Място за Вашата реклама!

 

За книгата "61“ на Милан Асадуров

Публикувана на: 01.04.2012
1 снимка

Прочетох книгата на Милан Асадуров "61” на един дъх, въпреки че обемът й се доближава до труда на Тома Аквински. Защо ли? Там открих описани 61 години от един живот, но и много други животи.

Бих нарекъл тази книга Варненската енциклопедия. Милан е изградил прекрасна архитектура на своето житие-битие. В края на всяка глава може да се види къде сме ние в света по това време. Книгите, музиката, филмите, описани по годината на появяването си, засилват чувството за нещо познато, нещо, което и ти си изживял. И това прави книгата "61” житие и на самия читател, на цели поколения в нашия град. Силно ви препоръчвам тази книга и заради темите, които са във всички нас – море, приятелство и любов към литературата.

Приятно четене ви желае Людмил Станев.

 

ОТКЪС ОТ КНИГАТА "61“

1988

Някъде през май се опитах да направя репортаж и за първи път, откакто бях в радиото, той се оказа пълен провал. В Дома на културните дейци във Варна гостуваше Христо Фотев. Веднага грабнах един магнетофон Uher и се запътих натам. По пътя ме срещна Митко Вълчев. Като разбра къде отивам, той тъжно рече:

– Нищо няма да излезе от тази работа. Заяви ли вече материала?

– Не.

– И слава Богу, защото ще се провалиш. Два пъти съм опитвал. Христо Фотев не става за радио.

– Ще видим. Може пък да се справя.

– Дано да имаш повече късмет.

Нямах късмет. Донесох в радиото тричасов запис. В него сигурно имаше не повече от 500 думи. Поне на мен ми се сториха толкова, когато го прослушах отново. Христо казваше две думи и следваше минута пауза, после още една дума и... две минути тишина, примесена със скърцане на столове и покашляне на някой от публиката. Това по телевизията можеше да мине, защото докато траеше мълчанието на поета, с което той ни казваше повече, отколкото с думи, човек го гледаше, виждаше изражението на лицето му и можеше да чете по него болката на изтерзаната му душа. По радиото обаче гигантските паузи бяха фатални. Опитах се да ги изрежа на монтажната маса. Стана още по-страшно. Това не беше Христо Фотев. Митко беше прав. Накрая преразказах с няколко думи впечатленията си от срещата в собственото си предаване и това беше всичко.

Като стана дума за паузите в радиото, се сещам за историята, която ми разказа, когато за първи път стъпих във фонотеката, Валя Алексиева. Валя беше съпруга на моя приятел Алекси Алексиев и можеше да я сподели без да се страхува. Когато починал Леонид Брежнев, Радио Варна потънало в мълчание за две-три минути. Прецедент, който се дължал на факта, че в емисионното студио нямали под ръка траурна музика и дежурният тичал до фонотеката да търси подходящ запис. Тогава ръководството издало заповед траурната музика да бъде поставена на видно и ясно обозначено място във фонотеката. Щом се гътнал Андропов неловката радиотишина траела "само“ минута – бегом до фонотеката и обратно. Тогава ръководството най-сетне издало правилната заповед, когато държавата се управлява от старчески дом: траурната музика да се съхранява на видно място в... емисионното студио. Когато умря Черненко, вече нямаше и секунда мълчание. Траурната схема вече беше съвършено отработена и Горбачов можеше да мре, когато си пожелае.

Той обаче нямаше такова намерение. Вместо това на 29 май посрещна Рейгън в Москва. Вярно е, че не можаха да се разберат за спазването на правата на човека в Съветския съюз, но затова пък се появи хубав виц: Пристигнал Рейгън на гости в Москва. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка... На сутринта Рейгън казал:

– Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!

– Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.

– Стига бе! Нали ти си главният тука?

– Ами добре, да вървим тогава...

Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазачът.

– Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!

– Ама аз съм Горбачов!

– Да бе, как пък не! Сигурно оня, дето е в реката, като излезе, ще каже, че е Рейгън...

Този виц ми го разказа на 2 юни в Мичурин Агоп Мелконян. Той имаше навика да ме влачи със себе си навсякъде по Черноморието, където имаше литературно четене или се говореше за фантастика. Не знам как не бяхме омръзнали на Людмила Стоянова във варненската библиотека. А сега в Мичурин се бяха събрали много любопитни деца, които се правеха, че искат да се запознаят на живо с хората, които превеждат и пишат любимите им фантастични романи. Агоп много се беше отракал как трябва да се държи на такива срещи и децата го зяпаха с отворени уста. В това време аз четях статията, която той беше написал по повод 10-годишнината на Библиотека "Галактика“ за юнския брой на списание "ФЕП – Фантастика, евристика, прогностика“.

Много пъти са ме хвалили през живота, но така, както Агоп ме хвалеше в тази статия, никой не го е правил. Имах чувството, че съм умрял и чета надгробното си слово. След като беше изредил всички мастити членове на редколегията, като скромно беше оставил собствената си персона последна, той накрая споменаваше и "...човекЪТ, без когото "Галактика“ нямаше да стане факт – Милан Асадуров, вдъхновителят на делото, двигателят, отговорният редактор в началния период. Нека си призная, тогава само Милан вярваше, виждаше далеч пред нас, очертаваше грандиозни перспективи; ние бяхме скептици – научна фантастика? В масов тираж? В джобен формат? При това 10 книги годишно? Абе, другари, кой ще ни разреши... Сега си го обяснявам така: ние в една или друга степен бяхме староверци, само Милан беше новопокръстен, затова вярваше фанатично“.

Извинете ме за дългия нескромен цитат, но това не са мои думи. Вместо да се разплача от умиление обаче, аз взех да се хиля като пача пред децата, защото по-нататък Агоп припомняше една случка, която бях забравил: "Пак на това второ събиране (на редколегията на 19 ноември 1978 г.) за първи път видяхме корици на Текла Алексиева. По-точно – корицата на "Завръщане от звездите“ на Станислав Лем. Един от редколегията (ще запазя името му в тайна) рече: "Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици, да знаете!"...

1988

Джералд Даръл – "Градината на боговете“

Дъглас Адамс – "Пътеводител на галактическия стопаджия“

Патрик Зюскинд – "Парфюмът или Историята на един убиец“

Алън А. Милн – "Мечо Пух“

1988

Barry Levinson – Rain Man (Бари Левинсън – "Рейнман“)

Clint Eastwood –  Bird (Клинт Истууд – "Птицата“)

Giuseppe Tornatore – Nuovo cinema Paradiso (Джузепе Торнаторе – „Ново кино „Парадизо“)

Krzysztof Kieslowski – Krotki film o milosci (Кшищов Кешловски – "Кратък филм за любовта“)

Martin Scorsese – The Last Temptation of Christ (Мартин Скорсезе – "Последното изкушение на Христос“)

Mike Nichols – Working Girl (Майк Никълс – "Работещо момиче“)

Robert Zemeckis – Who Framed Roger Rabbit (Робърт Земекис – "Кой натопи заека Роджър“)

Александр Сокуров – "Дни затмения“ (Александър Сокуров – "Дни на затъмнение“)

1988

Astor Piazzolla & Gary Burton – The New Tango

Bobby McFerrin – Simple Pleasures

Cecil Lytle – Gurdjieff: Reading of a Sacred Book

Chet Baker – My Favourite Songs, Vols. 1-2: The Last Great Concert (Live)

Chet Baker & Enrico Pieranunzi – The Heart Of The Ballad

Dave Holland Trio – Triplicate

Dino Saluzzi – Andina

Eberhard Weber – Orchestra

Enrico Rava & Dino Saluzzi – Volver

Jan Garbarek – Legend Of The Seven Dreams

John Surman – Private City

Keith Jarrett, Gary Peacock & Jack DeJohnette – Still Live

Ralph Towner – City Of Eyes

Ron Carter – All Alone

© Милан Асадуров – "61“, издателска къща "Сталкер“, Варна 2011

Електронна версия на книгата "61" (PDF 7,5 MB) на цена 4.99 лева може да се купи тук.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: