Място за Вашата реклама!

 

Александър Минчев: И днес колегите от Монреал ми казват, че най-успешната им изложба е тази на Варненския музей

Публикувана на: 15.01.2012
1 снимка

Вече 40 години археологът Александър Минчев участва активно в работата на Варненския археологически музей и следва пътя, който си е избрал: изследване на миналото. С него се връщаме назад в историята на музея, някои от най-важните му изложби и обектите, в чието проучване Александър Минчев участва.         

Александър Минчев завършва история с профил археология в СУ "Св. Климент Охридски". Във Варненския музей работи от 1970 г., в периода 1991 - 2002 г. е негов директор. Научните му интереси са в областта на античната и тракийската археология и изкуство и раннохристиянска история и изкуство.

- Вече 40 години работите във Варненския археологически музей. Ако се върнете към началото, какво най-ярко си спомняте?     

- 40 години не са малко, но не са и много в цялата история на човечеството. През последните 40 години светът много се промени. Промениха се нещата и във Варненския музей. Когато аз започнах работа ведната след завършването на Софийския университет, бяхме в стария музей на улица "Шейново“ 5. Това беше стара и непригодна вече сграда, едно от първите училища, строени след Освобождението във Варна. Експонатите се увеличаваха с хиляди всяка година – тогава, през 60-те и 70-те годни на ХХ век се правеха много спасителни разкопки, тогава бяха големите строежи в Девня, имаше много строителство в самия град и в района на Варна. И особено след откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. нещата вече не можеха да продъжават по стария начин. След дълга борба на тогавашното ръководство на музея и до голяма степен на колегите археолози от по-възрастното поколение, в крайна сметка бе постигнато правилното решение да бъдат построени две нови училища във Варна за езиковите гимназии – Френската и Английската, които тогава се помещаваха в бившата Девическа гимназия, а тази сграда, може би най-солидната и най-представителната в града, да бъде предоставена за Археологически музей. Имаше съпротива след това той да не бъде само археологически, а общоисторически, но това вече са стари неща.

 

Така или иначе през 1983 г., след ремонт, който продължи няколко години и 2-годишна работа по самата експозиция, бе открит новият музей, който оттогава е преживял 3 преустройства на експозицията. Сега сме започнали четвъртото и се надяваме първата част – източното крило с Праистория, Тракийски период и началото на Античността, Класическа и Елинистична епоха, да бъдат открити за туристическия сезон в края на април, най-късно май, за да можем подобаващо да посрещнем гостите си в един туристически и културен център, какъвто е Варна. Няма да е лесно, защото сроковете са твърде кратки, а искаме всичко да бъде представено по най-съвременен начин, със съответните илюстративни материали, обширни текстове, аранжирани по нов начин, има преустройство и в залите, така че посетителите се надявам да бъдат приятно изненадани, когато дойдат през лятото.

- Спомняте ли си първите разкопки, в които участвахте?

- Това бяха спасителни разкопки на терена на сегашната гара Повеляново под ръководството на тогавашния директор на Археологическия музей Милко Мирчев и д-р Златозара Гочева от Великотърновския университет. Там разкрихме елинистическа сграда, вероятно укрепен дворец на местен тракийски владетел и не далеч от него и част от римско селище. След това продължих разкопките под ръководствното на Александър Кузев и след това на Михаил Лазаров на раннохристиянската базилика във Варна на улица "Хан Крум“, които по-късно, вече след около 30 години, продължих самостоятелно.

Пъвите ми разкопки като ръководител бяха на малка тракийска могила в Галата, тогава все още село, а не квартал на Варна, която беше последната от една серия надгробни могили от ІV – V век пр. Хр., които са копани от Шкорпил през 20-те години на ХХ век. След това 20 години работих на различни обекти в Девня – по трасето на магистралата и естакада Девня. В продължение на 10 години – от 1976 до 1986 проучвах една сграда с мозайки, върху която благодарение на моята настойчивост и, разбира се, на желанието на местните власти, бе направен днешният Музей на мозайките. Идеята да има такъв музей е моя, макар че проектът на архитект Камен Горанов бе променен – в последния момент се намалиха парите и той не можа да се направи в такъв вид, в какъвто той го бе проектирал. И все пак това бе първият специализиран музей и все още е единственият музей на мозайките в България. Има още много какво да се желае и да се прави, но за съжаление веднага след откриването музеят, който дотогава беше филиал на варненския, премина към община Девня и нещата се промениха, загуби се много време и заложените идеи така и не се осъществиха. Казвам за съжаление, защото това е един изключително интересен и важен в туристическо и научно отношение обект, който може да носи много пари на общината.

Освен това съм работил и по други обекти в Девня и извън града. Във Варна съм проучил доста гробове в различни части на римските и елинистични некрополи на града, също и сгради и крепостни стени.

- Кои бяха най-значителните изложби на Варненския музей през тези 40 годините?

- До 1989 г. се направиха няколко изложби на Варненския халколитен некропол чрез Министерството на културата и с помощта на Археологическия институт при БАН: в Япония – в Токио и още 5 града, в Германия – във Фрайбург и Саарбрюкен, във Франция – в Париж. През 1991 бях избран с конкурс за директор на музея, тогава дирекция "Културно-историческо наследство“, на който пост, с малко прекъсване, бях до 2002 г. През 2000 г. се отказах, за да се занимавам само с научна работа, но поради внезапната смърт на моя колега Иван Иванов, който току-що ме бе заместил на директорското място, отново бях директор 2 години, след което отново се отказах. Докато бях директор, една от основните насоки в моята политика бе отварянето на музея към света и представянето на самостоятелни изложби. През 2002 г. имахме изложба в Канада – в Монреал, в Музея на историята и археологията "Поант-а-Калиер“ (Pointe-à-Callière), където имахме изключително голям успех. С нашата изложба се чества 10-годишнината на този музей. И днес поддържам връзка с колегите оттам, и до днес те ми казват, че това е най-успешната им изложба от гледна точка на посетители. Изключително атрактивна беше изложбата в Националния музей в Йерусалим, Израел. През 2006 и 2007 г. имахме изложби в град Лат и в Националния музей в Сен-Жермен-ан-Ле, Франция. През 2009/10 година заедно с няколко румънски музея направихме една обща изложба в САЩ, Великобритания и Гърция, която посети музеи в Ню Йорк, Оксфорд и Атина. Отделни наши експонати учатваха и в други изложби, в чиято организация съм участвал и аз – в Япония през 2010 г., в Кливланд, в Балтимор. Тенденцията за съвместни изложби продължава. Вероятно тази година ще имаме съвместна изложба с колеги от Румъния за римската култура по Черноморето – има такова предложение от музеите в Констанца и Тулча, ще привлечем и колеги от Украйна. Сега обаче най-важната ни задача е направата на новата ни експозиция и, разбира се, да продължаваме проучванията на различни обекти. Всички колеги правят както спасителни, така и постоянни разкопки.

Разкопки в местността Джанавара, 2010 г. 

Разкопки в местността Джанавара край Варна. © "Градското списание" - архив

- През последните години се занимавате активно с разкопките в местността Джанавара край Варна. Какво е бъдещето на откритата там раннохристиянска църква от гледна точка на туризма?    

- От десетина години се занимавам постоянно, отначало с преоткриването, а след това с разширяването на проучването на раннохристиянската църква от VІ в. в местността Джанавара. Тя е копана в периода 1916-1919 г. от Шкорпил, но за съжаление документацията е изгубена. Хермин Шкоприл умира 4 години след завършването на разкопките и още не е бил подготвил публикация. След смъртта му неговият брат Карел пише голяма книга за християнски паметници от България, в която вмъква и тази документация. Американският учен Джон Уитмор му предлага да издаде книгата в САЩ. Карел Шкорпил му предава ръкописа заедно с цялата документация – снимки, рисунки и планове, но идва голямата криза през 1928 г. в САЩ и институтът, основан от Уитмор, фалира, той се преселва във Франция и документацията изчезва. Така че единственото, което се знаеше, беше планът на сградата на църквата и няколко снимки от разкопките.

Паметникът на Джанавара е може би най-интересният раннохристиянски храм в България, тъй като няма аналог на неговия план. Той е единственият в целия раннохристиянски свят. Подобни по план сгради има в Близкия Изток – Сирия, Палестина, в Армения, тоест, в най-ранните центрове на християнската религия и архитектура. Църквата в Джанавара се споменава във всички големи издания, свързани с история на архитектурата от този период.

Знаеше се, че там има мозайки, но не се знаеше какви са. Преди 7-8 години ги видяхме за първи път. През последните години се проучи криптата, която се е намирала под олтара, където Шкорпил е намерил изключително интересния комплект от мощехранителници от VІ век. Проучихме гробницата вероятно на основателя или ктитора на този храм, която е точно срещу криптата. Най-новият и интересен факт е, че около църквата има обширен двор, който е обграден със здрава стена и в него и извън него има добавени помещения, така че може би става въпрос за манастирски комплекс, което е също много рядко откритие специално за нашите земи.

Проучванията в местността Джанавара ще продължат, защото знаем, че от западна страна пред сградата Шкорпил споменава, че е имало двор (атриум) с колонада. Не сме изяснили плана на помещенията в южната част на сградата. Крайната ни цел е след приключване на разкопките, а може би и още преди това, да търсим начин чрез международни проекти този обект да бъде охраняван, тъй като той се намира извън населено място, в края на квартал Аспарухово, в чудесна природна среда – сред борова гора. Би могло от него да стане изключително атрактивен туристически комплекс, тъй като идващите от Южното Черноморие автобуси за Варна биха могли от магистралата да отбият за половин час и да го разгледат и обратното – туристите, които тръгват от Варна на юг, по същия начин. Идеалното би било да се направи защитна сграда с постоянна охрана, но и с постоянен  достъп, за да могат да бъдат разкрити всички архитектурни детайли и, разбира се, под малки витрини да бъдат представени находките.

Очаквайте следващата седмица втора част на интервюто, в което Александър Минчев разказва за разкопките на нос Свети Атанас край град Бяла и скорошното му превръщане в туристически обект.   

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: