Място за Вашата реклама!

 

Калейдоскопът на световете

Публикувана на: 23.07.2014

Световете. Нашите светове. Техният свят. Светът на Мария. Умишлено пропускам кавичките, където са нужни, за да заблудя всеки, който посегне към този текст още от първия ред. Или да го предизвикам. Защото дни наред ми е трудно да започна дори да пиша за онова, което видях.

Защото срещата ми с хората, за които е този текст, предизвика у мен вихрушка от чувства. Борят се радост и болка, желание за абсолютна подкрепа и за вглеждане в нещата от живота, но не точно там, а просто навсякъде около нас.

Нека да дам вече малко пояснения, а после ще си задаваме въпроси.

"Световете" е дневен център за хора с леки и умерени интелектуални затруднения. Намира се в един от красивите квартали на София - "Гоце Делчев", запазил зеленината по улиците си и на всеки жилищен блок, носещ табела с името си. Улиците тук носят имена на гори (орехова, бадемова) или други напомняния за природа. Та в продължението на ул. "Боянски водопад", на ул. "Рикардо Викарини" (проучванията по ключова дума говорят само за географско място в София, свързано с луксозни имоти, фирми, туристически агенции, салони за красота) се намира и този дневен център. Това е един от основните проекти на Фондация "Светът на Мария". И в деня на Отворени врати Дневен център "Светове" отбелязва една година от съществуването си. В този ден екипът стартира една своя мечта, за да пробва дали става и да продължи напред и да мечтае и да опитва да осъществява.

Мисията на Фондация "Светът на Мария" е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез осигуряване на достъп до качествени услуги, развиващо обучение и подходяща трудова заетост. Фондацията е учредена в началото на 2012 г. като юридическо лице с нестопанска цел, извършващо обществено-полезна дейност. Екипът на Дневният център е малък, но мултифункционален. В този ден виждам всеки от тях и разменям по някоя дума, но не смея да се задържа дълго при никого. Защото има много работа като всеки ден, а и защото има толкова много гости, толкова хора. За да се случва всичко тук помагат и доброволците – вече 21, от които 9 работят директно с клиентите. Тук преминават стажа си и студенти по психология, социална педагогика, социална работа или творчески дейности. Тези, които приключат, остават и се включват като доброволци, защото за времето, което са преживяли с екипа и клиентите на центъра са ги обикнали са станали истински техни приятели.

Дълго се колебая - трябва ли да споменавам имена и в личните ми снимки има само предмети не случайно. Но сайтът на фондацията разказва истински човешки истории, а казаното от ръководителя на дневния център Райна Соколова "Учим ги да се гордеят с постиженията си", както и на две от майките на момичета, посещаващи центъра "За първи път се чувства щастлива тук" и "Никога не е срещала такова приятелско отношение и грижа извън дома като тук" ме карат да съм по-смела и да разкажа какво точно преживях на 16 юли в Дневен център "Световете".

Част от екипа на дневен център

Част от екипа на дневен център "Светове". © Десислава Латковска

Когато прочитам поканата за Ден на отворените врати, някак в себе си усещам, че това е място където искам да присъствам. И каня с мен да дойдат двете ми дъщери, току-що приключили сесията си и още неусетили лятото като ваканция. Едната приема, другата не. Ориентираме се по картата на София и се оказваме на мястото. Най-напред забелязваме оживлението. Малкото пространство е препълнено от гости. По-късно разбирам, че повечето са близки роднини на клиентите, приятели и съмишленици на екипа и, разбира се, представители на медиите. Тук са много от стажантите – настоящи и бивши и от доброволците. Не успявам да преброя, но вероятно тук са и всички клиенти - та нали е рожден ден, празник.

След като представям журналистическата си карта и се регистрирам в листа на гости, стажантката кани Ива да ни разведе и да ни покаже центъра. Днес Ива е щастлива, че може да посреща гостите, има привилегията да е в красива рокля, общува с толкова много хора и на всички може да покаже с какво се гордее. Показва ни ателието, работилницата за сапуни, "нашето защитено бистро". С дяволит поглед показва "стаята на шефките" и с нескрита гордост помещението с пералня, където "се учим да гладим". Толкова обстойно и последователно обяснява технологията на правенето на сапун, че си мисля, че вече и аз мога да опитам.

Но първо се спираме в арт ателието за бижута и цветя. Тук са няколко от клиентите, заобиколени от гости. Сядаме в единия край на масата. Днес правим цветя. Техниката не е сложна, но е нужно внимание. Търпеливо изчакваме указанията на арт терапевта Фиданка Чингова, която много внимателно стимулира едно от най-сръчните момичета, Гери, да ни показва. Гери е много стеснителна, почти не говори. Но за това пък е усмихната и приветлива и само с жестове показва радостта от създаваната от нея самата красота. Тук е Ани, която седи на инвалидната си количка и с нея се придвижва. Когато завършва своето цвете, отива в работилницата за сапуни, за да помогне с каквото може. Две момчета и едно момиче се справят успешно със своите цветя и така върху масата грейва цветна градина от хартия. През това време момичето радостно чурулика, че тук е намерило добър приятел и натъртва "приятел, не гадже".

Работилница за цветя, дневен център

Работилница за цветя.                         © Десислава Латковска

Работилницата за сапуни е окупирана от деца-гости. Всички те се надпреварват да избират цветове и аромати, формички. Понякога дори се сбутват. Виктор ми се вижда малко притеснен. Дали пък няма да повредят нещо? Или още по-лошо да пипнат с голи ръце и да се изгорят? И защо бързат да извадят сапуните от формите, преди да са достатъчно изстинали? До страничната маса е седнал Таър. Той старателно реже малки парчета сапун и ги трупа в купа. Питам мога ли да седна и да опитам. Той се съгласява, с обяснението: "Тук седеше Тошко футболиста, но отиде някъде. Всичко това той го направи (сочи към друга купа с малки сапунени кубчета), а това аз (и показва купата пред себе си)". Сядам да режа. А той ме поглежда дали го правя добре. Кима одобрително, виждайки големината и формата на получените парчета. Приближава гостенка, която пита какво ще правим с кубчетата, ще ги слагаме ли в торбички. Тогава младият мъж отговаря: "Не знам. Аз сега режа". Което всъщност е отговорност към извършваното в момента. Дъщеря ми се е присъединила към децата, но като по-голяма отлива горещата глицеринова смес във формите, които й посочват.

Психологът Радостина Антонова е доволна, че многолюдният ден не е натоварил прекалено клиентите, че те се чувстват добре. Говорим малко за приемането и за децата в работилницата. Тя не знае какви са и кой ги е довел. Любопитството ми надделява и ги питам. Оказва се, че всяко от тях е роднина по-близък или по-далечен на някой от клиентите на центъра.

Боряна опакова сапуните. Прави го доста добре. Но постоянно нарежда: "Това е най-трудното - опаковането. Ради го прави най-добре. Ама сега не е тук, сега сервира. А аз опаковам. Ама е най-трудно. Рязането, отливането - те са по-лесни. Опаковането е най-трудно и трябва да се внимава. Ама понякога греша".

Време е за малка почивка, за по напитка в "Защитеното кафе". Тук са голяма част от клиентите, оборудвани с престилки, внимателни и отговорни. До тях неизменно са стажанти, доброволци и експертът трудови дейности Красимира Качармазова, както и Йордан Василев – експерт технолог обслужване, наричан от клиентите и родителите им Майстор Данчо. Тук е Ради, тук е Мария, Надето. Иво, който обича да готви и прави чудесно кафе. Домашната лимонада е по специална рецепта на готвача, издавана само на неговите ученици.За майстора Росен споделя "Много ми харесва да съм дясната ръка на някого, някой да разчита на мен".

Работилница за сапуни, дневен център

Работилница за сапуни.                                  © Десислава Латковска

Райна Соколова разказва, че в момента центърът се посещава от 18 души. Пълният му капацитет е 24. Но приемат само един или двама в месеца, за да могат да им обърнат достатъчно внимание, а и групата да ги приема. Говори с обич за екипа си - малък, но сплотен и мултифункционален. Не вижда трудности и пречки, освен тези от съвсем професионално естество - трябва да се създаде и пригоди методика за работа с тези хора, защото всичко е ново. Вярва в личния успех на всеки от клиентите и в общия на центъра, защото всичко правят заедно. Надява се "Защитеното кафе" да има успех. Споделя, че холандските им партньори дори имат ферма, в която отглеждат животни и зеленчуци.

Екип с мечти. С "хеликоптерно мислене". Хора, които обичат и това, което вършат, и тези, за които го вършат. Ангажирани и отговорни, превръщащи се от ментори в истински сърдечни приятели. Това е силно натоварваща емоционално работа, болезнена, но и носеща в себе си радостта и смисъла от това да си нужен на някого.

И в заключение няколко важни извода. Човек не трябва да се бои от грешките си. За хората с интелектуални затруднения този страх е по-болезнен, защото те по-често грешат. Но и всеки трябва да знае, че грешката не е провал - тя е урок. Трябва да се приемеш такъв, какъвто си и да се гордееш с всяко свое постижение, колкото и малко да изглежда то за някого. Трябва да приемеш другия, да му позволиш да опитва, да греши, да постига и да се гордее със себе си. Трябва да вярваш в себе си. Трябва да изпитваш радост от живота. Защото всеки от нас е един малък свят. А големият ни свят е калейдоскоп от прекрасните ни и безкрайни светове.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: