Място за Вашата реклама!

 

Георги Велчев - забравеният класик

Публикувана на: 12.11.2016

По случай 125-годишнината от рождението на Георги Велчев (1891-1955) в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 11 декември 2016 г. е представена голяма изложба с над 130 картини на художника. Част от тях се показват за първи път.

Откъс от текста на изкуствоведа Румен Серафимов, подготвен за голям каталог на Георги Велчев, който ще излезе в началото на 2017 г. и ще включва и текстове на Пламена Димитрова-Рачева, Ружа Маринска и други.

Един от поредните тъжни парадокси в културното ни битие е, че днес, 60 години след смъртта му, художникът Георги Велчев все още не е достатъчно известен у нас дори в средите на професионалните историци на изкуст­вото, а творчеството му не е получило заслуженото признание и място като на значим български класик, какъвто е в действителност.

Защо ли името му остава толкова дълго време в забрава?

Със сигурност той не е бил удобната и подходяща личност, която да бъде обсъждана и изследвана от художествените критици и историци през втората половина на 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. За тях Георги Велчев е бил художник, живял и работил "на запад", в Европа и САЩ, а това само по себе си вече е опасно за тогавашната културна ситуация. Въпреки че той не донася в живо­писта си авангардни европейски черти и влияния, все пак е твърде рисковано да бъде посочен от официалната критика като талантлив и значим автор. Още повече, че Георги Велчев продължава да създава камерните си поетични пейзажи и портрети и не възнамерява да се отдаде - както това правят много негови колеги - на революционни, работнически и селски теми, силно толерирани в този период.

Георги Велчев - автопортрети

Автопортрет като Пиеро, Берлин и Автопортрет - почивка, Мюнхен, 1922 г.

През 1932 г. художникът се завръща от големия цивили­зован свят в малката българска провинция и неизбежно попада в нейните дребнави и ожесточени отношения - идеологически, съсловни и колегиални. Той е пропътувал много страни и е преживял немалко страдания. Но най-много и най-болезнено е страдал в собствената си страна и в родния град Варна, където след 1944 г. се среща с посредствеността и агресивността на едно ново, провинциално квазиобщество, опияняващо се от ролята си на морален и естетически ментор спрямо творците. Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. А те не са били никак възторжени по отношение на политическото и културното ни развитие в края на 1940-те и началото на 1950-те години. Високо интелигентен, а и не скриващ склонността си към бохемско поведение, той веднага е предизвикал върху себе си тежки обвинения и репресии, макар и психологически, от страна на ограничения тоталитарен манталитет на властващите - били те администратори, "общественици" или художници. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 63-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед обаче се таи огорчение и разочарование.

Това е трагичният край на Георги Велчев, в чийто живот и изкуство особено в България трагизмът е често изпитвано и изразявано състояние. Той е роден на 18 ноември 1891 г. във Варна. Родителите му са от Жеравна. След като се преселват във Варна, баща му Атанас Велчев отваря първата в града книжарница - факт без съмнение с благотворна роля за младия Велчев. Още като ученик той успява да посети Ермитажа и Третяковската галерия. Според собстве­ните му екзалтирани впечатления, доку­ментирани от биографа му Вичо Иванов, срещата със световните шедьов­ри е имала съдбовно значение за избора на пътя. През 1910 г. започва следването му по живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София. Първата световна война обаче го прекъсва на два пъти и като много други художници Георги Велчев е на фронта, където дори попада във френски военнопленнически лагер. Поради това той завършва следването си едва през 1919 г. Учи при големи художници като Иван Мърквичка и Стефан Иванов, от които великолепно усвоява стабилните академични основи и професионални умения в живописта.

Георги Велчев -

"Крайбрежието на Созопол", 1934 г.

Но младият художник тръгва по друг път, различен от академичния реализъм и обвързаността с традиционната естетика. Още в най-ранните си творби Велчев проявява склонност и вкус към една по-модерна и освободена живо­писна образност, която гравитира към импресионистич­на и символистична стилистика. Няколко чудесни камерни творби от 1917 г., 1918 г. и 1920 г., изобразяващи бойни скривалища и наблюдателници, и изпълнени в обичаната от него гвашова техника, доказва това твърдение. В тях призрачната, студеносиня лунна светлина, заснежените окопи и входове на скривалища са оживени и раздвижени от импресионистичната игра на светлосенъчни ефекти и миниатюрни цветни мазки. Тези най-ранни, студентски рисунки представят, освен свободния живописен и новаторски импулс, и много характерен, привлекателен за художника мотив: входа, прохода, преминаването от едно пространство в друго, вратата към нещо неизвестно и загадъчно. Силният интерес към тази смислова, символична и композиционна тема се потвърждава в доста от най-добрите му по-късни работи - в няколко варианта на "Арката " при Тюленово, във "Вратниците" от Жеравна и Котел, в "Мостовете" от Трявна и Габрово, в "Кът от Тетевен" и др.

Всъщност Георги Велчев се оказва в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и ин­телектуална енергия от европейския модернизъм. Почти всички от тази общност са получили образованието си или са специализирали в големите културни центрове на Европа. Вдъхновителят на тези новатори и най-страстният привърженик на модерната естетика и особено на експресионизма е Гео Милев. В края на следването си варненският художник е виждал първите артистични прояви на спомена­тите художници, познавал е Гео Милев и е създал негова портретна рисунка. Още в началото на пътя си той е приел в себе си духа на модерното изразяване.

Сигурно точно поради това той заминава през 1920 г. за Париж, където в продължение на три години обогатява живописните си познания и художествената си култура. Сведенията, че е специализирал при постимпресиониста Пиер Бонар, не могат да бъдат потвърдени със сигур­ност. Но великолепните маслени и гвашови творби, създа­дени в Париж между 1920 г. и 1922 г., показват привързаността му към естетическите принципи на Бонар и  Набистите ( Пророци - от староеврейски), сред които освен него са и такива големи имена като Морис Дени, Вюйяр, Валотон, Майол. Тази група, формирана в последното десетилетие на XIX век и все още активна през 20-те години на XX век, се обявява срещу натуралистичното и реалистичното изобразяване в изкуството и се стреми към автоном­ността на художествения език. Набистите създават символистично изкуство, фаворизиращо естетическата ценност на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичния поглед към природата и човека, на чувственото пре­живяване и духовното вглъбение. В търсене на идеалната, но утопична хармония между изкуството и живота те изграждат естетски, изтънчен картинен свят с форма, освободена от традиционната академична достоверност и подчертаваща силната си самостойна роля в образното внушение. Основният им теоретик Морис Дени казва през 1890 г., че "една картина, преди да бъде изображение на кон, женски акт или някакъв анекдот, е преди всичко повърхност, покрита с цветове в определен порядък."

Явно Георги Велчев е усетил тези принципи като най-близки до артистичната си нагласа. А и още в най-ранните му творби преди Париж има подобно звучене. Превъплъщение на тази естетика се открива в серията маслени и гвашови пейзажи от парижкия парк „Монсо“ и Булонската гора, изпълнени в изящен поантилистичен стил, носещи лирични настроения и едно особено, самотно тайнство. То ще присъства по различен начин в почти всички негови работи и по-късно. Всъщност поантилистичният характер на поредицата пейзажи от красивия парк „Монсо“ се отнася преди всичко до начина на живописно изграждане, до употребата на изящните и деликатни цветни мазки, които превръщат картината в подвижна, пулсираща образна среда. Тя притежава някакви реални очертания, но е силно условна, чисто живописна и напълно автономна като пластична форма. Най - ярко този подход е приложен в двата гвашови пейзажа от 1921г., наречени "Парк в Париж", в два също гвашови пейзажа от парк "Монсо" от 1920 г. и в маслените картини "Булонската гора" и "Парк Монсо" от 1921 г. Разбира се, в тези произведения не става дума за точния, рационално премислен и постигнат поантилизъм, който създават Жорж Сьора и Пол Синяк. Нито пък Велчев има някаква голяма близост в изкуството си от този период с пластичната и живописна стилистика на Пиер Бонар и Набистите. По-скоро той възприема от тях отношението и чувството към изобразяваната природа, романтичния дух и тъжната красота в артистичното преживяване, естетското любуване и съзерцателното настроение в избраните пейзажни мотиви. И най-важното - всичко това е въплътено с модерен, напълно условен, автономно изграден живописен език.

Георги Велчев -

"Мостчето на Карантината", 1937 г.

Творбите на Геор­ги Велчев от парижкия му период са изключително силни и те, въпреки че са създадени извън България и са по­влияни от френското изкуство, са изразителен постимпресионистичен, поантилистичен тон в кратковременния български модернизъм от началото на 1920-те години.

Във Франция художникът пътува, прави изложби, продава успешно и получава ласкави критически отзиви. През 1922 г. и 1923 г. той пребивава в Германия - Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, пътува и рисува в планините на Тирол. От този период са останали гвашови рисунки - няколко великолепни автопортрета, правени в Мюнхен и Берлин, и пейзажи на тиролски селца, изпълнени в сива, хладна тоналност. Но в Германия Велчев преживява нещо много важно както за него като млад художник, така и за българското изкуство като културен факт. Той е поканен от Хайнрих Фогелер - основател на знаменитата артистична колония във Ворпсведе край Бремен - и пребивава в нея три месеца в края на 1923 г. От там  е запазен гвашов пейзаж и много ценен, саморъчно написан документ - писмо върху пет 500-маркови банкноти до колегата му Кирил Дюлгеров във Варна, в което той споделя възторжените си впечатления.

Талантливият варненец е забелязан от из­вестния символист и експресионист Фогелер, приобщава се към артистична и интелектуална среда, става, макар и за кратко, част от значими културни процеси и обновителни движения. В този много важен за цялото световно изкуство период Георги Велчев е просто европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на художествената ситуация в самите центрове на стария континент. В тези години той посещава Италия и се запознава с шедьоврите на древното и новото изкуство. И той е от породата на страстните пътешественици (като съгражданина си Борис Георгиев), които осъзнават огромния смисъл и значение за собствения им дух и изкуство на пътуването, познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.

Изглежда, европейското пространство не му е било достатъчно, защото през 1924 г. Георги Велчев е вече в Ню Йорк, където пребивава до 1931 г. В началото той се препитава като градинар и фабричен работник. Прави четири самостоятелни изложби и участва в  четири групови експозиции. Получава добри отзиви, продава успешно, създава и стенописна творба на тема "Войната между Севера и Юга". Продължава да пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Каква по-вълнуваща съдба за един художник!

Икономическата криза в САЩ към 1930 г. се отразява зле и на Велчев. През 1932 г. той е принуден да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа обаче четиридесетгодишният художник посещава Австралия и Китай, а когато стъпва на стария континент през 1931 г., успява да подготви и представи две изложби - в Париж и Лондон.

От годините в Америка няма запазени други произ­ведения освен един много изразителен маслен автопортрет, рисуван в Канада, и няколко рисунки. Съдбата не е благосклонна към варненеца, а и към историците на изкуството, защото на кораба, с който се завръща в Европа, изчезват два куфара, пълни с творби. Голяма част от създаденото от Велчев остава пръснато по света. За щастие при краткото си завръщане в България през 1924 г., преди да отпътува за САЩ, художникът донася свои работи от годините, прекарани във Франция и Германия. Сега ние разполагаме с около 30 от най-силните му произведения, които го представят като новатор за българското изкуство, обърнат към модерната автономна живопис.   

Убеден съм, че няма друг художник в българското изкуство, който да е пропътувал повече страни. Какви ли са вътрешните импулси и сили, които тласкат Георги Велчев да търси постоянно нови територии в света, които да опознава? Една от основните причини в такива случаи е стремежът да избягаш от някаква своя неудовлетвореност, да се изплъзнеш от спохождащата те самота, да преодолееш някаква липса в чувствата и страстите, да заглушиш завладяващата те философска и екзистенциална тъга, да освободиш егото си от неизбежните ограничения и условности, от житейското безпокойство на битието. Основания за наличието на подобна душевна нагласа при Велчев могат да се открият. Независимо че особено като млад той е темпераментен, общителен и артистичен в поведението си – фотографиите ясно свидетелстват за това - със сигурност в него прозира и някаква особена самота, някаква тъга на чувствителния и неразбран артист, някаква вътрешна, скрита драма на умния, проникновен търсач на непостижимата хармония. Тези състояния живеят в почти всички негови творби. Самият той остава сам до края на живота си, както са впрочем повечето хора на духа и изкуството.

Паметна плоча на Георги Велчев, Варна

Паметна плоча на фасадата на къща-музей "Георги Велчев" във Варна.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: