Място за Вашата реклама!

 

Едвард Григ в цял ръст

Публикувана на: 22.09.2013
1 снимка

Имам усещането, че е сутрин и слънцето съвсем скоро ще изгрее. Автомобилът се движи по главно шосе в Норвегия. Влизаме в поредния тунел. Поглеждам часовника на таблото. Имаме час до началото на концерта в музея на Едвард Григ.

Всъщност е обяд и обичайните облаци над Берген са заели местата си. Превалява и това е нормално. Градът до такава степен е свикнал с дъждовете, че успява да ме убеди в своето очарование точно заради това. Малките заливи, езерата наоколо, водопадите – всичко това кореспондира по особено романтичен начин с уж навъсеното небе. И си мислиш – не е ли време някой да предаде това настроение?

Започвам да разбирам защо Григ е решил да се завърне в родния си град след завършване на музикалното си образование в Лайпциг. Берген е истинско събитие, което е почти задължително да се опише с музика. Композиторът стига и по-далеч. Благодарение на Рикард Нордок той изучава фолклора на страната и го вплита в своята музика ("Песен за малкия и големия трол").

Спираме на паркинга. Нямам нужда от чадър. Дъждът е от онези, които те карат да мислиш за уединение. Той може и да депресира, но когато не обръщаш внимание на психологията, а на музиката, някак естествено пускаш на свобода настроението си… и виждаш зеленината около себе си, тишината и хармонията на природата, която е като протегната към теб ръка.

В средата на XIX век майката на Едвард Григ е била най-известната пианистка в Берген. Тя осигурява на бъдещия композитор добра среда и прекрасно музикално образование. Освен Нордок тя също помага на Григ един ден да бъде наречен "Гласът на Норвегия". И още докато е млад, норвежкото правителство му предоставя безценен комфорт, за да твори – лишава го от материални притеснения.

Не всеки ден има концерт в музея. Но съм благодарен, че ще имам късмет да вляза в залата, построена специално за изнасяне на представления с музиката на Григ. Имаме още половин час, които можем да прекараме в стаите, където е "събран" животът на музиканта.

На няколко места, докато четох предварително за него, се набива на очи уточнението, че Едвард Григ е бил много, много нисък – малко над 1.50. Разбирам норвежците, които са свикнали да ги приемат за викинги. Само че на мен ми се струва, че главата на Григ е тази, която се рее в облаците, потопена в простора на музиката. "Да, той е голям, висок, грамаден" - мисля си, докато прозвучават първите ноти от пианото.

В залата няма много хора. Нямаш усещането, че си на официален прием. Просто музиката е толкова приятна, че те кара да се отпуснеш. А и пианистът излезе пред нас с внушението, че допреди малко е пил чай с композитора и сега има намерение да ни изсвири най-новото му произведение. Обстановката е наистина приятна. След всяка песен той спира, става от пианото и започва да говори за творчеството на Григ – на английски, с много силен норвежки акцент. Следя движенията му, на пианиста и виждам, че няма търпение да седне отново на пианото. Усмихва се през цялото време. Не пропуска да ни каже за Нина Григ, съпругата на композитора, която му акомпанирала с песните си.

Къщичката, в която Едвард Григ се е е изолирал да композира.

Къщичката, в която Едвард Григ се е е изолирал да композира.

Отново музика. А навън вали. През големия прозорец се вижда езерото и къщичката, в която Григ е оставал да твори. Маса, листи, стол, канапе и прозорец към езерото. Музиката от пианото ме кара да следвам стъпките. Мислено стигам до водата и виждам как ситният дъждец барабани по повърхността на езерото. Тихо е – толкова тихо, че има място само за музиката на Едвард Григ.

Не се учудих, когато разбрах, че тленните му останки са поставени в скалата, в близост до мястото, където е живял и творил. За да остане завинаги до природата на Норвегия. Хубаво е да отбележа, че преди да посетя музея бях кръстосал Норвегия. Камък и вода – съчетанието ясно контрастираше над останалите елементи. И за да стигне до своята музика, Едвард Григ задължително е трябвало да мине през фолклора – душата му завинаги е останала свързана с тази страна.

Изглед от къщичката към езерото.

Изглед от къщичката към езерото.

"Три дена валя" - споделя ни пианистът. Отново е станал и с леко наведена глава ни потапя в атмосферата отпреди век, говорейки от името на Григ. "Когато най-после слънцето изгря, ни дойдоха гости. Много гости – сто и петдесет човека. Гостите са нещо хубаво, но най-добре е, когато си тръгват, защото времето за писане на музика е безценно".

Ръкопляскаме. Половинчасовият концерт би трябвало да приключи. Пианистът се оттегля, но на средата на пътя, сякаш си е забравил часовника на пианото, се обръща и с вдигнат пръст във въздуха ни съобщава, че ще ни посвири още малко: "Песен за малкия трол".

Стъпки по пианото и във въздуха. Стъпки и стонове в камъка наоколо, покрит с вечно зелена трева, под която е скрита историята на Берген и на цяла Норвегия. Дъждът е спомен, който идва от много далеч, но всъщност напомня, че някой с диригентската си палка е успял да доведе облаците от Рая съвсем близо до земята. Благодарение на музиката. Нищо, че е бил прекалено нисък на ръст.

Стоя във фоайето поне половин час. Не мога да си тръгна и не знам защо. Което не ме притеснява, тъй като наум мога още дълго да си повтарям музиката. Спускаме се все пак до езерото, после и до къщата, където композиторът е посрещал гостите си. За последно си оставяме скалата, където той си "почива". Или навярно продължава да твори. В последното съм сигурен, тъй като творчеството му вдъхновява не един творец по света. Което е сигурно доказателство за неговите следващи произведения, сраснали се със самата природа – дори и с човешката.

Гробът в скалата, където са положени тленните останки на Григ.

Гробът в скалата, където са положени тленните останки на Григ.

По обратния път. Музеят на Григ се намира на около петнадесетина километра на юг от центъра на Берген. Минаваме един тунел, втори. Виждам главната улица, хората. Градът изглежда по различен начин. Това е така, защото мога да го видя през очите на музиката. Прекрасно е - да избереш природата за свое вдъхновение!

Давам ли си сметка колко много означава изкуството? Всъщност, когато го има, човек винаги ще е щастлив, свободен и изпълнен с енергия. Едвард Григ ми го показа по много простичък начин. Ще се опитам също да сложа едното си ухо до тялото на природата. Там има много истини.      

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: