Големият, нов паметник на генерал Андраник

Публикувана на: 27.11.2011
1 снимка

От няколко месеца насам площадът в квартал Галата във Варна е неузнаваем. В средата му се издига голям, много голям паметник, чийто постамент и каменен портрет върху него са направени от един и същ красив и многозначен червен камък, контрастиращ на иначе невзрачния, сив и безличен площад с порутена и пресъхнала чешма в единия ъгъл.

Около паметника се вижда градинка, оградена от елегантни полирани мраморни плочи в стъпаловидно изграден плочник.

Големият червен паметник и мястото му на площада вероятно поставят въпроса защо е толкова голям, защо е на този площад, кой е този генерал, празно ли е стояло до сега мястото му в паметта на България и има ли запазено място в бъдещата памет на България? И т. н. Отговорите са лесни и прости – паметникът е голям, защото генералът е голям. По мащаб и воля за свобода той е равен на Ботев, макар като военен стратег и проницателен пълководец генерал Андраник да се различава значително от гениалния поет на България, паднал още в първите сражения на своята първа битка. По силата на своя стратегически ум и вселенска любов към хората той е равен на Апостола на свободата Левски, макар за разлика от Апостола, генералът да  съумява да се съхрани и да поведе четите си в няколкостотин сражения, от които да не изгуби нито едно. И да използва дните, които Бог му отрежда на земята, да помага на своя народ до края на дните си, пък и много години след това.

А паметникът е изграден в квартал Галата, защото генерал Андраник е един от най-старите жители на село Галата. За него трябва да се каже, че е велик български пълководец от арменски произход, за когото по-сладка дума от думата свобода няма и няма по-важна кауза от националната независимост на всички християнски народи. Веднага след като приключва битките за освобождение на родната Армения, генерал Андраник, който смятал, че щом един народ придобие свободата си, трябва да се сражава за свободата на други народи, пристигнал в България, за да се бори за свободата и целостта на България. И малко преди Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. той започнал да снабдява македонските въстаници с оръжие, които трупал на една поляна над нос Галата. По-късно благодарните арменци откупили поляната и я подарили на Андраник, който оградил мястото и построил къща, която още може да се види.

След това започнала Балканската война, Андраник веднага се включил в редовете на българската армия като командир на арменска чета, присъединена със заповед № 2/3.10.1912 на Главното командване към 12-а Лозенградска дружина от Трета бригада на Македоно-одринското опълчение под командването на подполковник Протогеров. Четата на Андраник Озанян, състояща се от 273 арменски патриоти, показала чудеса от храброст по време на Балканската война. На 20 октомври 1912 г. Втора армия, в чийто състав влизало Македоно-одринското опълчение и бойците на Андраник, стегнали обръча около около Одрин. Тогава в авангарда на обсадата минало опълчението с бойците на Андраник и пред възхитения поглед на цяла Европа те именно принудили десетхилядния корпус на Явер паша да се предаде. На 4 ноември 1912 г. край днешния Момчилград започнала жестока битка с противник, многократно надвишаващ по брой опълчението и приключила два дни по-късно с пълен разгром на врага. За своята храброст на 6 януари 1913 г. в църквата на малкия градец Родосто всички арменски бойци получили железни кръстове за храброст, а на командира Андраник Озанян подполковник Протогеров връчил златен кръст за храброст и го произвел в офицерски чин.

Откриване на паметника на генерал Андраник в квартал Галата. 

Момент от откриването на паметника.  

В средата на юни 1913 г. Андраник се прибрал в къщата си в село Галата, откъдето (както ни е завещал апостолът на свободата Левски), той тръгнал да се бие за свободата на други народи. Въпреки жестоките битки, в които влизал през следващите няколко години, този български пълководец не познал нито едно поражение и през есента на 1921 г. се прибрал в дома си в село Галата с чин генерал-майор и с много военни ордени и награди. През 1922 г. се оженил за г-ца Нъварт Кюркчиян от Пловдив, след което започнали неговите важни международни благотворителни акции, донесли му благодарността на хиляди хора и няколко ордена от няколко европейски правителства.  

Починал на 31 август 1927 г. в Ню Йорк, където отишъл да събира помощи за арменските бежанци.

През 1987 г. признателните варненци открили паметна плоча с неговия лик пред дома му в квартал Галата, а през 2010 г. именували централния площад на името на храбрия военачалник от арменски произход генерал Андраник.

На 18 май 2011 г. варненският Общински съвет прие единодушно решение да изгради паметник на генерала на площад "Генерал Андраник” – скромно дарение от Съюза на арменците в България – паметник на един велик български офицер, сражавал се за свободата на три държави – Армения, Русия и България. 

Снимки: © Николай Савов    

Loading

Подобни статии

С разум и сърце

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Новите книги

„Жълтото Петърче“ - разказ от Добромир Славчев
„Фаровете в Стария свят от древността до наши дни“ от Милан Асадуров
“От чукарите край Ерма до капитанския мостик” - нови страници от морската история на България
„Хартиени фенери“ – разказ от Явор Цанев
“Книга за цветята“ от Юан Чжунлан
„Планетата Земя е тъжно-синя“ от Кристина Митева
„Дневник от борда на яхтата „Перун” от Дойчо Бояджиев
„История на изкуството в приказки и игри“ от Даниела Чулова-Маркова
„Александър Капричев: Познат и непознат“ - монография
„Стрина“ от Северина Самоковлийска

Видео Новини

Партньори

Контакти Реклама Партньори За Градското списание Публикуване на ГФО за 2013 г. на Фондация 'Град и посоки'