Деница Петрова и Евгения Ташева: за опазването на Световния океан

Публикувана на: 20.08.2017

Ветроходът на Greenpeace Rainbow Warrior посети през август Бургас и Варна. Деница Петрова, ръководител на офиса на Greenpeace-България, и Евгения Ташева, координатор на проекта "Нулеви отпадъци" на екологично сдружение "За земята", за кампанията "Свободни от пластмасата", свързана с посещението на кораба през 2017 г. и екологичните предизвикателства на съвремието.

- Като че ли започна да става традиция кораби на Greenpeace да не пропускат България? Така ли е?

Деница Петрова: За първи път кораб на Greenpeace дойде в България през 2013 г. - Arctic Sunrise, след това Rainbow Warrior дойде през 2014 г. с кампанията Бъдеще без въглища. Сега е отново у нас с кампанията Свободни от пластмаса. Тази кампания е много по-свързана с морето и океаните, защото огромна част от пластмасата се озовава там и вреди на морските обитатели и на екосистемата. За нас корабите са много важни посланици, те са като подвижни офиси на Greenpeace, защото наистина концентрират внимание. Когато пристигне кораб на пристанище, през него минават по 2000 души за един уикенд. Ако малко от това, което говорим, остане у тези хора, значи сме успели с мисията, заради която сме извикали кораба. Ние се опитваме да променяме нагласи, стил на живот, хората да ползват по-малко един вреден продукт, какъвто е пластмасата. Тази пластмаса, която ние сега използваме, ще съществува и по времето на нашите внуци. Така ни е построен светът, че навсякъде сме заобиколени от пластмаса. Надяваме се посланието ни да е достигнало до жителите на Бургас и Варна и всички хора, които минаха през кораба. Установили сме, че най-добре работи личният пример.

Rainbow Warrior

Rainbow Warrior на Пристанище Варна, август 2017

- Посещението на кораба Rainbow Warrior е свързано с кампанията Свободни от пластмасата. Какви са нейните основни цели?

Евгения Ташева: Когато става въпрос за пластмаса в цялата кампания, не говорим за всичката пластмаса на света. Става въпрос за бързата пластмаса. Това са неща за кратка употреба, като опаковките за храна, които веднага се изхвърлят, чашките, бутилките, торбичките. Промишлеността, която ги произвежда, някак си ни научи, че това е по-хигиенично, по-удобно, по-безопасно, лесно и евтино, но това удобство всъщност убива стотици хиляди морски животни. Учените смятат, че 90 процента от морските птици вече имат в стомашния си тракт частици от пластмаса. Това е крайно обезпокоително, защото нашите наследници ще се чудят защо сме натрупали толкова пластмаса в световния океан. Пластмасата е с различна плътност, повечето потъва леко и е трудно това да бъде показано и видяно лесно. Провеждат се изследвания и този кораб също има роля за това. По време на прехода между Бургас и Варна ние помагахме на двама учени от БАН и наблюдавахме какво се вижда на дъното. Видяхме опаковки от кроасани, торбички, вече и на малки парчета, защото след като престоят във водата, те се раздробяват. Миди и морски обитатели също поглъщат тези частици.

Rainbow Warrior

Опашка от желаещи да посетят Rainbow Warrior във Варна.

Деница Петрова: Аз лично съм участвала в почистване на Дунав, където когато водата спадне, островите се покриват с пластмаса, предимно бутилки. Те идват от реките.

Евгения Ташева: Бързата пластмаса прехвърля отговорността за справянето с нея върху нас като потребители. Илюзията, че пластмасата е евтина, се отразяват на здравето на хората и екологията. Повечето от бързата пластмаса само привидно прави нещата по-хигиенични. В нея има различни видове химикали. Чашките и торбичките са два тривиални проблема, върху които не се замисляме, толкова сме свикнали с тях. Всеки пие набързо кафе в такива чашки и те се натрупват в огромни количества. Има статистика за детските градини, където започва да става практика децата да пият вода в такива чашки - една детска градина изхвърля на година 220 000 чашки и никой рециклатор не ги иска. Вариантите са те да отидат на депо, на сметище, там с годините да не се разграждат, а да се раздробяват и да тровят подпочвените води и почвата или да бъдат изпратени към циментовите пещи, където в България горят отпадъци и при този процес някои от веществата излизат във въздуха и пак се връщат при нас. Използвайки за изделия, които имат минути полезен живот, един много траен материал като пластмасата, който има живот от стотици години, ние правим нещо много безотговорно към бъдещите поколения. Същото се отнася и за бутилките за еднократна употреба – производителите прехвърлят щетите на обществото. При употребата на стъклени бутилки, които се връщат, мият и използват отново, дори се създават повече работни места. Тези бутилки имат живот от 10 години и дори повече, но на бизнеса му стана много по-лесно да праща една еднократна пластмаса към клиентите и повече да не се интересува от нея. Рециклирането в България чрез цветните контейнери по улиците е на много слабо ниво в сравнение с другите страни от ЕС. Ще дам пример с Германия, където във всеки супермаркет има автомат, който приема обратно празни пластмасови бутилки, за които всеки клиент си е платил депозит от 25 цента. Този депозит е достатъчна мотивация за германците да си връщат бутилките до такава степен, че събираемостта е 99 процента от пуснатите на пазара бутилки. У нас дори и таксата за торбичките не може да заработи както трябва. Според статистика на Националния статистически институт от въвеждането на еко таксата през 2011 г. много хора дори и не са разбрали, че има такава такса, а те трябва да го разбират в момента, в който им се дава касовият бон. Всъщност таксата се прилага само за един сегмент от торбичките.

Rainbow Warrior

Боклук, събран за 10 минути на Южния плаж във Варна.

- Към кого е насочена всъщност кампанията?

Евгения Ташева: С тази кампания се опитваме да въздействаме на всички възможни нива – на гражданите, на политиците на национално и европейско ниво, чрез тях и на промишлеността. Ако те направят добри закони, тогава ще може да има промяна. Разбира се, хората също имат тази власт, защото търсенето определя предлагането. Ако хората спрат да приемат пластмасови чинийки в заведенията и бутилки, полека-лека това ще се отрази на бизнеса. През септември – октомври предстоят преговори на високо ниво между министрите на околната среда и европейските държави – членки, да се договорят новите цели за рециклиране на отпадъци до 2030 година.

- Вие ще преговаряте ли с някого?

Евгения Ташева: Ние се стараем да убедим нашия министър да бъде малко по-амбициозен, защото България, особено в сферата на отпадъците постоянно и по подразбиране заема една роля "в ъгъла" с вечните мотиви, че сме по-назад, но това вече се изтърка, ние бяхме по-назад през 2007 г. Мисля, че е време да бъдем по-активни, а не да имитираме дейност, че изпълняваме най-базисните изисквания. Мисля, че е време нашата държава да подкрепи силни цели, сред които са затягане на изискванията на производители на опаковани стоки, така че те да постигат по-големи проценти рециклиране и да пускат повече оборотен амбалаж. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: