Място за Вашата реклама!

 

Захари Карабашлиев : Библиотеката е един от най-важните символи на хуманността въобще

Публикувана на: 11.03.2012

Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург, живеещ в Калифорния, САЩ. Автор на книгите "18 % сиво" (преиздаван 9 пъти, превеждан и отличаван с наградите "Роман на годината" на фондация "Едуард Вик", "Цветето на читателите" на Хеликон, номинация "Елиас Канети")...

... "Кратка история на самолета” (награда "Хеликон" и "Цветето на читателите"), "Откат" (сборник от пиеси, награждавани с "Аскеер" и "Нова българска драма"), "Приказка" (2010), “Симетрия” (сборник разкази, 2011) .

Неговият дебютен роман "18% сиво" (2008) е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене “.

Захари Карабашлиев е сред победителите в конкура на фондация "Елизабет Костова“.

Между  Варна  и  Сан Диего – откриваме го и в реалното, и във виртуалното пространство. И навсякъде с ясно заявената позиция за необходимостта да се мисли за библиотеките, книгите, хората на словото и книгата.

 

„... Майка ми бе провинциално момиче, което всяка вечер ми четеше на глас "Записките..." на Захари Стоянов, Жул Верн, Майн Рид, какво ли не...

....Моето истинско образование в Новия Свят обаче започна в тихите зали на обществените библиотеки. Това - открих тогава, бе всъщност най-голямото богатство на Америка. И аз имах неограничен достъп до него...“

(www.18procentasivo.com/bio.html)

- Как открих  Библиотеката за себе си (когато обществената библиотека усещаме  като нещо лично, като лично преживяване)?

- Като малък, щом свършеше училищната година, и ме пращаха при баба и дядо на село. И не помня кога съм намирал време за четене, защото лудеехме с децата от сутрин до мрак, но книгите в дома на баба бях чел и препрочел. В центъра на селото тогава имаше неголяма библиотека (читалището), точно до сладкарницата - направих си читателски картон и така... Мисля, че именно там сякаш за пръв път усетих библиотеката като свое, лично преживяване, защото никой не ме караше да го правя, както това се случваше в училище. Просто това си беше мой избор. Спомням си го като прохладно през лятото, леко задушно пространство, в което имаше това, от което имах нужда -  книги. Зимно време гореше печка, миришеше на въглища, навън сняг – много уютно беше.

- Библиотеката на моето сърце?

- В тази библиотека са книгите, които са ме направили това, което съм. От детските илюстрирани книжици до съвременната философия. Но в тази библиотека са и плочите с музика, и касетките, компакт дисковете, книгите с фотография и каталозите на великите майстори – художници; там са митовете и легендите, приказките преди заспиване; там са спомените... Тази библиотека, за радост не може да бъде изгорена или “затворена”. И тя е част от голямата, многоезична библиотечна мрежа от милиарди човешки сърца.

- Основното послание на библиотеките сега е...

- Библиотеките са знание. Знанието е свобода. Свободата е всичко, каквото ти искаш тя да е – професионална реализация, пари, радост, повече свобода и т. н... Библиотеката е душата на всеки град.

- За невидимото и видимо в една библиотека?

- Видимото е ясно – тухли, покрив, сграда, стълбища, рафтове, книги, читателски карти. Невидимото е стотици хиляди години събран човешки опит, знание, информация. Това са безценни неща.

- Най-важната функция, нека го кажем просто, какво е най важно да прави за читателите си?

- Да осигурява свободен достъп до информация. 2) Да промотира знание.

- От останалите места на книгата я различава...?

- За разлика от книжарниците, библиотеката дава безплатен достъп до информация.  Библиотеката е един от най-важните символи на хуманността въобще. Ако си милионер е лесно – можеш да си купиш знание, ако го искаш. Но, ако си като всички нас, ти все пак имаш право на достъп до знание, да го вземеш назаем дори и за малко. И без библиотеката това би било невъзможно.

- Кампаниите, които да обединяват хората на словото и книгата, трябва да са....?

- Ефектни и отговорни. Иска се работа и от двете страни.

- Най-скъпата книга в моята библиотека е...?

- Един голям каталог на всичко на Леонардо да Винчи и една малка книжка, правена на ръка от дъщеря ми, когато беше третокласничка.

- На българските библиотекари бих казал …?

- Да бъдат много, много внимателни и добри към децата.

Кристиана Димчева е завеждащ отдел "Регионална история" в РБ "П. П. Славейков" - Варна. Интервюто е публикувано в брой 1 на списание ББИА онлайн на Българска библиотечно-информационна асоциация.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: