Място за Вашата реклама!

 

Джейн Кемпиън: Когато снимам филми имам чувството, че използвам свободата си

Публикувана на: 27.12.2015
1 снимка

Джейн Кемпиън е единствената режисьорка, печелила "Златна палма" в Кан - за филма "Пианото". През 2014 г. тя е председател на журито на този фестивал. Какво вдъхновява режисьорката, заснела 8 филма, прави ли компромиси с работата си и в живота?

Интервю за списание L’Exprerss.

- Когато дебютирахте, киното все още бе мъжка професия. Тогава бяхте ли вече феминистка? Откъде черпехте сигурност, за да се занимавате с кино?

- Често съм размишлявала по този въпрос. Като по-млада не се занимавах с феминисткия въпрос. В университета ни посети Джърмейн Гриър (австралийска писателка, б. пр.), невероятна, забележителна. Моите искания обаче свършваха до "Пазя си територията". Едно е сигурно - когато се захванах с кино, усещах, че имам възможности. Или по-скоро не се страхувах да опитам. Повечето от хората се страхуват да не би да направят грешния избор. При мен бе тъкмо обратното. Бях като бомба, изпълнена с енергия, издута до пръсване. Дъщеря ми Алис има същия упорит характер. Това е важно, за да си последователен като артист. Дали е резултат от образоването или е наследствено не знам. Баща ми се отнасяше към жените с почит и бързо оценяваше способностите им. Той бе отгледан от лелите си, интелектуалки, учили в Оксфорд. Мисля, че неговото дълбоко уважително отношение оказа влияние върху мен. Когато гледат на теб позитивно разбираш, че нещата са възможни.

- Родителите Ви са артисти. Какво влияние оказаха те върху Вашето развитие?

- Майка ми бе актриса и поетеса, баща ми бе шеф на театър и едновременно с това фермер. "Аз съм месар", казваше той с ирония. Баба ми и дядо ми по майчина линия, големи пияници, се напили до смърт и изоставили майка ми сама на света на 9-годишна възраст. Двойка "несретници на изкуството", така виждам днес моите родители, давайки си сметка за изпитанията, през които са преминали. Любовта към изкуството и един към друг ги е спасила. Като малка бях много критична към тях, мечтаех си да попадна в "нормално" семейство, тъй като новозеландското общество е много конформистко. Късно ги оцених, след като си дадох сметка, че са ми отворили прозореца към по-широк свят и всъщност са насърчили усилията ми, освен, когато казваха неща от рода "Кой ще се интересува от това? Как се надяваш да намериш пари за това?".

- Вие сте режисьор и сценарист. Как пишете? Как се справяте и с двете?

- Имам кабинет в Австралия, в Сидни, работя и в тази изолирана барака в Нова Зеландия. По това време на годината на гости ми е Джерард Лий, съсценарист на сериала Top of the Lake. Завършваме сценария за втория сезон. На сутринта си казваме: "Какво написа? Това не е добре. А това ми харесва!". И междувременно разговаряме за живота. След това всеки се връща към своето работно бюро, за да обменим идеи по-късно през деня.  

- Имате ли определен начин на работа?

- Мисля за една сцена и след това защитавам вижданията си. Идеите избуяват като маргарити през пролетта. Най-важното е да имаш доверие на собственото си въображение. Все едно подхвърляш топка на малко куче - "Търси! И се върни". Това отнема време, трябва да си търпелив. Спомням си, когато на 24 години работех върху първия си късометражен филм. След 3 страници вдъхновението ми пресъхна. "Олеле, трябва наистина да си гений, за да упражняваш тази професия!", си казах. След това разбрах, че не ти е дадено всичко просто, като щракнеш с пръсти. Трябва да оставиш текстът да си почине, вдъхновението да узрее. Това, което няма да се получи вечерта, на другия ден ще се роди. Добре е да си даваш сметка за това. Да пишеш наистина си струва усилието. Това е най-хубавото пространство на свободата.  

- Вдъхновява ли Ви това, което се случва в областта на визуалните изкуства?

- Много. Аз съм преди всичко визуален артист. Живописта ми носи огромна емоция. Аз не съм способна на такава чистота. Изкуството на големите артисти може да ме разплаче. Например Ротко, на когото скоро видях една изложба. Неговите големи формат, червени и черни, карат зрителя да избяга от ежедневието и предизвикват въображението. В сравнение с това моята работа ми изглежда като действие от втора ръка. Някои картини наистина ме докосват дълбоко. Майка ми имаше платно от XIX век.

- Вашата филмография наистина извежда на преден план героините. Това въпрос на близост и емпатия ли е?

- Понякога си мисля: "Ами ако главният герой бе мъж?". Но този подход не ми е присъщ. Моята гледна точка към света си остава тази на жена, с всички видове елементи, които обогатяват опита на една жена. По този начин в ежедневието внимавам за собствената си сигурност. Трудно ми е да се разхождам из един град сама нощем. Винаги си давам сметка, че мъжът е по-силната заплаха. И обратното - струва ми се, че мъжът често приема отбранителна позиция спрямо жената. В моменти на интимна близост съм се чувала да казвам: "Внимание, преминаваш границата!". Някои граници не могат да бъдат преодолени.  

- Каква е атмосферата, когато снимате филм?

- Съвсем наскоро една актриса, която участва в сериала Top of the Lake, отговори на този въпрос така: "Всичко се основава на доверие. Чувстваме се свободни." За мен това е идеалното положение. В началото на кариерата ми воювах с екипа си. Трябваше да се прекърша. Носи радост това да се научиш да снимаш филм, без да се създават конфликти.  

- С какъв тип мъже се разбирате?

- С всички, с изключение на алфа мъжете. Независимо от това какво впечатление създавам, не съм доминираща личност. Какво ме вълнува в една връзка ли? Да се смеем, да прекараме приятни моменти, да казваш това, което мислиш, да си себе си, да водиш продължителни разговори. Може да изглеждам конкурентноспособна, но това не е страна от личността ми, с която се гордея. Конкуренцията е малко мъчителна и винаги изморяваща.  

- Могат ли двама артисти да съжителстват заедно?

- Не знам. Джерард Лий бе мой партньор в живота. Той страдаше заради факта, че за мен работата бе по-важна и се разделихме. Да снимам филми ми носи усещането, че съм жива, че използвам свободата си. Никога не съм жертвала това голямо приключение в името на една връзка. Винаги съм правила този избор в живота си. Добрият партньор на един артист е този, който разбира и подкрепя този избор.

- В един момент прекъснахте кариера си, за да се грижите за дъщеря си Алис. Смятате ли, че успяхте да съчетаете творчеството с майчинството?

- Направих най-доброто, на което бях способна, но ако зададете на нея искрено този въпрос, мисля, че тя ще отговори отрицателно. Както всички мои близки, Алис се оплаква, че много отсъствам. Склонна съм да се поддавам на мечтите си. Когато сме заедно, дъщеря ми ме щипе по бузите и вика: "Ей!". Това означава, че на 21 години Алис ме изненадва. Тя е много талантлива, много добра актриса, пише и песни. Достатъчно й е да нададе ухо през прозореца и текстът се ражда. Алис е страхотно момиче, много интересна и оригинална сама по себе си.

- Как се отнасяте към външността си?

- Отнасям се нежно към физическата си личност. (Смее се) Външният вид ме вълнува толкова малко, че вкъщи нямам огледало, освен едно малко над мивката в банята. Не ползвам крем и нямам намерение да се подлагам на пластичен хирург. Разбира се, човек се променя с времето, но за мен това е доказателство за изживян пълноценно живот.

- Как се поддържате във форма? Имате ли ритуали?

- Добре ми се отразява сънят цяла нощ, въпреки че рядко имам възможност за това, не спя повече от 4 часа. Вървя пеша колкото мога повече. Доставя ми удоволствие да се нахраня добре, което обяснява факта, че съм малко едричка. Всеки ден медитирам по 15 минути. Двадесет години практикувах йога и това ме промени. Всичко, което ме забавлява или ми създава работа е плодотворно за мен.  

- Как гледате на Вашата кариера?

- Не мисля за нея, само, когато давам подобни интервюта. Животът ми тече, както пътят се вие, когато карам автомобила си. В някои случаи се връщам, за да установя, че пътят е бил дълъг, но това се случва рядко. По принцип гледам към хоризонта. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: