното наследство на Лъвкрафт - както цели епизоди, така и негови идеи. Това се отнася за сценаристите, създателите на спеицални ефекти и режисьорите. И Стивън Кинг, и други автори са написали, че "Пришълецът" на Ридли Скот е една от най-добрите екранизации по Лъвкрафт, въпреки че литературата не се предава едно към едно, но филмът носи духа на автора. Творчеството му е до такава степен експлоатирано от кинематографията, че е трудно да се създаде филм, изцяло базиран на Лъвкрафт, но аз мисля, че рано или късно това ще стане. Същото беше и с творчеството на Толкин, докато Питър Джаксън не доказа обратното.

- Кой автор се превежда по-лесно - Стивън Кинг или Лъвкрафт?

- И двамата си имат различни трудности. При Стивън Кинг трудността е да запазиш пластичността на неговия език, невроятната лекота на писане, под която се крие огромна ерудиция, много психологизъм и дълбинен смисъл. Кинг е от авторите, които за по-необразования читател пишат нещо елементарно сжетно, но когато го четеш задълбочено, виждаш колко неща има под привидната лекота на повествованието. Кинг обича много неологизмите, един преводач трябва много добре да познава американския начин на живот, популярната култура, история на САЩ и без проверки в интернет това е невъзможно. Неслучайно в предишните преводи на Кинг преди масовото навлизане на интернет има много неща, които са останали недоразбрани от преводачите. Аз самият преди съм си кореспондирал с приятели, които живеят в САЩ и Великобритания, за да разбера неща, които ги няма в речниците. При Лъвкрафт пък основното предизвикателство е в това, че стилът му е тежък, по британски аристократичен, изпъстрен с много метафори и символи, почти няма диалог. Най-голямото предизвикателство е да го направиш тип литература четивна, читателите да не изпитва тежест. Дори и аз чета неговите книги на английски език бавно и когато го превеждам, го разбирам най-добре. Най-голямата награда за мен е, когато читатели ми кажат, че за една нощ са изгълтали книгата. Искам както аз съм бил вдъхновен от автори като Лъвкрафт и преводачи като Любомир Николов, така и на читателите да дам нещо положително в живота.

- Говорихме за кино. Филмът "Z-та световна война" по книгата на Макс Брукс, която също е във Ваш превод, харесва ли Ви?

- Разочарован съм от филма. Тази книга на Макс Брукс е една интелектуална антиутопия, в която зомбитата са нещо като символ. Ако се приемат буквално, те изобщо не са интересни. За мен това е роман за деградацията на човечеството, написан под много амбициозна форма, под формата на интервюта, обединени от общ сюжет. Заглавието на книгата, което стана и заглавие на филма, всъщност е мой избор – като паралел с Първа, Втора световна война, защото "Световна война Z" (World War Z на английски език) би изглеждало глупаво на български. Във филма това, което не ми хареса е, че са изрязали по-дълбокия смисъл, това, което всъщност прави книгата уникална. Основната роля на изкуството е да не повтаря едно и също нещо до безобразие, а да ни предлага нови неща. Човек винаги трябва да се развива. От тази гледна точка за мен филмът е крачка назад, защото вместо да запази силата и блясъка на книгата, се връща назад и търси масова аудитория, която не иска да мисли, а само да гледа.

- В тази връзка музикалната журналистика в каква посока е крачка във Вашата работа?

- Моите интереси изобщо са много свързани, обичам подредеността, винаги съм търсил предизвикателството. Превеждането на мои любими автори съвместявам с моите авторски занимания, с работата като редактор. Обществото ни е достатъчно загрубяло и независимо в каква форма – журналистика, преводи, писане на авторска литература, важното е да се работи със словото. Колкото и да е трудно, това трябва да е стимул за нас да не се отказваме и да си вършим съвестно работата, а този, който има очи, ще оцени това, което правим.

А за рок музика пиша вече над 13 години. Правя интервюта с групи, пиша ревюта на албуми. Това е също интересна част от заниманията ми, но в последно време не ми остава време за нея, предпочитам да насочвам енергията си към преводите и авторските неща, защото времето не достига, особено когато човек има много интереси. От света на тежката музика научих много неща. С много от музикантите съм говорил за Лъвкрафт и Стивън Кинг. Много обичам да им задавам въпроси какво ги вдъхновява извън музиката, какви са техните литературни и кино влияния. Хоризонтът на едно интервю да обхваща целия свят на музикантите.

- Вие сте съавтор и на една книга за деца - "Моливко и Сръчко в България". Как гледате на нея днес?

- Книгата излезе през 2007 година, написана е съмастно с Валентин Постников, синът на Юрий Дружков, авторът на "Моливко и Сръчко". Всъщност Юрий Дружков е псевдоним, а синът му е запазил истинското си име. Това го разбрах, след като от едно издателство ми се обадиха и ми казаха, че са взели правата на Валентин Постников. Преведох доста негови книги на български език. През лятото на 2006 г. самият Валентин Постников ми се обади по телефона. Беше по това време във Варна. След като се срещнахме, станахме веднага приятели, аз дори му ходих на гости в Москва, той идва много пъти у нас и сам предложи да напишем заедно "Моливко и Сръчко в България". Решихме действието да се развива в Средновековна България, аз направих проучване кои герои да се включат, чрез машина на времето Моливко и Сръчко се срещат с герои от нашата история. На базата на този списък Постников разви повествованието, което ми изпрати и което аз обогатих с други случки и сцени. И така като игра на тенис романът излезе, но само на български език, защото книгата е свързана пряко с българската история и още тогава казаха на Валентин Постников, че не би представлявала интерес за руски читатели. Основен сюжетен център е делото на Кирил и Методий и създаването на българската азбука.

- Би ли могла тази книга да се използва в образованието в България?

- Не се използва. Малко съм скептичен до всичко, което се отнася до бюрокрация, държавни машини и т. н., но пък книгата достигна до 66-о място в Малкото голямо четене, а това е успех.

- Има ли автор, който искате да преведете в бъдеще?

- Ако мога да се върна назад във времето, бих искал да преведа някои неща на Булгаков, а ако знаех френски език, бих искал да преведа Бодлер. В момент работя върху превод на книга на Стивън Кинг.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: