Място за Вашата реклама!

 

Иван Велчев - Йово: Намек за пейзаж

Публикувана на: 23.07.2017
1 снимка

Рисуването е занаят, който човек трябва да упражнява, казва Иван Велчев - Йово. С неговите картини зрителят може много да разсъждава върху темата за трансформациите на пейзажа. Художникът гостува за първи път със самостоятелна изложба във Варна, където не е непознат.

Изложбата на Иван Велчев - Йово може да се види до 3 август в Галерия 8. Озаглавена е "Индиго" и включва няколко градски пейзажа, 3 от тях вдъхновени от Испания и абстрактни композиции.

Иван Велчев - Йово е роден през 1949 г. в Плевен, където живее. Работи в областта на живописта, графиката, стенописа и плаката. Автор на сценографски проекти за театрални, танцови и музикални постановки. Има десетки самостоятелни изложби в България, Германия, Белгия, Полша. Автор е на една стихосбирка.

- Първата Ви самостоятелна изложба във Варна е като един късен дебют в града. Защо досега не сте правили изложба във Варна?

- Ако кажа, че не съм искал, не е вярно. Имам си една собствена философия, уважавам много случая и когато нещо се случи, казвам, че това ми е писано. Оттам нататък започвам да съжалявам или да се пристрастявам към обстоятелствата. Знаете как стават нещата - някой път искаш нещо много, а то не става, а когато не го искаш, то се получава. За Галерия 8 знам от самото й създаване, идвал съм няколко пъти покрай приятели, които са правили изложби, но не е ставало въпрос и аз да направя тук, а мястото ми харесва много. Затова си позволих да напиша едно писмо на галериста Борис Стателов и така стана.

- Какво избрахте за изложбата си във Варна?

- Това са последните ми работи, от миналата година. Нямаше специален ритуал – да дойда до Варна, за да подбера работи според пространството, защото го познавам и си направих избора предварително. Част от работите са по-пейзажна живопис, с по-ясни контури, другите са по-абстрактни. За мен това не е проблем, защото не виждам по какво се различават работите на един автор, освен по формàта, навсякъде има по нещо, което е лично, независимо дали картините са абстрактни или не. Рисуването е занаят, който човек трябва да упражнява. Картините са упражнения в ателието, които правим цял живот. Когато влезеш в ателието, нещата стават там, а за да има резултат, трябва да излезеш извън него и да ги покажеш в залата или поне пред приятели. Смисълът на изложбата е картините да ги видят приятели и колеги, както и аз самият извън ателието.

Иван Велчев-Йово - "Индиго"

"Индиго"

- Изложбата е кръстена на картината "Индиго". Какво е личното тук?

- Това е голямата загадка. Това индиго е толкова изтъркано, че дори и аз вече не мога да си служа с него, а отдавна имам желание. И темата, и заглавието стояха дълго време в главата ми. Важни са заглавието, начинът на работа и цветът индиго. Това ме накара да комбинирам нещата.

- Имате картини, посветени на Испания…

Това са преки, много силни впечатления, преди 4 години бях в Париж и в Мадрид, Толедо, Сеговия, бях впечатлен. Тези работи не са показвани. Има и още. Ако разглеждате снимки от градовете, няма да видите същите неща. Толедо, например, ме грабна – и цветът, и темата, и контрастите, вертикали и диагонали. Такава творческа задача. Повечето от нещата, които рисувам, са по-абстрактни, с много тънък намек за пейзаж, въпрос на комбинаторика. Абстрактните картини, включени в изложбата, са всъщност мотиви от колажи, които тук са направени на живопис. Имам една изложба с колажи, около 40 работи само от хартия. Използвам детайли от тях, които ми звучат по-монументално, за да направя картина.

"Испански мотив"

"Испански мотив"

- Значи може би в бъдеще ще има изложба само на испанска тема?

- Да.

- Работили ли сте по оформление на книги?

- Няколко, предимно корици. И на собствената си стихосбирка.

- Сега какво рисувате?

- Каквото си искам. Работя по цикъла "Безсъници", от много години. Не съм от художниците, които произвеждат голямо количество картини.

Иван Велчев-Йово - "Пладне"

"Пладне"

 

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ИВАН ВЕЛЧЕВ-ЙОВО

Като последен спомен от есента

изсъхналите клонки са оставили писмо.

На старата стена такава красота?

Не ми се вярва този знак да е послание,

но толкова ми е познато,

че не си представям как без него ще заспя…

*

Разказвах си приказки за моите грешки.

Обичах.

Обичан измислях си смешки.

Събирах си истини, плачех човешки.

И други подобни…

Някак по мъжки здраво стоеше

осмото чувство - жив съм.

Сега.

Привидно се радвах, а някак болеше.

И нямаше смисъл, и имаше.

Беше, разбира се, само шега.

Помня как казваше баба ми:

-Искаш не искаш - сам с`си съдба…

Колкото истини, толкова болести.

(Дано и за моята намеря си цяр).

*

Понякога ми идва да се смачкам като сбъркана рисунка

и да се захвърля  на боклука

*

На зимата под белия кожух,

се скриха много шарени неща.

Разривам си по малко от снега

и дърпам, за да си сглобя игра.

*

Импулсът определя изразните средства.

*

Всичко може да бъде сюжет, но сюжетът не е всичко.

*

Стоя и чакам да ми дойде музата,

заровен в спомени от детството.

Не смея да посегна към мечтите си,

да не уплаша някоя от тях.

Ревниви са.

Веднъж опитах и видях как те отлитат.

Така и не разбрах какво ги кара да се връщат.

© Иван Велчев-Йово, "Някои неща", 2014 г.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: