Александър Въчков: Комиксът като хоби и професия

Публикувана на: 26.04.2015

Колекционер на комикси и художник, Александър Въчков притежава една от най-богатите колекции у нас. Хобито му се заражда още в детска възраст, а днес събраните албуми са достатъчни, за да се създаде музейна колекция. Как гледа на комиксите човек, който и ги колекционира, и ги създава?

Александър Въчков е роден през 1968 г. Завършва Художествената академия, където днес чете лекции. Консултант на филмови и визуални продукции на историческа тематика (за костюми, военни униформи). Художник на издания, посветени на българската история и на комикси. През месец май (14-17) Александър Въчков ще бъде специален гост на фестивал на комикса във Варшава, където ще представи ретроспектива на развитието на българския комикс и 20-ина съвременни родни автори.

- Как се зароди любовта Ви към комикса?  

- Любовта ми към комикса се появи от съвсем ранно детство. От 2-3-годишен датират първите ми опити да рисувам. Моят дядо Стефан Дипчиков бе нереализиран художник, завършил Търговската академия във Варна, главен инспектор в Сметната палата във Видин, престижен пост за първата половина на ХХ век. Той през целия си живот рисуваше и това, че неговият първороден внук прояви такъв талант, бе допълнителен стимул за него да се занимава с мен.

Първите ми срещи с комикса бяха от съвсем ранна възраст. Чичо ми имаше колекция от списания PIF. Когато ходехме на гости, ми даваха списанията и аз се превръщах в най-кроткото дете, потънало във вълшебния свят на комиксите. Другият ми досег с рисуваните истории бяха запазените от баща ми "вестничета", както той ги наричаше - от 40-те години на ХХ век. "Чуден свят", "Весела дружина", "Илюстровано четиво" бяха пълни с комикси, повечето преводни, но имаше и от български автори. Позволяваха ми да ги разглеждам само при специални случаи, защото хартията бе крехка. Пазя ги и досега. През годините издирих голяма част от тези вестници, с които обнових колекцията. Когато разбра колко сериозно съм се захванал с колекционирането на комикси, баща ми реши да ми подари "вестничетата", с което ме направи безкрайно щастлив. А наскоро и чичо ми най-после реши да се раздели със своите PIF-ове и ми ги подари. Сега само списанията PIF в колекцията ми са повече от 1100! Общо от 1945 до 1990 година са излезли около 3500 броя на изданието, така че мога да с похваля с една от най-богатите колекции  на това френско списание в България.

- Цялата Ви колекция колко комикса съдържа?

- Имам над 15 000 издания с комикси. Доста са, например, югославските издания. По времето на Тито много активно се издаваха актуални европейски и американски комикси, имаха и свои родни сериали. И сега си попълвам сбирката с антикварни и нови издания от бивша Югославия. Поддържам добри контакти с колегите оттам, което ми дава възможност да следя актуалните процеси в развитието на деветото изкуство и при тях. В колекцията си имам и почти всички комикси, с малки изключения, излизали в България през последните 80 години.

- Какво е наблюдението Ви за пазара на комикси у нас?

- През 90-те годни периодът бе много интересен. По инерция днес всички твърдят, че тогава не е имало комиксов пазар, че всичко е било в застой. Реално опитите за комиксови издания между 1990 и 2015 са повече, отколкото през предишните 60 години. Тази тенденция продължава и днес. Последният пример е едно издание с манга на колегата Сатанасов. Излезе вече втори брой. Списание "Ко-миксер" е също такъв алтернативен опит, който набира скорост. Между първия и седмия му брой минаха 3 години, авторите стават все повече, вече няма ограничение за възрастта на участниците. В Русе вече половин година излиза като приложение към регионалния вестник "Форум" притурка с комикси. Така че има и в момента комикси на пазара.

Най-добрите опити през последните 4-5 години на българския комиксов пазар са няколко албума. Мненията на почитателите на деветото изкуство у нас къде е бъдещето на българския комикс се разделят. Категорично всички искат да има комикси от български автори, но докато едни са на мнение, че бъдещето е в албумите - специални издания, немалка част предпочитат да има периодични издания, като и едните, и другите не отричат двете форми на разпространение. Явно е добре да има и от двата вида издания. Няма обаче издателство, което да заложи сериозно само на издаването на комикси. Иначе идеи има много, за съжаление основната спирачка за реализирането им е липсата на средства. Аз самият имам идеи за няколко исторически поредици. Колкото и да звучи куриозно, подобни проекти са обречени на успех, защото на пазара има глад за български комикси. Всеки новоизлязъл български комикс се изкупува сто процента. Има аудитория от няколко хиляди души, които очакват всяко ново издание. Надявам се предлагането да догони търсенето! Интересен факт е, че повече от половината от най-успешните български комикси, излизали изобщо, са на историческа тематика. Толкова висок процент не се наблюдава в нито една национална школа. Все още не са използвани необятните възможности, които дава комиксът за представяне на историята.

- В Съюза на българските художници вече има секция "Комикс". Това не помага ли?

- Би трябвало да помага, но на практика СБХ е доста затворена професионална организация, която няма за цел да подпомага едно или друго направление. Аз съм член-основател на секция "Комикс". Началото на дейността ѝ е много обнадеждаващо. Направихме две грандиозни изложби - на два етажа на "Шипка" 6. Първата Национална изложба на комикса през 2013 г. и Международното София Комикс експо през 2014 г. В момента над 100 български художници рисуват комикси. Учредена е и награда на секцията на името на Александър Денков за принос в развитието на българския комикс. Вече има двама лауреати - доайенът Любен Зидаров, вече 90-годишен, който продължава да работи и Антон Стайков, един от теоретиците на българския комикс. Тази година колегите от ръководството на СБХ ни помолиха да не правим изложба, защото сме прекалено активни. (смее се) Първата изложба бе посетена от няколко хиляди души. На самото откриване имаше около 700 души, а през времето на експонирането й нямаше друга изложба в сградата. Около 4700 души са посетилите я, и то през август, когато София е пуста. Ако това не е доказателство за интереса към комикса, не знам кое е. Тази публика очаква и издания, с добро качество като визия, сценарий и полиграфия. Направен бе един много успешен опит през 2012 г. с издаването на албума "Над дъгата". Реализиран от художниците от легендарното списание "Дъга", албумът с тираж от 500 бройки се разграби за две седмици. За съжаление още от самото начало бе решено, че няма да се прави допечатка и това го превърна в библиографска рядкост. Интересното продължение на проекта бе жестът на авторите към читателите - организираха първото т. нар. "официално пиратско издание" на албума. Всеки, който присъстваше на представянията в няколко града в страната, имаше възможност да си запише на флашка оригиналния PDF файл, подготвен за печат. Очаква се тази година да излезе вторият албум, който се надявам да бъде в по-разумен, тоест по-голям тираж.

- Имате ли идеи за създаване на музей на комикса?

- Такъв музей вече има в град Русе. Но музеят е нещо много статично. Статутът на частните музеи в България е, за съжаление, много неясен, въпреки че съществува като юридическа рамка и е свързан с инвестиране на немалко средства. Комиксът трябва да се разглежда. За съжаление книгите имат този недостатък, че се изхабяват бързо, а когато една колекция с по един екземпляр от всяко издание се ползва по този начин, много скоро ще бъде повредена или унищожена. Не виждам особен смисъл и в излагането на комикси зад витрини. Може би трябва да се измисли вариант за музейна експозиция с оригинални издания и виртуална читалня с дигитализирани копия, но това е много трудоемка работа и не е по силите на едни човек, включително и финансово.

- Като художник какви комикси обичате да рисувате?

- Моите предпочитания са към историческия комикс, защото другите ми професионални интереси са свързани с историята, основно военната. Търсят ме като специалист по военен костюм, оръжие. Бил съм консултант на филмови проекти, на музеи и различни издания. Консултирам историческата автентичност на повечето исторически сериали, произведени през последните години в България - "На границата", "Дървото на живота". Работя в тясно сътрудничество с художниците по костюмите, с режисьорите. Очаквам в скоро време да се появи и сериал на средновековна тема. Имаше два опита да се екранизира най-популярният български исторически комикс - "Добромир". За съжаление и двата опита се оказаха неуспешни.

- Какъв комикс рисувате в момента?

- "Заветът на хан Кубрат".  Доста трудна задача, защото изискването на възложителя е да бъде в нестандартен формат, А6, албумно сгъване, тоест ширината е по-голяма от височината на книжката. Има един-два кадъра на страница, а за да се разкаже една история, са нужни около 40 панела. Доставих си удоволствие, като изобразих костюмите и въоръжението в чертога на хан Кубрат според последните изследвания. Специалистите - историци и археолози, вероятно ще намерят по нещо интересно в комикса. Моето професионално кредо, включително и когато рисувам комикси, е да бъда максимално автентичен, да има допълнителна познавателна стойност за читателите, не просто да четат и гледат една интересна история, а и това, което виждат, да ги образова. Комиксът е универсална форма за обучение. Не случайно се използва в невероятни сфери. Виждал съм, например, учебник по анатомия за американски студенти по медицина, направен като комикс. Наскоро получих интересна поръчка за участие в съвместен френско-сръбски проект, посветен на Първата световна война. Поредицата се финансира от Френския културен институт в Белград, а се печата от сръбско издателство. Помогнах като консултант на колегите ми, много добри професионалисти, които от години работят за френски и белгийски издателства, по отношение на автентичността на униформите, въоръжението и атмосферата на епохата. През септември миналата година се срещнах и с издателя от Сърбия на Белградския фестивал на комиксите. Той ме покани да продължа с тази дейност, вече регламентирано, като настоя и аз да нарисувам поне един комикс за проекта.

- Кой е любимият Ви герой от комикси?

- Може би това е доктор Жюстис от списание PIF. Той е лекар от Световната здравна организация, прилича на Ален Делон. Обикаля света, за да помага на хората. Освен това е майстор в бойните спортове. Това е една много интересна комбинация и предпоставка за неочаквани и завладяващи приключения. А какво по-подходящо за един занимателен комикс от това?!

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: