Място за Вашата реклама!

 

Ана Монтеро: Мистицизмът на маите, вплетен в пана от хартия

Публикувана на: 08.07.2012
1 снимка

"Цивилизацията на маите е велика, допада ми техният мистицизъм“, казва художничката Ана Монтеро. Четири години от живота си тя прекарва в Мексико и днес творчеството й е повлияно от културата на тази страна. Зрителите във Варна първи видяха нейна голяма изложба, която бе подредена миналия месец в Галерия "Графит“.

Ана Монтеро е завършила специалност "Промишлени изкуства (Мода)“ в НАТФИЗ. Докато живее в Мексико заедно със съпруга си, прави изложби и в Аржентина и Еквадор. Работи с естествени материали, а хартията смята за благодатен материал, който дава много възможности за творчество.

- Как Ви повлия Мексико в работата на художник?

- В Мексико работех много. Тогава бяхме все още само двамата, нямахме дете и по цял ден работех. Най-интересното е, че там мъжът ми не можа да си намери работа и живеехме от това, което аз правя – напълно обратното на това, което се случва тук. Абсурдно е, но е така. Иначе направих много изложби, беше много интересно. Потопих се в живота на Мексико, но не от гледната точка на човек, който отива да види страната за малко, като турист, а по-скоро като жител на страната, който се сблъсква с проблемите, след като навлезе в духа на Мексико. Запознах се с много интересни хора, които ми представиха по-мистична визия за индианската култура. Имахме и много приятели шамани. В работите ми има прилика с цветовата гама, която използват маите. Те рисуват в топли цветове, много типично за тях е наситеното синьо. Много обичам да  го използвам. Смесила съм интуитивно това, което съм научила, малко мистика и философия, вложила съм и много от себе си. Обичам непрекъснато да експериментирам. Виждам, че целулозата е много благодатен материал. Бавно се работи, но резултатът се заслужава.

- Как си обяснявате факта, че цяло семейство може да се издържа от изкуство в Мексико?

- Там правех други неща, по-приложни, например кутии с чекмеджета, изрисувани от мен. Правех и бижута. Но съм продавала и много картини. Мексиканците са много добри занаятчии, но високо ценят изящното изкуство и искат да го притежават. Очевидно е, че повече го ценят, отколкото у нас.

- Коя работа от колекцията, която за първи път показвате в България, смятате за най-представителна?

Паното "Този, който пее" е типично за културата на маите. Доста съм запозната с легендите им. Те са велика цивилизация, която се е изгубила във времето, допада ми техният мистицизъм. Били са велики астролози, там на почит е била и жената – нещо, което не присъства във всички религии. Така в паното "Синята стая на звездоброеца“ присъства бременна жена. За мен бременната жена е първи израз на алхимията – от едно малко семенце пониква нов живот, а животът е еквивалентът на философския камък, това, към което всички се стремим. Не бих казала безсмъртието, по-скоро животът е това, което ни привлича.

Ана Монтеро - "Синята стая на звездоброеца"

Ана Монтеро - "Синята стая на звездоброеца" (целулоза, естествени материали)

- Изложбата е доста морска…

- Много обичам морето. Има тайнственост, простор, въздухът е различен, може би това си личи в работите ми.  

- Ще свършва ли светът?

- Това е чиста спекулация, защото само в една стела на маите се говори за завършването на слънчевия цикъл, който няма нищо общо със свършека на света. Вероятно ще претърпим някакъв вид сътресения, но в никакъв случай светът няма да свърши. Това е по-скоро начин хората да се стреснат, както и вид маркетинг, защото сега в Мексико има много повече туристи. Хората ходят да разглеждат пирамидите на маите.

- Къде живяхте в Мексико?

- На три места – в Мексико сити, в Кулиакан в щата Синалоа и в Тласкала. Трите града са напълно различни. Това са огромни територии, навсякъде наистина има огромна разлика и в манталитета на хората, и в обичаите, дори в природата. Мексико сити е мегаполис с 25 милиона жители. Градът има особен ритъм – всички бързат, а всъщност никой не бърза. Тук, в България, всички бързаме, изнервени сме. Там всички ходят бавно, усмихнати са и в същото време виждаш как градът непрекъснато се движи. В Синалоа, в северната част на Мексико, нещата са по-различни, там хората са малко по-американизирани, дори и визуално се различават - малко по-високи са и по-светли. На мен лично най-много ми хареса в Тласкала. Чувствах се повече в свои води. Целият център по нареждане на кметството е боядисан в топли тонове – оранжево, охра, жълто, червено, с хубави колониални къщички. Пролетта си спомням, че цъфтяха огромни дървета, без листа, само в лилав цвят. Страхотен контраст, само за художници! Живеехме близо до центъра на калдъръмена улица, която аз си избрах, защото ми напомняше за България. Всъщност със съпруга ми Луис се запознахме още, когато бях на 17 години. Тогава той беше женен и дълги години бяхме само приятели, после се раздели със съпругата си и накрая от най-добри приятели станахме семейство. Той е учил в България.

- Имате ли специална техника за изработка на паната, които са включени в цялата Ви колекция?

- Има, това са мои техники. Участвах в хартиения арт фест в София и не видях този начин на работа, който аз прилагам. Както казах, работата с хартия е много бавна и трудоемка и не всеки се захваща с това, защото днес всички търсят бързия ефект, но пък си заслужава.

- Бихте ли се ангажирали с изработването на цялостен сценографски проект?

- Да, би могло да се случи и това, ако някой ми предложи.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: