Banner Top
 

Венцислав Марков, скулптор: Успяха да ни научат на това, че никой не ни е длъжен и че трябва сами да се доказваме

Публикувана на: 17.01.2016
1 снимка

Какво е мястото на младите автори, които не предпочитат да заминат извън България и защо един млад човек избира да се развива в областта на все по-луксозно занимание като изкуството - разговор със скулптора Венцислав Марков.

Венцислав Марков е роден през 1984 г. във Варна, където живее и работи. Завършва художествена паралелка в НУИ "Добри Христов" и специалност "Метал" в НХА. От 2015 г. е председател на Сдружение на художниците - Варна. Има над 40 участия в колективни изложби в различни галерии в България, в Румъния, в Българските културни институти във Варшава и Берлин, както и самостоятелни изложби в страната. Носител на първа награда от конкурса за уникати на Международния панаир на занаятите във Варна (2008 г.) и на колективна награда "Варна" със Сдружение Evolution (2012 г.). Работи с бронз, метал, керамика, камък и други материали. Реализирал е и монументални пластики.

- Вие избрахте да се върнете в родния си град след завършване на университета. Много ли сте или малко от Вашите съученици?

- Сред малцината сме с още няколко колеги, които се върнахме от София, а няколко се върнаха и от Велико Търново. Повечето останаха в София, други напуснаха България. Ние решихме, че би било по-добре да бъдем на собствена земя и тук да си търсим бъдещето, колкото и сложно да е това.

- Можем ли да говорим за оправдани надежди и очаквания?

- Когато започнах да се занимавам с рисуване в Националното училище по изкуства бях наясно, че нещата не са никак лесни и за да постигнеш каквото и да било, трябват много усилия, както във всичко в живота, не само в изкуството. При нас нещата са много неблагодатни като ситуация, в която живеем. Ние всъщност вече попадаме в сферата на лукса и хората рядко достигат до идеята да притежават произведение на изкуството, да искат да имат картина, скулптура или нещо друго. Така че не съм имал кой знае какви очаквания, но знаех от самото начало, че това, с което се занимавам, е трудоемко и не мога да работя само в една сфера. Ние се занимаваме и с много приложни неща, за да оцеляваме, не може да разчиташ само на картини и скулптури, които да се продадат. Завърших екстериорна пластика, дипломирах се със скулптурната композиция "Рибари", малко по-късно направих нейна интерпретация в един търговски център. Това бе едно от първите неща, които изработих във Варна. Работя като свободен артист.

"Рибари" (керамика, метал)

- Можете да се похвалите и с реализирани монументални пластики…

- Предходната година бе доста динамична. Участвахме с Христина Цонкова в скулптурния симпозиум на група Дупини във Велико Търново - работите са в екстериронна среда, в централната част на Велико Търново. Участвахме в пленер по скулптура в комплекс "Св Св. Константин и Елена", направихме фосил от камък. Темата бе "Докосване до природата". Интересното бе, че в самата работа открихме един фосил, сякаш миналото оживя отново. Реализирах и скулптурната композиция "Делфини" във Варна.

- Все пак в областта на изкуството се случват различни неща…

- Да, но много малко млади хора проявяват интерес към това, с което ние се занимаваме. По-скоро трябва да се мисли в тази насока. Вярно, не е престижно да си скулптор, не е кой знае колко платено, нямаш постоянна работа, но би било добре и хората в общината да помислят повече за младите в града изобщо. Знае се, че Варна ще бъде Европейска младежка столица, но не са толкова, според мен, младите хора в изкуството. Както  казах, малцина се върнаха във Варна от съучениците ми, които са горе-долу на моята възраст, някои пък започват да работят в съвсем друга посока. Тази тенденция ще става все по-явна.

- В страната има доста училища по изкуства и художествени паралелки. Не говори ли това, че интересът към тези професии не е замрял?

- Дано тези хора да продължат да работят в областта на изкуството. Сред тях има и много качествени хора.

- Имате ли любимо място във Варна, където искате да реализирате своя работа?

- Една хубава работа би могла да стои добре навсякъде, въпросът е човек да има достатъчно добра хрумка и да направи нещо, което е актуално за времето, в което живеем и ще бъде и в бъдеще.

"Пижо и Пенда" (съвместно с Христина Цонкова)

- Колко е важна личната активност в търсенето на поръчки?

- Ако човек си стои в ателието и само работи, нещата ще стават много трудно. Ще кажа, че 70-80 процента от работата е общуване с различни хора. Успяха да ни научат на това, че никой не ни е длъжен и че трябва сами да се доказваме. Ние сме още млади. Трудно е, но трябва човек да е деен е да си търси сам място под слънцето. Никой няма да дойде и да ти каже: "Ти си много велик!". Човек трябва да работи. Това е истината. Има много талантливи хора, които с годините загубиха интерес и спряха да работят, докато когато човек знае какво иска и търси, в един момент го постига.

- Имате ли любими скулптури?

- Много са. Ще спомена Крум Дамянов и Марино Марини.

- Имате ли съмишленици?

- Мисля, че имам, това е важно. Ще кажа един виц по този повод. Вървели трима самураи и един ги срещнал и ги попитал: "Вие какви сте?". Те отговорили: "Ние сме седемте самураи. Борим се за идеали". "Защо сте само трима?", попитал човекът, а те отговорили: "Другите ги търсим".

Венци Марков - пластика с делфини

Варна, пластика с делфини (бронз)

Снимки: © Личен архив

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: