Място за Вашата реклама!

 

Изабела Шопова: Животът е изследване, откриване, пробване на колкото се може повече неща

Публикувана на: 18.12.2016
1 снимка

Пътешествието до Антарктида и последвалата книга "На юг от разума" е повод за среща с Изабела Шопова. Родена във Варна, днес Изабела Шопова живее в Австралия и общува с много хора като пишещ човек, а резултатът от това са книгите.

     

Изабела Шопова е автор на книгите "На изток - в рая" (2009), "На запад от рая" (2012), "Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи" (2013) и "На юг от разума" (2016).

- Колко често се връщате в България и във Варна?

- Старая се да се прибирам редовно – на всеки няколко години. Май все с премиери на книги е свързано, та може да се каже, че си идвам толкова често, колкото често издавам нова книга.

- Защо започнахте да пишете книги?

- Първоначално беше потребност от общуване и споделяне – живеех в страна, където не говорех езика и да разказвам на близките и приятелите си за чудесиите на ежедневието ми на другия край на света беше вид терапия и разтоварване. После се оказа, че и други хора се интересуват, започнах да получавам писма и коментари от непознати и това ме насърчи да публикувам за широка аудитория. Доставя ми радост и ми носи удовлетворение да знам, че някой намира вдъхновение, забавление и кураж в моите книги.

- На представянето на първата Ви книга във Варна не присъстваха същите хора, които бяха на срещите, свързани с книгата "На юг от разума". Какво се е променило, според Вас, за изминалото време? Книгите ли са начинът, по който общувате с хората, които познавате в родния си град?

- Да, книгите са моят начин да общувам и споделям с хората, които познавам, но също и с много широка аудитория от читатели. Предполагам, че това се е променило – в първите години моите читатели и почитатели бяха предимно хора, които са ме познавали лично или задочно чрез общи познати. Сега вече след 4 издадени книги на български език читателите ми са хора с много по-разнообразни интереси, професии, възраст и произход.

- Споделяте, че все още се чувствате като "варненче". Колко време трябва да мине, според Вас, за да може един човек, който не живее постоянно в родината си, да не отдава такова внимание на мястото, от което произхожда?

- Според мен е индивидуално. Зависи доколко си свързан с родината си в средата, която обитаваш, колко интензивни са връзките ти с близките в родния град, дали си идваш често и принципно какви са личните ти потребности. Аз също се променям и все повече се улавям, че се държа и мисля като австралийка или новозеландка. Но често се оказвам и в позиция да защитавам европейския манталитет, маниери и начин на живот. Според мен „варненчето“ ще остане завинаги част от моята идентичност. Просто ще съжителства с "новозеландчето" и "австралийчето"“ в мен.

- Смятате ли, че днес може да се използва израз като "мигрираща нация". Този израз не се отнася само за българите.  

- Малко са страните в света, чиито жители не мигрират. И те са обикновено жертва на репресивни режими – като Северна Корея да речем. Всички свободни граждани пътуват и мигрират. Дори жителите на проспериращи страни като Канада, Австралия или Нова Зеландия емигрират. В този смисъл можем споконо да говорим за "миграция на народите", а не просто на нация. Българите сме доста малко и пътуваме съвсем отскоро, в никой случай не можем да се мерим в тези тенденции с истинските мигриращи нации като поляци, холандци, ирланци, китайци, които буквално са залели света с многомилионни потоци емигранти през последните 150 и повече години. Но да, предполагам, че предвид факта, че вече няма българин, който да няма емигранти в семейството си или да не познава от първа ръка хора, мигрирали в други страни, то ние също можем да се наредим в списъка с мигриращите нации. И в това няма нищо лошо. То просто ни приравнява с всички други съвременни демократични страни.

- Считате ли се за авантюрист?

- Не. За мен силните преживявания не са в никой случай самоцел и съвсем не се поддавам на случайни импулси и прищевки. Аз планирам дълго пътуванията и промените в живота си, колебая се продължително, старая се да съм отговорна, изпълнявам поетите задължения, преди да се реша на промени. От друга страна, то зависи от дефиницията за авантюрист. В очите на други хора, които са по-здравомислещи и по-уседнали от мен, може би изглеждам авантюристична и импулсивна.

- Считате ли се за съвременен изследовател?

- Не повече от всеки друг съвременник. Животът е изследване, откриване, опитване, тестване, пробване на колкото се може повече неща. Това правят всички живи организми. Аз в никакъв случай не съм по-изследовател от всеки друг жив човек.

- Смятате ли, че за да промени нещо човек в живота си, трябва да напусне "зоната на комфорт", както се казва?

- Абсолютно! Няма друг начин. Зоната на комфорт е това, което е предсказуемо, това, което вече правим и повтаряме многократно. Ако не излезем от нея ще продължаваме просто да повтаряме вече постигнатото и вече известното. Промяната започва с осъзнаване на този простичък факт и вземане на решение за съзнателно излизане от кръга на рутината. Промяната означава да направим крачка в посока извън предсказуемото, към неизвестното.

- Защо решихте да пътувате до Антарктида? Не Ви ли е достатъчно това, че сте в другия край на света, доста далеч от България?

- Аз вече съм изградила новия си живот в Австралия. Даже се чудя дали не съм се застояла твърде дълго там вече. Пък и изследването на непознати територии и постигането на детски мечти няма нищо общо с това. Ходенето на Антарктида беше уникален шанс, от тези, които се случват веднъж в живота. Изобщо не съм се колебала. И си струваше.

- Какво, според Вас, е определящо в живота на човека – праволинейните решения, шансът, стечение на обстоятелства или всичко едновременно?

- Споделям дълбокото убеждение, че ние сами градим съдбата си. И не вярвам в късмета. Един от покорителите на Антарктида, Амундсен, казва, че (не цитирам дословно) обстоятелствата се слуват на всички, но който е добре подготвен, се справя и хората казват, че имал добър късмет, а който не е подготвен, пострадва и тогава хората казват, че имал лош късмет. Аз много харесвам поговорката, че най-добрият начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш.

- Какво, според Вас, е щастието?

- Съзнанието, че не съжаляваш за нищо, че не си пропилял живота си, че си направил максималното от всяка минута, според това кой как разбира смисъла на живота. За мен е да направя всичко, което ми се е приискало да правя (не да имам, а да правя), да зарадвам с нещо всички, които обичам, да не наранявам излишно никого, да не пропускам да се радвам на малките неща, да науча колкото мога повече, да опитам всичко.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: