Валентин Дончевски: Чергата е като дискета на българското – на миналото и бъдещето

Публикувана на: 08.04.2012
1 снимка

Валентин Дончевски е художник с широк размах и разностранни интереси в творчеството си – от класическа живопис до приложни изкуства, музика, поезия и концептуални акции. Въпреки това за работата си казва, че най-важният елемент в нея е българският фолклор.

Художникът живее и работи в Стара Загора. Живописта му също е изключително разнообразно - от магически реализъм през наив, сюрреализъм, елементи от експресионизъм до абстракция, маниеризъм, еклектизъм и енергийно изкуство. Много характерни за работата му са и големите формати. За първи път през публика във Варна Валентин Дончевски се представи миналия месец в Галерия "Ларго“.

- Работите в различни жанрове и стилове. Можете ли все пак да очертаете обща платформа на изкуството си?

- Аз се противопоставям на тенденциите, които се наблюдават в последно време в изкуството – да се прокламира любов към грозното. Стремя се в крайна сметка да има изход и той да бъде положителен. Може да бъде един микрон, но картината да носи положителен заряд. За мен преодоляването на негативизма е позитивният акт на изкуството. Светът е толкова многостранен, че за мен изходът беше да намеря универсален език, за да се впиша в общия език на изкуството и да стъпя на българския фолклор и по-специално на това, което носи българската черга, защото за мен тя е като дискета на българското – на миналото и бъдещето. В нея са закодирани всички пластове, които означават или ниви, или нива, или хора или планети. Няма думи, които да опишат по-добре това, което една черга казва сама за себе си. Реших да обличам фигури или част от фигури върху платното с черги. С мой триптих през 2010 г. спечелих Регионалната изложба за живопис на наградите на Алианц България. Там използвам като символ две ръце, част от тях са колажирани с черги. В индийската традиция има мудри, движения на ръцете, аз по някакъв начин съм достигнал до тези идеи – ръце, които да изразяват най-различни неща. Това е преливане от формален в духовен план и обратно. Въображението ми помага да свързвам всичко.

- Може ли да се каже, че картините, в които използвате елементи от черги, са най-характерни за работата Ви?

- Да, така е. Може и да не съм първият, който прави това, но при мен идеята беше вдъхновена от едно пътуване преди години до село Раздел, което се намира на 17 км. от границата с Турция. Тогава бях студент в 4-и курс, подготвях си дипломната работа и бях на гости при роднините на моята съпруга, тъй като майка й е от това село. Там имах такъв сблъсък с българското, който за два месеца преобърна съзнанието ми и реших изкуството ми завинаги да бъде на основа на фолклор. Тогава бяхме поканени на една нощна сватба, всичко беше изключително бутафорно, като във филм на Кустурица, в една къща, която цялата се тресеше и можеше да падне от хорото, което се играеше на втория етаж. Реших дипломната ми работа да се нарича "Хоро“. И така започна всичко. Навремето чергите ги рисувах, а след време реших да използвам истински тъкани, затова ходя по селата и събирам автентични тъкани, колажирам ги и ги довършвам с бои.

С годините, правейки различни експерименти във формален и стилов план, до такава степен работата ми стана конгломерат, нещо като алхимична лаборатория, че се получи стил, който съчетава много неща. Не имитирам никого, но съм добавял неща, които са ми дали творчеството на Иван Минев, на Димитър Казаков – в сюжетен план, които направил по мой начин. Сграфитото е от Петър Дочев, но общото с него е единствено, че използвам сграфито. Минах и през период на точките, използвах големи точки, но не бих го нтарекъл поантилизъм. По-скоро бях вдъхновен от една книга, където се казва, че човешките души са като светещи точки. При мен нещата през годините вървяха във философски план, търсейки отговора кои сме, къде сме, къде отиваме – и за изкуството, и за човечеството. Ако един художник няма база, на която да обоснове търсенията си, за мен това е недостатък. Стремих се философски да осмисля нещата си и започнах да чета философии – Петър Дънов, Рудолф Щайнер, всичко това ме доведе до нашето източно православие. Това ми даде храна за духа и започнах да правя своите експеримент, но точките бяха етап, в който ги приемах като монадични същности в пространството и в духовен план, като човешки души.

- Имате много и разностранни творчески интереси. Как балансирате заниманията си?

- Аз не съм млад художник. Минал съм през различни стадии и етапи на развитие. Всичко, което съм правил, ми е било интересно. Нищо не правя насила. Опитвам се да следвам себе си. Периодично се занимавам с музика. Имах такъв случай – направих песента "Както казват хората“ на "Фоноекспрес“ с друг аранжимент, изпях си я и си я записах. И чак след това разбрах, че Юксел Ахмедов е болен. Казах си: "Какво нещо е духът, нещо съм усетил и съм имал порив да направя точно тази песен“. Така стоят нещата и с поетичните ми търсения. Но основното е живописта.

- Първата Ви изложба във Варна се нарича "Зона еклектика“.   

- Всъщност преди 15 години имах една много инцидентна изява във Варна, но тогава бяха смутни времена – и галерията не беше съвсем галерия, и галеристката не беше съвсем галеристка. Сега нарекохме изложбата "Зона еклектика“, защото представените работи са малка част от всички мои търсения. Мислена е като еклектична, защото другите ми неща са много големи като формат, над 2 метра и не могат да се покажат навсякъде.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: