Място за Вашата реклама!

 

Йълдъз Ибрахимова: За мен всяка песен е разказ, който изживявам по свой начин

Публикувана на: 12.06.2011
1 снимка

Пряката връзка на Йълдъз Ибрахимова с театъра ни връща в далечната 1975 г., когато току-що завършилата Консерватория певица участва в спектакъла "Унижените и оскърбените”, постановка на проф. Филип Филипов. Наскоро голямата джаз дама се появи отново на "театрална” сцена у нас – тази на Международния театрален фестивал "Варненско лято”.

Фестивалът бе открит с концерт на Йълдъз Ибрахимова и Варненски камерен оркестър, певицата си спечели няколко биса с различните гласови роли, включително и тази на флейтата в Сюита за флейта и оркестър от Бах. Бокерини, Гершуин, Римски-Корсаков, Бизе, композиции от албума й "Марджанджа” – програмата, казва самата Йълдъз, е отработена. "С този репертоар направих доста концерти в Турция с камерни оркестри, възприе се много емоционално, което ме кара да мисля, че публиката приема добре класика, поднесена по по-разчупен начин”, споделя певицата. След краткия си престой в България я очакват сцените в Турция, Русия и Германия.                

- Театърът и Йълдъз Ибрахимова – как гледате днес на този ваш опит?

- От дете бях много близо до театъра. Нашият апартамент в София е точно зад Народния театър. Когато ме поканиха да участвам в "Унизените и оскърбените” току-що бях завършила Консерваторията. Това беше богата постановка, с 30 актьори, с богати костюми. Пиесата се игра 4 години при препълнени зали. Това ми участие много ме обогати по отношение на поведението ми на сцената – да се движа, да не стоя закована като пирон. След това имах интересни предложения за участие и в театъра, и в киното – в България и Турция, и то в главни роли, но винаги съм си мислила, че моето място е в музиката. Не съм театрална актриса, отказах тези предложения. Когато пея на сцената, за мен всяка песен е разказ, който изживявам по свой начин, предавам своите чувства чрез музикалния език и мисля, че хората ме разбират, независимо в коя страна съм.

- Концертирате активно по света. Имате ли любим град?

- Може би Париж, защото много пъти съм ходила там, работила съм много с френски музиканти, била съм почти из цяла Франция. Там се чувствам много уютно. Французите дори ме накараха да пея на френски – песни на Едит Пиаф, но аз ги направих в много джазов вариант.

Мога да кажа, че обикаляйки по света, все повече виждам, че големият град и това дали в него може да се живее спокойно или не, се определя от това да има повече зеленина. Тези бетонни гори, които никнат като гъби, ни взимат страшно много от близостта ни с природата и чувството ни за равновесие. Като че ли човек все повече се опитва да бяга от многолюдието, от градския шум и от многото коли. Където и да отидете по света, навсякъде ще го забележите. Светът вече толкова се е унифицирал, че всичките марки коли ги виждате навсякъде. Затова аз все повече търся автентичното, оригиналното в един град, онова, което го отличава. Да, глобализираме се, но нека да запазим и старите, ценните неща, които векове наред са съществували.

- Новият ви албум включва румелийски фолклор...          

- Да, това са стари румелийски песни, които са пели още прабаба ми, баба ми, майка ми. В записите участват и майка ми и дъщеря ми. Този албум, "Балканатолия 2”, ще излезе в началото на септември в Турция. Иначе последният ми албум е Back to my love от 2009 г. - стандартен джаз с прекрасните песни от 30-те и 40-те години на ХХ век. Посветен е на моя покоен съпруг, който искаше да пея такива песни и дори навремето ми каза: "Нямаш цялостен албум само с класически джаз”. Затова записах албума, защото предишните бяха все класика и джаз; фолклор и джаз, но никога само джаз.     

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: