Място за Вашата реклама!

 

Горан Паскалевич: за пътя си в киното, патриотизма и сънищата

Публикувана на: 02.04.2017

Една неделя от 21-ия София филм фест е посветена на Горан Паскалевич. Интервю с автограф, представяне на най-новия му филм "Земя на боговете" и връчване на изключително престижна награда - специалната награда на ФИПРЕССИ по случай 90-годишнината на организацията, връчена лично от генералния ѝ секретар Клаус Едер.

С Горан Паскалевич се запознавам на 18-ия София филм фест, когато той получава Наградата на София и представя в извънконкурсната програма филма си "Когато се съмне". Тогава той споделя: "Историята винаги е през единия човек. Нашите лични истории правят голямата история."

Днес интервюто води Клаус Едер. Той добре познава творчеството на Горан. Представя го като човек на националното кино, макар историите, които Паскалевич снима, да се случват в различни места по света и да са едновременно съвсем лични и възможни за който и да е човек и космополитни. Защото въпреки различията ни, човек е такъв и в Белград, и в Ирландия, и в Индия, ако щеш.

В това интервю Горан Паскалевич се връща в годините, когато в Прага е учил в известната Пражка киноакадемия (ФАМУ). Там се е срещнал с прекрасни учители и творци в киното, между които Милош Форман и Иржи Менцел. Заснел е до сега 30 документални и 15 игрални филма, които са показвани и отличавани на най-престижните международни кинофестивали (в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и Сан Себастиан).

Разказва историята на първия си късометражен филм - 10-минутна документална черна комедия, рисуваща възвеличаването на работническата класа по времето на социализма. Този филм попада в чешката селекция за фестивала в Оберхаузен, Германия – важен фестивал, даващ добър старт за всеки млад творец, който печели награда на него. Но чехословашката цензура забранява филма. Дори младият Горан получава предложение да открадне филма си и да се яви на фестивала въпреки всичко. Тогава той предпочита да остане в Прага и да завърши обучението си. Клаус Едер е най-впечатлен и се заканва да го посети в Белград, за да гледа филма, запазен само в 2 копия.

Разговорът се връща още по-далеч в детството, когато се е оформило желанието и решението на Горан да се занимава с кино. Повлиял му е неговият пастрок, завеждал Синематеката в Белград, а иначе изтъкнат журналист, на когото му е било забранено да печата по политически причини. Филмът, накарал момчето да се влюби в киното и да реши да прави филми е италианският "Крадци на велосипеди".

През 1976 г. Паскалевич дебютира много силно в игралното кино с "Плажният пазач през зимата" и печели наградата на ФИПРЕССИ на "Берлинале". Режисира "И дните отминават" (1979), "Неуловимото лято на 68-а" (1984), "Ангел-хранител" (1987), "Аржентинско танго" (1992), "Америка на някой друг" (1995), "Буре барут" (1998), "Как Хари се превърна в дърво" (2001), "Сън в зимна нощ" (2004). В София представя "Оптимистите" (2007) на 17-ия, "Когато се съмва" (2012) на 18-ия и "Земя на боговете" на тазгодишния Софийски международен филмов фестивал.

С действие, развиващо се почти изцяло в Белград - в краткия период между падането на комунизма и началото на кървавите войни в бивша Югославия, филмът "Аржентинско танго" разказва за разрухата на едно семейство и чудотворното създаване на друго. Направен съвсем неполитически, но в политизирани времена, той е възприет съвсем политически, може би и на фона на предишните ленти на режисьора и среща сериозен отпор.

Един от филмите, които имат щастливата съдба да пробият на световните кино пазари и да успеят да покажат историята си е "Буре барут". В Белград в средата на 90-те съдбите на 20 души се пресичат в една нощ, изпълнена с насилие.Това е най-краткото представяне на филма. Но спомените разказват за атмосферата в Белград - такава, че всяко нещо може да предизвика взрив.

Един съвсем различен филм, с героиня аутист, показващ Сърбия като аутистична страна, е "Сън в зимна нощ". "Когато правих филма "Сън в зимна нощ", в който се разказва за момиче, болно от аутизъм, смятах, че това е голяма тема, защото цялата моя страна е болна от аутизъм. Мисля, че сме изпаднали в някакъв колективен аутизъм. Това е един интимен разказ, който е метафора на цялата държава", разказва Паскалевич.

Заедно с "Оптимистите" – една черна комедия за това как хора от кръга на Милошевич се връщат във властта, се получава една малко страннна трилогия. И трите са някак кинематографично и музикално близки.

"На мен като режисьор ми казват: "Ти трябва да покажеш хубавата страна на Сърбия, а не лошата, ти не си патриот". Но, според мен, не е патриотизъм да лъжеш. Патриотизмът означава нещо друго. Това означава, когато видиш нередности, да ги покажеш, да се види къде са грешките, те да се избегнат и да бъдем по-добре. Моята работа е да показвам какво не върви в моята страна, а не в някоя друга страна. Лесно се говори за друг народ", казва Паскалевич.  

След "Буре барут" обаче друг филм няма такъв комерсиален успех. Филмите му са дълбоки, смислени, много човешки. И "Как Хари се превърна в дърво", и "Меден месец", и "Когато се съмва" имат успех по фестивалите и пред кинокритиката. Предстои вечерта да ледаме най-новият му филм "Земя на боговете". В отговор на въпроси от публиката Горан Паскалевич споделя: "Мога да работя навсякъде по света." А по отношение на погледа към социализма, казва, че Югославия не е била като другите социалистически страни и там са имали много повече свободи, докато в Албания на Енвер Ходжа, например, е било съвсем трагично. Общото между сърбите и индийците е онова, което е общо за всички хора по света. Виктор Банерджи - съсценарист и изпълнител на главната роля в новия филм, му е казал да си представи, че действието се случва в Църна трава - родното му село, докато пише.

Спомням си колко важни бяха сънищата в предишния му филм "Когато се съмне" и в тази връзка за споделеното от Горан Паскалевич, че е сънувал историята на завръщане в Хималаите преди да започне работа по този филм. Позволявам си да го попитам какво е сънувал напоследък и каква ще е следващата история, която ще ни покаже. Той разкрива, че е започнал работа по филм за бежанците. Проблемът е голям - от една страна тези хора не бягат от добро и ние трябва да можем, трябва да се научим и да успеем да ги приемем, но от друга страна те не могат всички да дойдат тук и това е реалност. Какво да направим? Сценарият му е готов. Заглавието -"Казвам се Мохамед". Търси финансиране за филм, който задава въпроса "Кои сме ние", през цялото напрежение на пристигащите в Италия, а и в цяла Европа бежанци. 

Вечерта на представянето на "Земя на боговете" Паскалевич получава и Специалната награда на ФИПРЕССИ след Белла Тар, който я взе миналата година отново в София.

Самата аз гледам филма в по-интимната обстановка на G8 следващата вечер, но Горан Паскалевич и Клаус Едер отново са с нас да уважат публиката и да представят този толкова вълнуващ филм. "Посветен на хората от Утаракханд, северния индийски щат, съсипан от наводнения и свлачища през 2013 г., "Земя на боговете" е простичък, но емоционален филм. Той отдава почит на едно място, на жителите му и на техните традиции. Ще видите сватбена и погребална церемония, както и множество кадри със селяни, заснети, докато работят или почиват. Във филма си Горан Паскалевич представя обикновеното по изключително елегантен начин - едно от най-големите постижения, към които един режисьор би могъл да се стреми", пише за филма Димитри Ейпидес, при представянето му на Международен филмов фестивал в Торонто. Един филм за завръщането, за прошката за търсенето на себе си. И за окончателното сбогуване в известен смисъл. И въпреки това филмът не е тъжен, а светъл. В срещите на героя със съселяните му има и страх, но и прошка.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: