Място за Вашата реклама!

 

Ангел Герджиков: Всеки сам си измисля приказката в живота

Публикувана на: 28.10.2012
1 снимка

Ангел Герджиков рисува приказни сюжети, в които героите са музиканти. На приказки приличат и пейзажите му, вдъхновени от родопското село Косово. Художникът разказва за музиката в картините си и за приказките изобщо. Поводът е третата му самостоятелна изложба във Варна.

- С какво изненадвате тази година себе си и публиката?

- Тази година имах още една самостоятелна изложба, през пролетта в Пловдив. Не съм от най-продуктивните художници. Чувал съм от колеги да казват, че за ден правят една картина. За мен това е невъзможно. Имам технологичен процес, който изисква много време. Ако говорим за настоящата изложба във Варна, всички картини са подготвени специално за нея. Кръстих я "Разказвачи на песни", защото няма как от една картина да се чуе музика, но тя по някакъв начин е разказана, изобразена е.

- Защо толкова обичате темата за музиката и музикантите?

- Всичко започна с участието ми в няколко тематични изложби, посветени на митологията. Тогава нарисувах картини с Орфей, с древногръцки музиканти, след това изчистих митологията и остана музиката. Сега вече героите са приказни, не са ангажирани с епоха или събитие, а само със  собствените си инструменти и с музиката. Костюмите, с които ги обличам, са плод на въображението ми. Когато говорим за бардове и менестрели, обикновени си представяме Средновековието и на мен точно това ми е повлияло, макар че не съм се стремил към имитация.

- Имате ли други любими теми?

- Тракийската митология. Работя и в тази област и ми е много интересно да рисувам героите и митовете на траките. Имах цикъл, посветен на тракийската богиня Бендида и на тракийския конник. Последните години обаче най-много рисувам картини, посветени на музика.

- Рисувате и пейзажите. Те плод на въображението ли са?

- Те имат конкретна история и са свързани с родопското село Косово. Посетих го за първи път преди години по покана на приятел, който имаше там къща. Когато го видях, много се впечатлих. Селото е разположено на баири, които в първия момент създават илюзията, че къщите са наклонени, а всъщност те не са. След посещението си нарисувах първия си пейзаж от този тип. Вече повече от 10 години продължавам да си представям тези къщи и винаги с много голямо удоволствие.  В селото има и една друга забележителност – кръчмата в центъра "Безгрижен живот", която съществува и до днес. Има много малко жители. Повечето хора са приходящи, купили са си вили. Колкото пъти посещавам Косово, се зареждам с ново вдъхновение.

- Пловдив какво вдъхновение Ви носи?

Там съм израснал, там работя, но като че ли по-трудно се забелязват нещата, с които си свикнал всеки ден, а когато отидеш на друго място, започваш да се вглеждаш. Всеки път, когато дойда във Варна, започвам да се оглеждам наоколо много повече, отколкото когато вървя из Пловдив. За първи път, например, бях в Археологическия музей, не знаех, че е толкова голям и можеш да го разглеждаш с часове.

Славата на Пловдив от едно време е, че е град на чешити. Има си дори и паметник в центъра на града на градския луд  Мильо. Има традиция в това отношение. Сигурно и аз съм прихванал нещо от това.

- Къде в другите страни най-добре приемат картините Ви?

- На много места по света има мои картини. Публиката навсякъде е една и съща – едни хора харесват картините, други не. Обикновено казват, че картините са по-различни, характерни, не специфични за техния регион.

- Кои са Ви любимите приказки?

- Много са. Андерсен, братя Грим… В момента веднага се сещам за "Приказка за Стоедин" от Никола Русев, много добре разказана история в духа на българските народни приказки.

- Къде е приказката в живота?

- Всеки трябва да си я измисли сам. Приказката затова е приказка. Ако чакаш някой да ти я поднесе, няма никога нито да я видиш, нито да я чуеш.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: