Място за Вашата реклама!

 

Джоана Смит Рейкоф и Фредерик Бегбеде: Страстта „Селинджър“

Публикувана на: 31.08.2014

Един писател привлича вниманието на двама съвременни автори. Джеръм Дейвид Селинджър (1919-2010) е герой по различен начин в книгите, излезли тази година, на американката Джоана Смит Рейкоф и на французина Фредерик Бегбеде. Интервю с двамата автори.

 

Книгата My Salinger Year (Alfred A. Knopf Inc.) е вторият роман на Джоана Смит Рейкоф. Тя разказва за преживяванията си като асистент в литературна агенция и контактуването със самия Селинджър, когато открива неговото творчество. Деветият роман на Фредерик Бегбеде Oona & Salinger (Grasset) излезе на 20 август 2014 г. Книгата разказва за първата любов на Селинджър, Уна О'Нийл, дъщеря на драматурга Юджин О'Нийл.

Списание Paris Match събира двамата автори в съвместно интервю, за да разкажат за книгите си и за интереса си към Селинджър.

Книгите на Фредерик Бегбеде и Джоана Смит Рейкоф, посветени на Селинджър.

Книгите на Джоана Смит Рейкоф и Фредерик Бегбеде.

- Какво ви накара да тръгнете по стъпките на Селинджър?

Джоана Смит Рейкоф: Като по-млада не бях чела нищо, а в САЩ всички знаеха "Спасителят в ръжта". Когато започнах да работя в литературната агенция, която имаше договор с него, разбрах какъв голям писател е той.

Фредерик Бегбеде: От младежките си години много път съм препрочел "Спасителят в ръжта". Токова бях обсебен от Селинджър, че дори отидох в къщата му сред гората, в Ню Хемпшир. Това, което според мен го прави толкова голям писател е, че той е противоположност на нашата епоха. Той не е нарцистична личност. Едно е творчеството, друго е човекът, като персонаж от роман.

- Единият от вас се е насочил към неговата младост, другият към края на кариерата му. Това просто заради обстоятелствата ли е?

Джоана Смит Рейкоф: Когато общувах с него, той вече бе човек на възраст. Стана ми интересно какъв е животът му. Задавах въпроси. В агенцията не гледаха с много добро око на това, защото нямахме право да говорим с него. Не съм била обзета от същата страст като Фредерик, но започнах да чета всичко, което намерих за него. Не знам дали Фредерик е изпитал същото, но ми отне доста време, за да го защитя, най-вече от обвиненията в педофилия. Имах чувството, че много хора го нападат заради това, че е честен.

Фредерик Бегбеде: Всичко съм прочел за него. Изпитах желание да напиша книга, която никой не е чел. За неговото увлечение по Уна О'Нийл, която повлиява на личността и на творчеството му. Всички в живота си имаме любовна история, която се е провалила и за която не спираме да мислим. За тяхната история няма нито една книга. За нея се говори много след сватбата на Уна с Чаплин, а тя е дъщеря на един от най-големите американски писатели. Във вестниците я определят като "дебютантката", днес биха я нарекли it girl. Аз обаче предпочитам провалените любовни истории.

Джоана Смит Рейкоф: Всички искаме да научим повече за Уна, защото тя е била красива и магнетична.

- Какво са били отношенията му с жените?

Джоана Смит Рейкоф: Не се чувствам подготвена да отговоря на този въпрос. Всеки път читателите ми задаваха въпроса за слуховете, свързани с педофилия, защото често се споменава за негови връзки с много млади момичета. В агенцията той винаги бе възпитан и мил. Не го усещах да е сваляч. По онова време той бе много възрастен мъж, глух, женен за Колийн. Най-голямата му грижа бе да чуе и да бъде чут. Аз тогава бях на 23 години, възможно е заради това да е бил по-любезен с мен.

Фредерик Бегбеде: Да се обявява Селинджър за педофил е скандално. Вярно е, че неговите книги са пълни с млади хора, с млади момичета. Вярно е, че е излизал с 18-годишни момичета и само заради това произтича това обвинение. В разказите си той много добре описва и как говорят децата, значи можем да си представим, че е общувал често с тях.

- Защо е бил толкова невеликодушен с почитателите си, своите читатели?

Джоана Смит Рейкоф: До 1963 г. е отговарял на писма, бил е великодушен. Хората са се редели на опашки от 4 часа сутринта пред павилионите с вестници, когато е излезел негов разказ. С някои читатели е водил дълга кореспонденция. Имал е слава като на филмова звезда. Получавал е стотици писма на седмица. Започнал е да получава и смъртни заплахи. Всичко това му е отнемало от творческата енергия и един ден той си е казал: "Стига толкова!".

Фредерик Бегбеде: Бил е отвратен от човечеството, защото е видял войната, освобождаването от концентрационния лагер в Дахау. Страдал е от т. нар. Синдром на ветераните - не понасяш нито останалите, нито себе си. Постепенно се е отдръпвал, достигайки до състояние да живее като отшелник. Може би това не е било въпрос на избор, а недостатък - неспособност да общуваш с други. Тази чистота е достойна за възхищение, докато ние живеем в безразличен свят. Тази негова меланхолия е изключително трогателна.

Джоана Смит Рейкоф: Той е страдал от непоносимост към тълпата, към шума. Често е отлагал пътуванията си в последния момент.

- Кое бе най-трудното, докато пишехте книгите си?

Джоана Смит Рейкоф: Първата година, докато пишех, всичко бе трудно. Най-вече да разказвам за себе си в повествованието. Не е лесно да си влезеш отново в кожата на 23-годишно глупаво момиче. Свен това трябваше да разкажа и за любовта, която изпитвах, докато пътищата ни не се разделиха.

Фредерик Бегбеде: Аз нямах проблем да разказвам за себе си, но трудното бе да се поставя на мястото на героите ми. Страшничко и екзалтиращо е да си в кожата на Селинджър, Хемингуей или Труман Капоти. Това е стар метод, който се нарича роман. Трудността се състои и в това да знаеш как да балансираш описанията и диалога.

- С какво книгата "Спасителят в ръжта" е основополагаща и се е оказала ненадмината от много писатели, както смята Брет Истън Елис?

Джоана Смит Рейкоф: Мисля, че това е съвършена книга. Нито едно изречение не е излишно. Селинджър я е писал 12 години. Това просто е шедьовър. Книга за скръбта, за мъката, за страданието, което разказвачът не може да изрази. Селинджър е наследник на Фицджералд, но той е отворил пътя на други писатели.

Фредерик Бегбеде: Елис не е последовател на Селинджър, но аз смятам, че Селинджър е повлиял на много съвременни американски писатели. Именно той измисля съвременния човек. Той насочва вниманието към човека от времето след войната, който е оставил следи. Не го казва директно, но пише само за това. Творчеството му е велико и от стилистична гледна точка. Селинджър измисля език и синтаксис. Тази книга е революционна, също както и "По пътя" на Керуак. "Спасителят в ръжта" е променила света. Негова е вината, ако всички мъже днес искат да са на 15 години и да не съзреят.

Джоана Смит Рейкоф: Не смятам, че всички мъже искат да са на 15 през целия си живот. Селинджър е превърнал юношеството във важен етап, който може да бъде разказан със средствата на литературата. Никой преди него не е правил това.

- Какви мислите един друг за книгите си?

Фредерик Бегбеде: Книгата на Джоана ми напомня за "Дяволът носи Прада", историята на стажантка със строга шефка. Книгата на Джоана много ми хареса.

Джоана Смит Рейкоф: Приветствам идеята на Фредерик за голяма любовна история. Винаги съм си задавала въпроса защо в миналото нито един вестник не е разказал за тази любовна история. Няма нито една статия дори и във Vanity Fair. Но днес има нещо по-добро - книгата на Фредерик Бегбеде!

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: