Място за Вашата реклама!

 

Весела Казакова и Мина Милева: За документалното кино, посветено на близкото минало на България

Публикувана на: 19.11.2017

След 2 документални филма, които се връщат към недалечното комунистическо минало на България - "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" и "Звярът е още жив", Весела Казакова и Мина Милева работят върху игрален филм. В рамките на изминалите 4 години двата документални филма са показани на много фестивали по света и пред българска публика. Каква е равносметката за изминалото време?

- "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" е първият ви филм, който по някакъв  връща зрителите към близкото ни минало. Каква е съдбата на този филм?

Мина Милева: Този филм участва в силни селекции на фестивали "А" категория.  Спечели 11 международни награди, и то все на фестивали от Новия Свят, една в Берлин, в Буенос Айрес – за най-добър документален филм, във Ванкувър и Австралия, пак за най-добър документален филм. Интересът от американците е доста голям.

- Как си го обяснявате, че филмът се приема толкова добре в САЩ?

Мина Милева: Някой каза, че филмът е направен в англосаксонски стил.

Весела Казакова: Филмът показва как един аниматор в социалистическа България взаимства от американското кино. Тъй като той е в сянката на човек, който подписва договореност с партията, за тях това е голям трилър. Те го определят като забавен филм с криминална нишка.

Мина Милева: Един английски режисьор искаше да направи игрален филм по тази история, за нюансите зад приятелството между чичо Тони и Доньо Донев. Ние му казахме, че няма нужда да иска разрешение от нас за това.

- Защо темата за комунизма ви е толкова интересна?

Весела Казакова: Това е нещо, което трябва да се каже, дошло му е времето. Нашето поколение се интересува от това време и иска да го разбере.

Мина Милева: Ние сме малко с единия крак в това време, с другия тук и сме като изгубено поколение, не сме започнали на чисто. Имаме винаги някакво усещане, че не сме имали равен старт, че не сме били равноправни европейци и граждани на света. От това се създават комплекси и когато човек се замисли дълбоко, започва да рови назад.

Весела Казакова: Факт е, че Мина заминава за Великобритания през 1996 г. Ако се върнем назад, кой се реализираше в България? Дълго време не се даваше на никой възможност да диша. Аз съм от малко по-следващо поколение, по това време съм била студентка, но през 90-те, ако си човек, който иска да си практикува професията и не ти се дава шанс, естествено, че си хващаш багажа и си тръгваш.

Мина Милева: И то по политически причини. Днес една вълна от хора се прибират, някои казват: "Ние все едно не сме си тръгвали, все едно е пак 1996 г.". Аз може би малко съм се поприбрала. Днес отново едни 20-годишни хора трябва да си хващат багажа и да тръгват нанякъде. Това е нашата болка.

- В "Звярът е още жив?", вторият ви филм, до каква степен е засегната темата за Горяните?

Мина Милева: Нашият филм не е толкова за горяните, колкото нашата гледна тока върху България, защо това се случва и защо звярът е още жив. Защо тази тоталитарна система е сметена под килима.

- Каква е личната история в този филм?

Мина Милева: Това е историята на моя дядо. Филмът е хибриден, сниман е в 5 държави – Куба, Испания, Гърция, Великобритания, България.

Весела Казакова: В Куба бе като сън, защото там се повтарят всичките ти страхове, опашките, гладът, започваш да се сещаш какво беше през комунизма – няма храна, не можеш да излезеш извън страната си, полицаят те дебне, съседът те тропа на ченгетата, не ти разрешават да учиш, защото си враг на народа. Ние се хвалим с безплатно образование по време на комунизма, но всъщност много хора не са допуснати да учат заради това, че са продукт на семейства от царска страна или са участвали в едни или други събития преди 9 септември.

Мина Милева: И то не само не са допуснати да учат, а са изкарали конкурс и след това са премахнати от списъците и заместени с други хора. Това е историята на цялата ни държава.

Весела Казакова: Оказва се, че в почти всяко семейство има такъв случай, и от едната, и от другата страна. Има деца, израснали в семейства, в които единият родите е от комунистическо семейство, а другият е от пострадало семейство. Затова емоционалната ни памет е толкова пъстра.

- Как се приема този филм в България?

Мина Милева: Доста добре. Премиерата бе миналата година в Партийния дом в София, бе много интересно изживяване, защото хората бяха смазани от Партийния дом и казаха, че по време на прожекцията са почувствали да се надигат някакви метафизични енергии. Много е впечатляващ опитът да се влезе в тази сграда, цялата от мрамори и да се гледа точно този филм, и да се чуят точно такива думи. Други приятели пък ни казаха: "А, никак не сте ги нашарили комунистите, пак някакъв мек филм", дори някои ни се разсърдиха.

Весела Казакова: Има и други случаи, хора, които са с по-леви убеждения казват, че това е много жесток филм. Не можеш да угодиш.

Мина Милева: Една моя любима учителка каза, че щяла да получи инфаркт по време на прожекцията и да внимавам с тези филми, защото киното постига много силно внушение и те трябва да се владеят по-внимателно. Имаше много разплакани хора, които не го правят заради нас. Други казаха, че си тръгват окрилени, което е заслуга, може филмът да те натъжава, но и те окрилява.

- В колко бивши социалистически страни е прожектиран този филм?

Весела Казакова: В Полша, Румъния, Босна, Албания, Хърватска, Сърбия. В Сърбия се изпокарахме с публиката, защото там са имали хубав комунизъм по времето на Тито. За тях това време е златно. Казаха: "За нас Югославия бе Запада". Ние обясняваме, че имаме друга болка, която трябва да бъде изказана.

Мина Милева: В Гьотеборт се изказа мнение, че това е нов език в киното, макар че шведите са социалисти и в публиката имаше жегнати хора. В Румъния филмът участва във фестивала за документално кино Astra Festival в Сибиу. Те показаха и "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" през 2014 г., от нашето Министерство на културата и НФЦ им бяха пратили писма, че филмът е нелегален. Аз бях на фестивала и директорката каза, че ще си закачи писмата на стената, защото не е имала такъв случай по време на целия фестивал. Тя каза, че тези „секуритате“ хора скоро ще умрат.

- Разказват ли ви лични истории по време на срещите с публиката след прожекциите на "Звярът е още жив"?

Мина Милева: Да, много лични истории ни разказват, трябва да сложим една камера и да ги записваме, да се направи сайт, в който да ги публикуваме.

Весела Казакова: Някои хора дори искат да направим филм, но това е сложно, докато се намери финансиране.

Мина Милева: В Стара Загора наскоро една жена от публиката ни нападна. Един актьор я контрира. Разказа за Комитета по култура и Шести отдел. Оказа се, че този човек два пъти се е опитвал да кандидатства във ВИТИЗ, дядо му е бил царски офицер. Бил е приет на второ място, след което изчезва от списъка. В крайна сметка е приет по член 9, по който са приемани някои от най-известните и актьори, без да са завършили по някакви причини, но са се реализирали. Това трябва да се показва на младите.

- Младите как възприемат филма?

Мина Милева: Интересно им е, дори им е по-интересно от възрастните, които знаят за тези неща. За младите е шок.

Весела Казакова: Едно 24-годишно момиче много плака на прожекцията в София за учащи и каза, че много съжалява за всички, които са избити по лагери. Може би този филм, който е по-художествен, действа на някои по-емоционално, за да разберат какво е било.

Мина Милева: За тези неща ние не сме си давали сметка, докато правехме филма, за да ми каже учителката ми, вече към 70-ете, че докато гледа фирма е щяла да получи инфаркт. Явно, че при хората от това поколение нахлуват много по-стари спомени и асоциации.

- Защо избрахте Руси Чанев, чийто глас звучи във филма?

Мина Милева: Той е един от малкото актьори от това поколение, които не са станали актьори по партийна линия. Преди него опитахме и други, но те идейно не се съгласиха с нас. Ние просто му оставихме съобщение на телефона и той веднага се свърза с нас. С него някои реплики ги репетирахме по 2 часа.

- Защо премиерата на "Звярът е още жив" бе толкова късно във Варна?

Весела Казакова: Така се получи. Варна не се включи в разпространението по моловете. След това обиколяхме по фестивали и затова чак този ноември направихме специална прожекция във Варна. Искаме навсякъде да присъстваме лично, да говорим с хората.

Мина Милева: Всички дискусии са много интересни.

- Кажете нещо за платформата за документално кино "КинеДок", която представяте в България.

Мина Милева: Контактът стана благодарение на "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". Основен организатори е Институт по документално кино в Прага. Те ни поканиха на един фестивал и ни избраха за партньори за България за "КинеДок", защото филмите ни са съпроводени от дискусии. В излязоха 30 статии за "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". Александър Угрински работи заедно с нас по "КинеДок". Идеята бе да се прожектират 16 филма от 8 страни от бившия социалистически блок, всяка страна да прави над 100 прожекции.

- Ще продължат ли и през 2018 г. прожекциите от "КинеДок"?

Мина Милева: Ще продължат, без европейско финансиране, надяваме се да има локално.

Весела Казакова: На базата на опита ни се надяваме де продължим по-ефективно, с по-малко средства, партньорите ни на местно ниво да го направят на принципа на фестивал. Няма да тече целогодишно, а да е съсредоточено в определено време във всеки град. Това може да се окаже дори по-добра форма. Ние сме доволни, защото в момента филмите се прожектират в 7 града и едно великотърновско село – Вишовград, където ни покани норвежец, живеещ в България. Във Варна имаме подкрепа от Община Варна.

- Работите ли върху нов филм?

Весела Казакова: Работим върху игрален филм за емигранти във Великобритания, атакуваме леко с хумор англичаните. Във филма наши емигранти правят грешка да приберат една котка, която се оказва на съседите, представители на работническата класа, на помощи от държавата, а нашите работят. Получава се социален сблъсък.

Мина Милева: Главните роли се изпълняват от двама актьори, които живеят във Великобритания, Ангел Генов и Ирина Атанасова. Тя е студентка на Крикор Азарян, 15 години не е играла. Те играят брат и сестра. Тя има комедиен заряд, запазила е актьорската си душа. За един актьор това е важно, защото или караш колело, или не караш.

Весела Казакова: И има страхотно чувство за хумор, работи много. Започнала е преди 15 години като чистачка, работила е в бар, занимавала се е йога. Променихме образа на героинята заради нея. Работи на сто места, за да оцелява. 

Мина Милева: Можем да кажем, че това е социална комедия. В Котбус взехме награда за този филм като проект, казаха, че най-после някой показва в честна светлина английската работническа класа и ние се учудихме, защото Кен Лоуч е известен с това, че прави филми за работническата класа, но в идеализирана светлина. Вероятно филмът ще е готов до 2 години. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: