Веселина Тръпчева: Моята България е донякъде напълно измислена

Публикувана на: 21.07.2013

Всяко лято, когато се връща във Варна, художничката Веселина Тръпчева прави изложба в родния си град. Как изглежда България през очите на автор, който вече 17 години гледа на страната от хиляди километри?  

Веселина Тръпчева учи в Художествената гимназия и в НХА в София. Заминава за САЩ през 1996 година със спечелена стипендия за Savannah College of Art and Design. Преподава рисуване и реализира проекти като свободен артист. Последният голям е инсталацията "Лабиринт" (рисунки върху коприна), осъществен у нас край село Кюлевча през 2011 година. В момента нейна изложба с рисунки е подредена в Галерия 8 във Варна.

- Как се чувства художник, който само през лятото си идва във Варна?

- Лятото във Варна е най-хубаво. Харесва ми да се връщам във Варна. Затова рисунките ми са толкова варненски. Две от тях са с фонтани, това са фонтаните на площада, където отраснах. Растенията в рисунките са тукашни. И спомените. Новите рисунки са почти продължение на тези, които показах пак в Галерия 8 преди 3 години. Обичам да правя изложби, свързани с Варна и България. Преди две години направих проекта в село Кюлевча.

Веселина Тръпчева -

"Лабиринт", инсталация.       © http://vesselinatraptcheva.com

- Защо избрахте именно село Кюлевча?

- Това беше съвместен проект с художника Васко Василев. Идеята ни беше да направим проект частично във Варна и частично в Кюлечва, свързан с красивите сецесионови къщи, които се разпадат. Това беше мое старо желание. В България се върнах преди 6 години, след като не бях идвала дълго време. Тогава видях колко се е променило лицето на Варна и започнах да си мисля какво може да се направи, за да се включат къщите в някакъв проект. Преди 2 години видях, че има още повече изоставени къщи или някои изчезват през нощта. Тогава ни беше много трудно, не успяхме да вземем разрешения, да намерим още пари, имаше най-различни пречки по пътя и не успяхме да осъществим проекта изцяло. Отначало искахме да изберем къща, която се срутва и да скрием фрагменти, които различни художници от Варна са рисували между руините. Щяхме да сложим изкуствени руини заедно с истинските. Това не стана, защото къщите са опасни и нямаше начин да вземем разрешение да влезем ние или пък хора при едно откриване. След това се опитахме да работим с турския склад до гарата, красива и интересна сграда. Там искахме да направим проект пак с участието на различни художници, които да нарисуват  портрети и те да бъдат поставени на втория етаж, където са прозорците с арки.  Проектът се наричаше "Наблюдателите", те трябваше да гледат навън към улиците, но не успяхме да намерим финансиране, въпреки че много хора бяха ентусиазирани и помагаха, без да бъдат заплатени, ни трябваха пари, за да бъдат отпечатани портретите върху подходящ материал, който да се изпъне на прозорците. Щеше да стане много красиво и интересно. Проектът имаше три части – във Варна, във връзка с турския склад, в Кюлевча, където има над 100 великолепно иззидани чешми, които не работят и до тях не стига вода и до селото, където има изоставена кариера. И трите части на проекта бяха свързани с изоставени и разпадащи се, но много красиви постройки. В Кюлечва работят само 3-4 чешми. Останалите също се разпадат, защото са спрели водата до тях, след като са прекарали вода в селото, дори някои от чешмите са откраднати камък по камък от хора, които са строили наоколо, за да ги сложат в собствените си дворове. Васко Василев сложи бидони с вода в чешмите, след което ние, приятели и местни хора изливаха водата от бидоните, за да потече все едно от чешмите. БНТ Море направи документален филм. Третата част беше извън селото в изоставена каменна кариера, много красива, полукръгла от едната страна, а от другата страна с прекрасен изглед към планината. Там направих с помощна на много хора малък лабиринт – метално скеле, на което закачихме мои рисунки върху коприна.

- В Америка какво се случва?

- Тук завърших графика, там живопис, преподавам на няколко места рисуване и живопис. Там през последните няколко години не съм участвала в много конкурси и изложби, защото се занимавам с детето си. Не мога да кажа, че поддържам контакти с много български художници. В Манхатън има българско училище, водя сина си там всяка събота, има театрална и танцова трупа, много неща се случват, българите са много активни, поддържат връзките между хората. В САЩ има и други мои съученици, но много работят в други насоки – комикси, анимация.

Веселина Тръпчева - рисунка.

Веселина Тръпчева - рисунка, изложба в Галерия 8. © "Градското списание"

- Как изглежда България от дистанция?

- България е преди всичко в моето въображение. Интересно е. Имам спомени, но нещата се променят интензивно, докато ме няма, така че спомените ми стават все по-нереалистични. Моята България е донякъде напълно измислена. На това са базирани и рисунките ми, на моята България, която си я нося напред-назад с мен. Сега, когато съм тук и трябва да пътувам с автобуса, е различно, но по принцип нямам тези ежедневни проблеми на хората, които живеят в България. Много е интересно да пътуваш с автобус. Родителите ми живеят в центъра на Варна и обикновено отсядаме близо до тях. За първи път това лято решихме да отидем по-нагоре, в Златни пясъци. Когато в автобуса говоря на английски, хората се изнервят, защото мислят, че съм чужденка. Хората са изморени, някои са озлобени. След това като започна да говоря на български, се ядосват още повече, казват: "О, ти всичко разбираш". В някои отношения не принадлежа нито тук, нито там, в мое собствено пространство съм. Дори сега съм повече оттам, защото съм живяла през по-голямата част от живота си там, вече 17 години от съзнателния ми живот. От България заминах на 22 години.

- В САЩ разбират ли бързо, че не сте американка?

- В САЩ всички са чужденци. Американското общество е международно и няма по-специално отношение към чужденци, каквото има в Западна Европа. Предполагам, че разбират, че не съм американка, защото когато съм много изморена, не произнасям както трябва съчетанието от t и h. Има интерес от страна на американци към нашите тракийски съкровища. Много блогове и сайтове съм намирала на тази тема, правени от хора, които се интересуват или които са посетили страната, за да видят Свещари или Казанлъшката гробница. Американците пътуват.

- Как всъщност стана така, че заминахте за САЩ?

- Случайно. Заради образованието. Бях още в гимназията, когато България се отваряше и започнаха да се намират информации за конкурси за стипендии. Спечелих конкурс за обучение, но нямах възможност да замина веднага, заминах след 3 години. Това беше конкурс по живопис, конкурс към колеж, който ми спечели и стипендия. Те са пазили мястото ми, докато замина. Не знам вече дали е така. Тогава беше 1993 година. Сега почти няма стипендии, особено във връзка с изкуства, по-скоро има стипендии за специалности, които по-късно в живота печелят пари.

- Това също ли е част от кризата?

- Не бих казала. В момента в Ню Йорк никак не е криза в света на изкуството, хората си влагат парите в картини, защото изглежда по-сигурно. Техният пазар е пренаситен.

- Бихте ли се върнали отново към идеята за проекта, посветен на старите къщи?

- Надявам се да се реализира някой ден. Разбирам, че има интерес към старите къщи, че и други хора се интересуват от запазването на тази хубава стара архитектура.

- Има ли нещо, което изчезва в САЩ?

- Пушенето е изчезнало напълно. Иначе във връзка с културно наследство там са много внимателни нищо да не изчезне, дори понякога са прекалено внимателни. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: