Виктория Митева: Частната галерия - хоби или професия

Публикувана на: 05.11.2017

С двудневна изложба - живопис на Генко Генков (1923 - 2006) и скулптура на Христо Христов Галерия Le Papillon отбеляза в първите дни на ноември 2017 г. 10-годишната си изложбена дейност. С произведения на двамата автори бе открит изложбеният салон, но съществуването на галерията във Варна датира още от 2000 г. Какво да очакваме през новото десетилетие и какво очертава облика на една галерия според мениджъра Виктория Митева.

- Защо решихте да отбележите 10-годишнината си отново с изложба на Генко Генков и Христо Христов?

- Решихме да отбележим годишнината не точно с изложба, а с двудневно събитие, нещо като ритуал, почит към артисти, приятели, клиенти и да покажем работи на Генко Генков и Христо Христов, за да завършим цикъла. Събитие за 2 дни, с двама автори, с 2 повтарящи се имена. Започваме отново с тях следващото десетилетие, за да покажем, че така сме останали верни на себе си. Почитайки тяхното изкуство означава, че не изневеряваме на вкусовете си.

Генко Генков и Христо Христов

© Градското списание

- Ако се върнете назад във времето, бихте ли казали, че вече има създадени традиции, свързани с Галерия Le Papillon?

- Няма как да покажем всички автори, които харесваме, но се опитваме постепенно да ги представим. Някои неща трябва да узреят, дори и публиката. Има много автори, които искат да излагат при нас, но някои не преценяват стила на галерията. Селекцията е трудна, дипломацията е важна както в комуникацията с художниците, така и с клиентите. Да работиш с хора не е лесна задача, но е забавна, изморително е, но ти дава енергия и удовлетворение от свършената работа. Факт е, че вече имаме традиционни за галерията изложби, които остават във времето. Склонността на човека да има традиция е необходимост и тази традиция поддържаме с годишните и сборни изложби. Това е една от функциите на галерията – да има собствен почерк. Нашата цел е да не сме специализирани само в излагането на живопис, скулптура, бижута, опиваме се да покажем много стилове - от реализъм до модерно и съвременно изкуство, за да може публиката да е доволна от разнообразието и да оценява разликите. Когато се представя едно и също, човешките сетива се насищат и не могат да отличават нещата по стойност. Сред традиционните за галерия Le Papillon изложби са тематичната годишна изложба, която започва в началото на декември и продължава до края на януари, годишната сборна графична изложба, традиционната сборна бижутерска изложба, изцяло наша инициатива. Периодично организираме и благотворителни събития, краткотрайни представяния на книги. Възможно е да правим и повече сборни изложби, но това ще е за сметка на индивидуалното представяне на автори.

- Вашата изложбена дейност се свързва и с външни проекти. Преди години организирахте няколко скулптурни пленера в комплекс "Златни пясъци". Защо прекратихте тази дейност?

- Дейността ни изобщо като галерия датира от 2000 г. Организирахме няколко скулптурни пленера съвместно с комплекс "Златни пясъци. Всички скулптури в курорта са продукт на тези пленери. Едната причина, поради която прекратихме тази дейност, е че не останаха много празни пространства поради промяната на конюнктурата на комплекса, другата, че опазването на тези скулптури не се получаваше във времето. Отговорностите са различни, някои скулптури се крадяха почти веднага след монтирането им, в други случаи са разрушени от всякакви туристи, които се чувстват безнаказани в България. Останала е някаква част от тези скулптури, някои са непокътнати, но те са на най-охраняемите места. Сред тях има работи на автори, които дори вече не работят в България, като Стефан Шиников, който излага във френскоговорящи страни.  Тези скулптурни пленери бяха друго амплоа на галерията, не съжаляваме за натрупания опит. Нова наша дейност в този аспект е триеналето на акварела, което организирахме съвместно с Градската художествена галерия "Борис Георгиев" и Международното акварелно общество. Това е първо подобно за България събитие, с което се гордея, приобщава се нова публика чрез организирана пътуваща изложба със селекция от произведения, която бе показана в 6 града в България. По този начин много зрители могат да се запознаят с творчеството на автори от 5 континента, където културата е съвсем различна. Надяваме се на второто издание на триеналето през 2019 г. да има много повече добри автори.

- Какво очаквате от следващите 10 години?

- Доволни сме от трудностите, които си създаваме. Такъв тип трудности те осмислят. Реално погледнато можем и да не го правим. Превърнахме хобито си в дейност и когато си създадеш име, не можеш да го оставиш на произвола на съдбата, трябва да се грижиш за него. Символът на пеперудата – името на галерията, le papillon, е точно това – метаморфозата, преминаването от едно състояние в друго. Смятам, че следващите 10 години ще са вид метаморфоза, която ще бъде още по-интересна и за публиката, и за нас самите. Може десетилетието да се окаже и по-изненадващо, да сме надминали очакванията си. В галерийната дейност всичко се планира. Допускат се изненади, но не чак толкова, планират се най-малкото календарните изложби, но много идеи се раждат спонтанно и те са много успешни, както, например, триеналето на акварела.

- По-лесно ли функционира днес една частна галерия в сравнение с преди 10 години? Осъществява ли се в по-голяма степен сътрудничество с официалните институции?

- Изцяло инициативите за това идват от частните галерии, а не обратното. Не съм запозната как е в други страни, но съм сигурна, че трябва да има някакъв вид представителство в една община от наша страна и макар че в общините има комисии, които се грижат за това, не съм много сигурна, че това е правилният път. Представителите на други власти са също зрители, клиенти, всеки е потребител на изкуство, ако един човек не е потребител на изкуство, значи нещо е пропуснал в първите си 7 години. Частната галерия е функция, която развива не само пазара на изкуство, а съвременните творци, като им дава възможност не само за изява, а и да работят, защото ако на тези художници не им се купуват картните, какво да правят? Защо да работят? Има художници, които работят между 8 и 16 часа на ден. Това е свободна професия, те могат да си определят периоди, в които и да не работят, но когато спрат изобщо да работят, си губят ритъма. Ако трябва да се занимават с продажби и други организационни дейности, а това не е тяхната функция, променя се начинът им на мислене и тяхното творчество вече не е толкова искрено, което всъщност ние всички търсим. Заради това галерията трябва да съществува като институция.

До 22 ноември 2017 г. в Галерия Le Papillon може да се види изложба живопис на Веско Радулов. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: