Banner Top
 

Аз, Кен Лоуч: Оставам верен на работническата класа - политически и като артист

Публикувана на: 29.10.2016

Двукратен носител на "Златна палма" в Кан, Кен Лоуч дава повод да се говори за неговата работа по повод последния му филм "Аз, Даниел Блейк", който е по световните екрани. Френски режисьори, почитатели на Кен Лоуч, му задават въпроси.  

"Аз, Даниел Блейк" е вторият филм на Кен Лоуч, който получи "Златна палма". Филмът е удостоен с наградата на публиката на фестивала в Локарно през 2016 г. и с наградата за най-популярен пълнометражен филм на фестивала във Ванкувър.

Едно по-нестандартно интервю с британския режисьор Кен Лоуч на L’Express.

Робер Гедигиян: Как и в кой момент решавате с Вашия сценарист Пол Лавърти да се занимавате с даден сюжет? 

- Пол живее в Шотландия, далеч от мен, но всеки ден си пишем имейли. Обсъждаме футбол, новините, изпращам му линкове  на телевизионни предавания, които съм гледал. От обмяната ни за мнения за новините се ражда постепенно желанието ни да се занимаваме с определена тема. Тогава Пол започва да разработва един персонаж, след това втори, изгражда структурата. Изпраща ми това, което е написал, аз го одобрявам и променям. Трябва да си призная, че моята работа е най-лесната. Работим самостоятелно и се виждаме само един-два пъти месечно, за да се уточним, не повече. Не е нужно повече, той пише прекрасно.   

Еманюел Берко: С Пол Лавърти си сътрудничите от филма "Песента на Карла" през 1995 г. Струва ми се, че в негово лице сте открили човека, способен да напише това, за което мечтаете, по дълбоко проникновен взаимен начин. Считате ли го за свое идеално артер его? Ще се притесните ли, ако трябва да направите филм без него? 

- Пол защитава правата на човека, двамата споделяме една и съща гледна точка за света. Едни и същи неща ни ядосват или ни разсмиват и сме в негласно единомислие за това какво искаме да покажем от заобикалящия ни свят. Има и много други сценаристи, които усещам близки по политически убеждения. Единственият проблем е, че за разлика от Пол, те изповядват различна естетика от моята. Ето защо той ми е толкова скъп. Днес не си представям да направя филм без него. Дори си задавам въпроса дали в рамките на работата по един пълнометражен филм неговата работа не е по-важна от моята. Не е случайно, че искам в надписите на моите филми да пише "Един филм, осъществен от", а не "Един филм на". Вторият израз ми се струва погрешен и омаловажаващ.   

Еманюел Берко: Има ли филм, който никак не си харесвате? Ко има, защо? Изобщо, харесвате ли филмите си? 

- Признавам си, че съм допуснал грешки в един-два филма, които не са много успешни. Не настоявайте, защото няма да Ви кажа заглавията от уважение към екипите. Освен това предпочитам да си спомням за тях като за част от живота ми, като един миг, който ме е променил като човек. 

Бертран Таверние: Какво е отношението на английските политици към киното и към киното, което Вие правите? 

- Има голяма разлика между политическите партии. Според левицата, като лейбъристите, един филм трябва да има принос в обществения дискурс и е начин на изразяване. Десницата, тъкмо обратното, гледа на киното като на индустрия и на филмите като на продукти, създавани, за да носят приходи.  Колкото първите ме подкрепят, така вторите гледат на мен като на агитатор. Един представител на Консерваторите дори заяви, че съм пропагандатор също като Лени Рифенщал. А веднъж един журналист заяви: "Не изпитвам потребност да гледам неговите филми, защото няма нужда да чета Моята борба, за да разбера какво е правил Хитлер". Това, че са облечени в луксозни костюми на пречи понякога на англичаните да се държат като диваци.   

Клод Льолуш: Гледате ли много филми на кино? 

- Уви, не достатъчно. Когато съм в Лондон, нямам време, защото работя, а в района, където живея, в западната част на Англия, в киносалоните се прожектират само касови филми.   

Филип Лиоре: Актьорите Ви на улицата ли са открити или идват от  Кралската Шекспирова компания?

- Нямам предварителни намерения, всичко зависи от персонажа. За мен няма разлика между актьор с такова образование и непрофесионалист. Ако непрофесионалист може да изиграе роля в един филм, това означава, че той също е актьор, нали? Например Дейв Джонс – той е комик, идва от театралната сцена и никой не си го представяше в драматична роля, но е близък на работническата класа и знаех, че ще изглежда достоверно в "Аз, Даниел Блейк" и че ще зададе правилното темпо. 

Арно Деплешен: Кажете името на един писател, когото цените.   

- Като англичанин, за мен Шекспир си остава абсолютната величина, незаменим и ненадминат майстор в драматургията.   

Стефан Бризе: Още от самото начало се вписахте в така нареченото "политическо" кино, показвайки насилието и социалното страдание. Имало ли е момент в кариерата Ви, в който се чувствате пленник на творчеството си? Забранявали ли сте си малко или много да се занимавате с други теми? 

- Никого не съм се изкушавал да се изява в областта на научната фантастка, трилъра или комедията. И защо да го правя, след като вече има такива специалисти, които са много по-добри от мен? Да развиеш една интрига в бедняшките или работнически среди дава хиляди драматични перспективи. Там можеш да откриеш персонажи, които са забравили да се борят за оцеляването си, благородни хора, които се подкрепят взаимно и чиито човешки качества ценя. Освен това знаем много добре от Маркс насам, че ако има социална революция, тя ще започне от работническата класа, а не от богаташите. Ето защо й оставам верен - политически и като артист.   

Стефан Бризе: Смятате ли, че така наречените "социални" филми могат по един или друг начин да повлияят върху световното развитие? 

- Един филми е като слаб гласец в света на киното, което от своя страна е  като тих глас в един свят, в който цари какафония. Трудно е да се определи неговото влияние. Всичко зависи от зрителите, от начина, по който те го възприемат, дали ще го обсъждат после или ще пият бира, мислейки за нещо друго.   

Виржини Ефира: Дочух, че смятате да преустановите заниманията си с кино. Надявам се, че това не е вярно.   

- За щастие се чувствам добре за възрастта си, но това е професия, която изисква много упоритост и енергия. Ако трябва да съм искрен, още не съм решил…  

(със съкращения)

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: