Място за Вашата реклама!

 

Валери Ценов: Най-добрият начин да се преборим с икономическата криза е с духовност

Публикувана на: 01.09.2013
1 снимка

Езикът на природата е този, който художникът Валери Ценов особено цени. Към живописните му платна е любопитна както българска, така и чужда публика.

Валери Ценов живее и работи в Пловдив, град, забележителен с много художници живописци. През последните години има доста изложби във Франция, където създава все повече контакти. През пролетта на тази година е единственият български участник в биеналето на съвременното изкуство в Мортан-о-Перш в Нормандия.

"Тайните градини" е сред най-новите цикли, върху които работи Валери Ценов. Част от картините от него са включени в самостоятелната изложба на художника в Галерия "Ларго" във Варна.

- Какво се случва в тайните градини на Валери Ценов?

- Това са моите блянове и мечти, моите сакрални пространства, и намек за дървото на живота, и за Райските градини, и за изгубения свят – този свят, който продължаваме да губим, защото системно го разрушаваме. Това е моят стремеж към по-красив свят, по-различен и по-природен.

- Кои хора имат място там?

- Всички, които могат да влязат и да потънат в този свят. Тези, които имат ключа, а това е усещането за красота,  естетика, любов към живописта, към мита, знака и символа. Това са ключовете, езикът, на който природата ни говори всеки ден. Ние, разбира се, учим по няколко различни човешки езика и сме много горди с това, много хора са двуезични и триезични. Това е прекрасно, но всъщност сме забравили универсалния език, на който ни говори майката природа и Вселената. Буквите на тази азбука, тъканта на този език, съм се опитал да използвам в този цикъл.

- "Тайните градини" ли е най-новият цикъл, върху който работите?

- Да, сравнително нов е. От няколко години понякога рисувам по няколко картини, които си ги слагам в съзнанието в този цикъл. Без той да е целенасочено измислен, се оформи така. Обикновено когато съм се размечтал и съм в спокойно състояние, рисувам такива картини.

Валери Ценов -

"Дървото на живота"

- Това означава ли, че обичате да бъдете сред природата?

- Разбира се. Раят си е и на земата, във всеки от нас е. Къде ще го търсим ние, ако не го намерим вътре в себе си? Той може да бъде в малкото и заградено пространство, наречено двор или градинка; може да бъде и някъде на открито, на любимо място. Смятам и съм сигурен, че всеки човек има такова място, където прибира себе си, за да общува с природата и да медитира.

- Родопите сред любимите места ли са?

- Да. Родопите са близо до Пловдив, където живея. Освен това Родопи не е само географско понятие, а и знак, носи различни слоеве от емоции и възприятия, това е духовно понятие.

- Родопите не се ли застрояват, както много други места у нас?

- Системното разрушаване на природата продължава, но напоследък няма голям успех поради икономическата криза. Има полупостроени, започнати и недовършени сгради и в един момент човек не знае дали икономическата криза не може да има и положителен ефект в някои аспекти от нашия живот. Построени и празни сгради пак не осъществяват целите на създателите си. Придодата намества всичко на своите места. В Родопите има и възстановени и хубави места, което за мен е истинският път, по който трябва да вървим. Това са стари къщи, цели комплекси, например в Златоград – старата част на улицата на занятите. Много малки общини вървят по този път. Лещен и Ковачевица са относително запазени в типичния традиционен родопски стил, реставрират се конаците. Аз ходя повече на места, където няма големи комплекси.

- Имате доста изложби във Франция. Какви картини се харесват повече там - портретите или пейзажите от България?

- В Северна Франция публиката е съвсем различни, отколкото в Южна Франция, където съм правил също изложби, но не и по-малко интересна. На биеналето в Мортан-о-Перш имаше изложби в целия град. Освен изложбите се организират много концерти, четения, шествия, става празник на изкуствата. Има ценители, хора, които разбират. Те нямат конкретни предпочитания към определен тип картини, просто са любопитни към нещо ново и различно. Това е най-важното – гледат с интерес, питат. Там изобщо има интерес към изкуството, не само към мен като автор. Когато гостуват чужди автори, за местната публика това е шанс да види нещо различно и те го оценяват. Не е лесно да се направи една изложба в чужбина, свързано е с много усилия, с организация, с не малко средства. Шансът на публиката да види чужд художник, особено от Източна Европа, е минимален.

- Думата криза не е ли изтъркана, всичко се оправдава с нея.

- Аз гледам спокойно на кризата. Не бих могъл да я използвам за оправдание на собствения си неуспех и за това, че съм се обезсърчил, че не мога да работя, нямам вътрешна потребност и така нататък. Кризата е криза. Хората са  работили и рисували и по време на война. Най-добрият начин да се преборим с икономическата криза е с духовност, защото човек трябва да компенсира. Една мисъл, която скоро прочетох и много ми хареса е, че озоновият слой е този, който пази нашата планета от слънцето и ултравиолетовите лъчи да не изгорим, а слоят на културата е този, който пази обществото от простащината и от това да не се изгубим в диващина. Този слой, както и озоновият, все повече изтъняват. Ако слоят на културата изчезне, ще настъпи тотален разпад на обществото и аз се надявам, че този миг няма да дойде. Считам за свой дълг да продължавам да рисувам своите картини като малка частица от този слой, за да можем всички да се предпазваме от тоталното опростачване. Да, икономическата криза съществува, и тоне само в България и в Европа, но това не може да бъде оправдание за един творец да спре да рисува. Той трябва да намери начин да продължи, независимо дали със спонсори, независимо дали прави класически или модерни форми, никой не се интересува как творците преди нас са преживявали в много по-трудни времена от нашите. Всеки знае и вижда резултата, той е извън контекста на злободневието, на борбата с материята, извън времето. Артефъктът или е направен, или не и никой не го интересува какво си преживявал и през какви съпротиви си минал, за да го направиш. Ако имаш истинската вътрешна необходимост, ще намериш начин да го направиш. Но това  е изобщо принцип в живота - нищо не би могло да те спре, ако си решил да направиш нещо. На мен не ми е приятно, когато слушам за икономическа криза, някои хора непрекъснато се оплакват и вече е банално да говорим за тези неща. Всеки трябва да се опитва според своите възможности и сили да си върши работата.

- Тази година ще гостувате ли на друго място извън Балгария?

- През ноември ще правим съвместна изложба с Нели Ценова в Люксембург. В Пловдив ще направя изложба чак догодина. За тази година приключих, защото имах изложба и в Бургас и ми се събра доста. Човек трябва да оставя време за себе си, за работа в ателието. През годините вече не усещам необходимост всяка година и на всяка цена да показвам картините си, може би само когато се появи нещо ново. Художникът има нужда от вътрешна концентрация, мястото му е в ателието или на път в търсене на нови идеи.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: