Място за Вашата реклама!

 

Васил Даскалов и Биляна Рубинова: съвременно пространство за съвременни хора

Публикувана на: 05.02.2017

Как се създава подходящото място за представяне на съвременно изкуство и къде това изкуство, дефинирано още като неконвенционално, е най-добре да се показва? Вече пета година във Варна са отворени вратите на Contemporary Space. Някои наричат мястото галерия, но в "съвременното пространство", както гласи буквалният превод на български, се провеждат и много други събития - от музикални до литературни. Разбира се, акцентът е върху работата на съвременните български визуални артисти. Зад създаването на Contemporary Space стоят Васил Даскалов и Биляна Рубинова.

Първата изложба за 2017 г. от 8 февруари е на Юлиян Табаков, който гостува за втори път. Този път той ще покаже и във Варна серията си от фотографии на Златина Тодева, които преди време предизвикаха противоречиви реакции - "нещо много характерно за българското общество - да съди по черупката и да не навлиза в сърцевината", казва Васил Даскалов. Биляна Рубинова, втората личност, на която се дължи съществуването на Contemporary Space, е визуален артист. Нейни работи обаче не могат да се видят в пространството, което менажира - казва, че това е въпрос на добро възпитание.   

- Как се зароди идеята за създаване на Contemporary Space?

Васил Даскалов: Когато излезеш от България, винаги намираш такива пространства във всеки европейски град, в които можеш да прекараш известно време, да гледаш изкуство, да постоиш, да прочетеш книги, които са ти интересни и през това време да пиеш кафе, чай или нещо друго. Съвременното изкуство в български и варненски контекст е добре да бъде поставено в среда, която е дружелюбна и позната… Във Варна нямаше такова място. Вече има.

Биляна Рубинова: Върнах се от чужбина, от Лондон, където съм учила. Политиката ми обаче е да не показвам свои работи тук, някак си не ми се струва възпитано да излагам себе си в моето пространство, колкото и да ми се ще, макар че ако искам да направя изложба във Варна, няма къде. За съжаление едно от моите любими пространства, музей "Георги Велчев", вече не функционира както преди. Там някога съм си мечтала да направя изложба, но вече не си мисля за това. Два пъти съм участвала в колективните изложби на Димитър Трайчев "Неохраняема зона", но моите работи не са били акцент в експозициите. През последните години с Васил си насочихме цялата енергия към това място, да го изградим и моята работа като артист малко остана на заден план. По-важно за мен беше да се развие във Варна тази сцена.

- Малко или много са четири години за утвърждаване на културно място като Contemporary Space?

Васил Даскалов: Четири години са и много, и малко, ако мога да започна с това клише. Мисля, че мястото се утвърди, популярно е. Странно е, че е по-популярно извън Варна, отколкото в самия град. Не знам това на какво се дължи. Може би на това, че твърде малко художници работят в сферата на изкуството, което показваме, в този облик , който се опитваме да утвърдим.

- България не е чак толкова голяма страна и може би популярността извън града не е чак толкова лошо нещо. Освен това в Contemporary Space се провеждат и други събития.

Васил Даскалов: Да, но не е и добре. Подобно място, за да изпълнява цялостно функциите си, заради които е създадено, трябва да бъде припознато от локалната публика, за да добие истинска популярност и за да може политиката, която ние водим, да достигне до по-голям кръг от хора и да има реална намеса в културния живот на местно ниво.

- Всички ваши изложби са посещавани...

Васил Даскалов: Интересът е много по-голям, когато правим изложба на автор от Варна. Това е разбираемо, но ние искаме хората да посещават изложбите не от добро възпитание и уважение към своите приятели, а заради самото изкуство такова, каквото е. Тук възниква въпросът дали място като нашето може да има толкова сериозен принос в културния живот, така че да промени вкуса и на художниците и техни работи да могат да бъдат излагани при нас.

- Не се ли е случвало артист да ви каже, че е бил провокиран от мястото, за да предложи проект?

Васил Даскалов: Разбира се, случвало се е, но това са художници, които по принцип работят в тази насока на site-specific инсталации. Това да харесаш едно място, едно галерийно пространство, за да направиш нещо само, за да изложиш на това място, е самоцелно. Ние не излагаме самоцелно изкуство. Когато каним художник при нас, ние дълго време преди това следим неговата работа и, разбира се, харесваме това, което той прави. В някои случаи след като се срещнем с автора, поговорим и прочетем негова концепция, успяваме по-добре да се ориентираме. По този начин ние също се обогатяваме и каним автора да покаже работата си при нас.

- Галерията не е комерсиална в буквалния смисъл, но познавате ли колекционери на съвременно изкуство?

Васил Даскалов: Ние нямаме нищо против комерсиалността, но това се случва рядко. Нещата, които се излагат, се продават, но това не е водещо за нас. Водещото за нас е да изградим култура за възприемане на съвременното изкуство, макар че не харесвам този израз, то да бъде разбрано, за да може да се създаде желание за колекциониране. България е малка страна и авторите, които работят в тази сфера не са много. Ние искаме да развием тази сфера, а защо да не да развием и този пазар? Малко са тези хора в България, които колекционират съвременно изкуство, четем в пресата за тях. Доста често се случва така, че самите художници са колекционери на други художници. Освен това ние самите сме колекционери и в този смисъл - да, познаваме колекционери.

- Тук се провеждат и други събития, не само изложби…

Васил Даскалов: Да, такава беше идеята. Тук се провеждат различни  събития. Това е място, създадено от нас и ние прокарваме нашата политика, тоест, предлагаме на публиката неща, които считаме за значими според нашите разбирания. Смеем да твърдим, че нещата, които представяме, са плод на добър вкус и хората, които представяме, са последователни в заниманията си. Тоест, нещо, което правят при нас, е част от последователни техни усилия в дадената област, независимо дали ще бъде литература, кино, визуални изкуства.

- Вие представяте и късометражни филми, платформата Future Shorts се представя във Варна от вас…

Васил Даскалов: Да, нашата фондация "Крео култура" успя да излезе извън физическото място чрез късометражното кино. Започнахме да правим прожекции на други места. Опитваме се да излезем извън пространството.

- Какви са приоритетите в работата ви през 2017 г.?

Васил Даскалов: Мисля, че най-важното за 2017 г. е да успеем по някакъв начин да покажем повече автори, които са свързани с Варна. Надявам се да успеем да ги въвлечем в колективен проект. Стремим се да реализираме самостоятелна изложба на един австрийски съвременен художник и третото е да посредничим автори, с които работим, да бъдат представени извън рамките на страната, но още е рано да конкретизираме.

- Какво не сте направили за изминалите 4 години?

Биляна Рубинова: Не затворихме още след първата година.

Васил Даскалов: И след втората, и след третата, и след четвъртата.

Биляна Рубинова: Васил е по-позитивно настроен от мен. Аз съм по-скептична, според мен градът не е съвсем готов за такова пространство.

Васил Даскалов: Според мен проблемът  е, че има само едно такова място. Ако имаше повече от едно, но не само имитиращо дейност, а място със собствена политика и личности, които стоят зад него, знаят какво правят, не искат да натриват носове, не искат да усвояват пари, а просто да предлагат и водят своята политика от най-чист вид, тогава щеше да е по-лесно. Мисля, че проблемът на прехода и на България е табелата. На една табела е написано всичко, на което едно място трябва да прилича, но то е макет. Това се отнася за целия ни живот. Другото, което искахме да направим за 4 години, е да покажем на хората добър вкус и да изградим критерии. При нас идват много млади хора. Някои идват на една изложба, харесват пространството и след това въпросът им е: "Как мога да направя една изложба тук"? Това означава, че те не гледат какво е изложено, кой го е направил, как го е направил, каква история има той, колко утвърден автор е, нямат дълбочина на погледа и елементарна култура на комуникация. Когато отидеш да кандидатстваш за работа, прочиташ нещо за компанията, в която кандидатстваш. Ние не искаме наем на авторите. Хората, които правят изложби, са поканени от нас. Няма как някой да се самопокани. Не можем да познаваме всички, но ако някой представи смислена документация и идеята му е добра, ние, разбира се, ще осъществим някой негов проект, който на нас ни се струва значим.

- Можете ли да очертаете някакви тенденции в развитието на съвременното изкуство, създавано от български автори въз основа на опита, който имате?

Васил Даскалов: Като цяло съвременното изкуство следи заобикалящата ни среда, поне ако съдя по това, което се представя при нас. Темите, които вълнуват българските художници, са световни. Българските художници скъсват с локалния контекст благодарение но това, че могат да пътуват, благодарение на интернет, не откриват топлата вода, защото могат да разберат дали насоката, в която работят, е уникална или вече разработена от други автори, а това е задължение на всеки автор – да знае как, от кого и защо темите, което него го вълнуват, се интерпретират по света. Това е част от културата на всеки художник. В този смисъл ми се струва, че работите на българските автори са поставени в универсален контекст, което ги поставя на международно ниво.

- Смятате ли, че общинските, съответно държавни институции трябва да се стремят да си сътрудничат с подобни независими културни центрове?

Васил Даскалов: Да, считам, че трябва да съществува такова сътрудничество. Но това трябва да бъде една осъзната потребност, породена от оценката за евентуалните ползи за обществото от едно такова партньорство. Не съм сигурен, че в България на държавно или местно ниво съществува механизъм за цялостно подпомагане на такива пространства като нашето, особено ако то не е стартирало с общинска или респективно с държавна помощ. В общи линии, ако си започнал нещо сам, без чуждо финансиране, се счита, че можеш да се оправяш сам. По принцип е възможно, но е доста трудно. Хубавото в ситуацията е, че сме независими, а и винаги, когато идват международни гости в града ги водят при нас, за да не се изложим пред чужденците. Определяме го като своеобразно признание.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: