Място за Вашата реклама!

 

Зиятин Нуриев: Не съм от хората, които вяват, че някой някого може да научи да прави изкуство

Публикувана на: 03.11.2013
1 снимка

Скулпторът Зиятин Нуриев не се завръща много често с изложби в България, но когато това се случи, е повод за срещи с много приятели и колеги. Роден в България и получил образованието си у нас, вече повече от 20 години той живее в космополитния Истанбул, където преподава в Университет Мармара.

Последната изложба в България на Зиятин Нуриев е във Варна, в Галерия 8.

- Нямате ли време да се връщате, за да правите изложби?

- Изложбата не е толкова безотговорно нещо. Не че нямам покани, но не може просто ей така - решил съм и правя изложба. В България последната ми изложба беше преди 4-5 години в Пловдив. По-голямо представяне във Варна имах доста отдавна, по време на един от фестивалите "Август в изкуството", като се изключи и участието в изложбата на Наградите за съвременно изкуство на Мтел, която беше през 2009 г. във Варна.  

- Имате предпочитание към изчистените форми. Имате ли обяснение защо?

- Много е трудно да се обясни защо, почти е невъзможно. Всеки човек си има определен начин на изразяване - като звук, като писане, визуално. При мен тази форма дойде от само себе си. Не съм от най-приказливите художници, покрай преподаването се научих малко повече да говоря. Вече 30 години съм в професията, а преподавател съм от 20 години. Но общо-взето съм лаконичен, дори и със студентите. Може би и заради това тази изчистена форма е отражение на този характер, който дори може да се нарече понякога темерутски.

- Имате ли предпочитание към материали?

- Работя всички матерали - и бронз, и керамика, и камък дялам, но камъкът ми е основният материали и базалтът има специално място. Базалтът се работи много трудно. Към моя край, Кърджалийско, има големи масиви от базалт и по света има много големи масиви. Тази вулканична скала е един от най-трудните камъни.

- Значи човек трябва да е упорит?

- Да, определено. Базалтът е особен камък и изисква особено отношение, има особено отражение.

- Колко студенти имате досега?

- Вече 20 години преподавам, на година ако ги пресметнем грубо между 10 и 15 души и може да се изчисли. В нашата катедра преподавателите сме около 12 души.

- Следите ли развитието на студентите си, след като завършат?

- Разбира се, никак не ми е безинтересно какво се случва с тях, след като завършат. Нямам възможност да следя всеки поотделно, но се опитвам да науча какво правят.

- Правили ли сте изложба с Ваши студенти?

- Да, случвало се е и това никак не е лошо - да правиш изложба заедно с учениците си.

- Имате ли наблюдения върху образованието тук и в Турция във Вашата специалност.

- Ако говорим за Художествената академия, сигурно има промени, животът си го изисква и го налага, но все пак нашата Академия има здрави основи в преподаването. Колкото и да се променят някои неща, не смятам, че тази стабилна основа съвсем ще се затрие. Аз лично съм много доволен от моето обучение, че ни даде стабилни познания и като знание, и като можене. Специално моето мнение за едно обучение е точно това - да получиш стабилни основи, а след това кой колкото може, на кой колкото му стигнат силите, да прави изкуство. Не съм от хората, които вяват, че някой някого може да научи да прави изкуство, но можеш да насочиш човека, да му покажеш пътеките как това може да се направи. После всеки сам си продължава.

- Това ли е водещото във Вашия подход?

- Да, точно това е. Мога да науча един човек на някои неща като занаят, като подход, мога да му дам някои общоприети познания и постулати. Колкото и в изкуството да няма формули, има някои общоприети неща, които трябва да се знаят, независимо дали ще ги използваш по-нататък. Все едно да искаш да пишеш и да не знаеш граматиката.

- Преди малко се пошегувахте, че човек не може да говори все умни неща.

- Би било скучно, ако някой говори само умни неща. Не е много естествено.

- Вие къде търсите баланса?

- Не го търся. Или го има, или го няма, не става с търсене. Ако много започнеш да се стремиш към едно нещо, се стягаш и естествеността се губи.

- Предстои ли Ви скоро друга изложба?

Имам покана за март догодина. Аз работя и монументални пластики. Последната ми такава работа е в центъра на Истанбул, на 200 метра от площад "Таксим", 13-метрова колона. Всъщност първата монументална работа направих в Бургас, в Морската градина, през 1982 г., веднага след като завърших. Участвах в симпозиум, взех голямата награда и така тръгнаха нещата.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: