Място за Вашата реклама!

 

Антон Стайков: Истории в картинки - българският комикс днес

Публикувана на: 07.07.2013
1 снимка

Българският комикс търси вече порасналите си, както и нови читатели. През август в галерията на "Шипка" 6 в София ще се открие първата национална изложба, посветена на българския комикс. За експозицията и за някои от авторите разказва художникът Антон Стайков, един от инициаторите за създаване на новата секция "Комикс" към СБХ.

- Секция "Комикс" към Съюза на художниците съществува съвсем отскоро. Късно ли се създаде тя?

- Това е голям пробив. Случи се благодарение на активните усилия на 15 души, които обичаме комикса, на целенасочената ни работа, защото такива неща не се създават сами. Решихме, че е време да върнем група качествени автори на публиката. Досега комиксът беше презряното дете на българската визуална култура, смятаха го за кич, за нещо, което е само за малки деца, слагаха му най-различни етикети като занаятчийско занимание за хора, които искат да печелят пари, или за такива, които не могат да участват в изложби с кавалетна живопис и илюстрации.

Ние ще работим по два пътя, за да се върне комиксът при читателите. Вторият е с изложби, което не е естественият начин за популяризиране на комикса, той е книжно издание. Изложбите са средство, за да се върне комиксът в пресата. Ние сме активна група и знаем какво правим.

В края на краищата, след като се възроди проектът "Дъга", се възроди и старата слава на комикса. Списанието някога излизаше в над 300 000 тираж, имаше огромна популярност в цяла България, 42 броя, всеки един с такъв тираж – това са много читатели. През 90-те години на ХХ век навлязоха много чужди издания, започна ерата на Интернет, на видеоигрите и авторите на комикси се ориентираха към друг тип визуална реализация.

- Колко от тези автори, популярни и от списание "Дъга", днес са в България?

- Много от тях са в чужбина. Алекс Малеев работи за Marvel. Ивайло Иванчев работи в Австралия. Много от българските автори, които живеят в България, работят за чужбина, например Светлин Велинов. Пенко Гелев направи 22 албума с романзирани романи за английско издателство, направи "Хамлет", "Ромео и Жулиета", "Островът на съкровищата". Те се публикуваха с голям успех във Великобритания, САЩ, Германия. Много голяма част от авторите работят за анимационни студиа. Хубаво е, че в други градове също има автори, които работят в тази насока, имаше различни школи. Във Варна Александър Въчков заедно с Асен Кожухаров и една голяма група комикс художници организираха изложба. В Пловдив и Русе също има автори, които работят в тази насока, но заради централизацията на всичко в България повечето художници са концентрирани в София.

- Комиксът поначало не се радва на такава популярност у нас, каквато по традиция има в Западна Европа.

- Това е естествено. Тиражът от 300 000 броя на всеки брой на "Дъга" е бил толкова голям, защото по онова време не е имало нищо друго. През 80-те години на ХХ век списание PIF беше вече в лошите си години. Първият брой на "Дъга" излиза през 1979 година. У нас нямаше конкуренция. Да не забравяме, че през 90-те година емигрираха един милион българи, млади, активни, може би потенциалните читатели на комикси. Появиха се Интернет и видеоигрите. Ситуацията се промени икономически, това се отрази и на разпространението. Но това е явление в цял свят. Комикс списания като Spirou и Tintin, които са имали по един милион тираж, сега излизат в няколко десетки хиляди. Сега тенденцията е да се правят по-луксозни издания, с по-малки тиражи, но насочени към точната публика и читатели. Комиксите не са умрели.

- Какво ще представи националната изложба на българския комикс?

- Ще представим всякакви поколения и стилове. Ще видим комикси, рисувани през 1941-2 година до 2012 година, обхватът е голям. Изложбата ще се организира в галерията на Шипка 6, на два етажа. Открива се на 2 август и продължава месец. Досега желание да участват са изявили над 70 души. Подобна голяма експозиция се прави за първи път. Най-хубавото е, че в тази изложба ще бъдат представени всички поколения, както тези, които вече са международно известни, като Петър Станимиров, председателят на секция "Комикс", който миналата година взе награда за най-добър класически комикс на престижния фестивал на комикса в Белград, това е много голямо признание. Ще видим доайена на българския комикс Любен Зидаров. Той ще покаже свои комикси, рисувани през 1940 година, които показват, че още тогава той е бил завършен художник. Най-новите автори са ученици и студенти. Ще спомена Борис Праматаров, който спечели няколко престижни награди, Сибила Коритарева и Иван Коритарев, които направиха първия български комикс на 3 езика, "Бяс". Писателят Георги Господинов и Никола Тороманов ще участват с техния графичен "трагикомикс", както те го наричат, Мухата“, който излизаше в няколко списания. Ще видим и класически художници като Владимир Коновалов, който още в първите броеве на "Дъга" рисуваше Левски. Навремето комиксът навлезе чрез историческите серии в българското съзнание и успя да се задържи, затова и не беше заклеймен. Има дори слухове, че лично Людмила Живкова е подкрепила създаването на албума за Левски. Така или иначе в началото на 80-те години са били популярни исторически комикси. След това започва, разбира се, фантастиката. По това време СССР имаше много силни фантастични автори, популярни в социалистическия блок. Нашите художници взеха истории от съветски и полски автори, някои написаха собствени творби. Димитър Стоянов-Димо ще участва с поредицата "ЕЛО", Румен Чаушев с неговата скаутска история. Ще видим всички, които участваха в голямата изложба "Над дъгата", която обиколи цяла България. Първия албум, който издадохме, "Над дъгата", се изчерпа за една седмица и след това авторите направиха  дарение, аз написах текста за албума и решихме да дарим едно авторско пиратско копие на всички на флашка, като по този начин поощрихме както четеното на комикси, така и заявихме, че няма да правим нов тираж. Тази година през ноември месец излиза вторият албум.

- Какви истории ще има във втория албум "Над дъгата"?

Различни. Някои от тях се развиват в съвременността. Ивайло Иванчев, например, рисува история по сценарий на Сотир Гелев, действието се развива в Италия. Продължава средновековната историята на Петър Станимиров. Пенко Гелев ще продължи история от 60-тегодини от своето детство. Сотир Гелев участва с исторически военен трилър. Димо Стоянов вече започва една фантастична история. Всички автори ще направят по 20 страници, това е регламентът, историите ще бъдат завършени.

- Това означава ли, че ще се появят повече колекционери?

- Това е нормалният път на развитие. Развива се публиката, развива се пазарът, художниците намират ниша. Засега първият албум "Над дъгата" беше подарък от художниците, те не са взели хонорар за това. Надявам се от втория албум нататък нещата да се нормализират, защото трябва да има пазарен механизъм. Във всички държави комиксът има своите музеи, фестивали и държавна подкрепа. Като всяко изкуство, точно както се субсидира театърът, може да се субсидира и комиксът, защото той може да служи добре и на образованието.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: