Място за Вашата реклама!

 

Георги Велчовски

Публикувана на: 14.12.2010
1 снимка

Георги Велчовски е роден във Варна през 1948 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1974 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. След три години в Добричкия театър, от  1977 г. се включва в трупата на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров", от която беше част съвсем доскоро.

Пишещ актьор. Автор е на пет книги с проза и на пиесите "Рапанът” по едноименната книга, поставена във Варна през 1997 г. и "Псета”, поставена през 2004 г.

"Рапанът” – втора част, бе представена от Георги Велчовски преди броени дни във варненската галерия "Арт Маркони”, където се оформя нещо като сцена за камерни театрални форми. Това ще е и новата му пиеса, която той ще постави догодина, вече в качеството си на независим актьор.

Ненаситното око

Големият стар рапан изпусна тежко въздуха си, изчовърка с клечка кафявото парче водорасло, изсмука стъклената скарида с виолетово-жълти крачета, изплю нощницата й, оригна се, покри лицето си с кърпа и затвори очи. Рошавите му бели коси се полюшваха на течението. Морето беше метнало зеления атлазен тюрбан. Лятото си отиваше. Бели зайчета подскачаха на куц крак по вълните. Сафридът си правеше обичайните разходки напред-назад из залива. Лодки дрейфуваха на гюме и чакаха да вземат своето. Други търсеха епоксидна смола да изпушат лодката си. На брега един отчаян пушеше цигара.

Малкото рошаво рапанче не го свърташе. Изпи си сока, захвърли сламката, счупи чашата и попита:

- Татко, спиш ли?

Големият стар рапан знаеше, че няма да го остави на мира.

- Добре, слуша, моето момче! Веднъж намерили едно малко, кръгличко, валчесто нещо. Попитали се какво ли е това. Много се чудили, много учени се опитвали да дадат отговор, потапяли го в злато и сребро, в сярна киселина, поливали го с царска вода, почуквали го, човъркали го оттук-оттам, не могли да разберат. Най-сетне един се сетил и казал: „Да питаме оня стар човек, той знае всичко”. Намерили го, попитали го. Повъртял го той в кокалестите си пръсти, помирисал го и взел шепа пепел. Хвърлил я на онова нещо и го премигнало. Било ненаситното човешко око. Така завършва тази притча.

- Татко, какво е това притча?

- Това е, моето момче, когато нещата са така оголени, нетърпими, когато простото назоваване не върши работа, хората намират спасение в притчите. За по-досетливите. Хайде да спим, че тия горе с лодките скоро ще дойдат да ни вземат!

© Георги Велчовски – „Рапанът”, избрани произведения, том 3, книга 4. Издател „Барс – Агенция” - Варна, 1996 г.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: