Калина Атанасова: Пловдив е изкушение за художника

Публикувана на: 20.11.2011
1 снимка

Старите български къщи и най-вече Пловдив са голямото изкушение за художничката Калина Атанасова. С какво я привлича атмосферата, която създава старата архитектура и какви истории може да се разкажат в една картина?

Калина Атанасова е родена в Пловдив, където живее. Работи в областта на живописта. Участвала е в регионални, национални и международни изложби в България, Япония, Полша, Канада, Турция, Великобритания, Франция. Редовен участник в Международното биенале на сатиричната живопис в Габрово. Има над 20 самостоятелни изложби в страната. 

До 23 ноември нейна изложба може да се види в галерия Le Papillon във Варна.     

- Какво носите със себе си от Пловдив? 

- Нося много впечатления от Стария Пловдив, много топлина, слънце, колорит, старите къщи, котките, улиците, безвремието...

- Това са и темите в творчеството Ви?

- Това са сюжетите, които в момента съм използвала, а те са малко илюстративни, бъбриви, с някои детайли, каквито обичам да има в картините. Като че ли стоят малко като гротеска, малко приказно, така рисувам. Но не рисувам само такива неща.

- Кои са "пловдивските истории”, както се нарича изложбата Ви? Има ли наистина случки, провокирали картините?

- Не в този смисъл. От доста години много от картините ми са посветени на Пловдив. Рисувам и други неща и накрая пак се връщам към тази тема. Мой колега от Асеновград, много добър художник и голям шегаджия, Коста Форев, вече покойник, казваше: "Аз рисувам асеновградски лакърдии”. Моите са пловдивски. Във всяка моя работа има закачка и шега. Не създавам идеализирани образи, предпочитам да има някаква деформация, която създава стила на работите. Целта ми е повече да носят настроение, отколкото конкретна информация за архитектурата или за определена етнография.

- Каква беше първата Ви такава изложба ?

- Първата ми изложба беше с исторически сюжети – откриването на първия мострен панаир в Пловдив, когато е излетял първият балон, такива неща. Тогава дори от едно издателство ми предложиха да илюстрирам книги, посветени на историята на града - на кого е била всяка къща и какво се е случвало там, но аз не посмях, защото нямам опит в тази област. Реших, че оформлението на книга е съвсем различен жанр. Рисувам с масло, акрил и акварели. Творчеството е нещо многопосочно, не знае човек накъде ще тръгне, но предпочитам да сложа някои бариери. По-добре да правя хубави неща, които знам, отколкото лоши, които не знам как.

- След като наблюдавате толкова често Стария Пловдив, как се развива той?

- Мъчно ми става, когато видя там да се строят някои почти съвременни сгради и някои в почти старинен стил, които стоят много бутафорно. Така обликът на Стария град се разваля. Някои богаташи пълзят лека-полека към сградите и в края на краищата се домогват до тях. Затова казвам, че трябва да се рисува, докато е време, защото след 100 години Старият Пловдив може и да го няма. Това е тъжно. Харесвам квартал Капана в Пловдив в стил късен барок – къщи с балкончета, с орнаменти, много красиви, но и там се строят големи остъклени кооперации – нещо, което вече е отминала мода в Италия и други европейски страни, а ние сега решихме да го правим. Веднъж говорих с архитектка по този въпрос, казах й, че те са хората, които трябва да спрат това, но тя каза: "Какво да се направи, като имаме много подкупни колеги”. Правила съм и такава изложба – с къщи само от квартал Капана и един колекционер купи всичките картини.

Изобщо Пловдив е изкушение за художника. Чудя се понякога как някои художници рисуват едно и също нещо. Имам колега, който 30 години рисува варианти на една и съща картина, декоративно, разбира се. Чудя се как досега не се е изкушил да нарисува едно дърво или една стара къща. Искам да кажа, че накъдето и да тръгне човек, винаги има изкушения, ако има отворени очи да види. Аз, например, не забелязвам красивите хора, а хората, които са малко гротескни, с по-особено излъчване, заглеждам се в типажи.

- Кой друг български град Ви изкушава с архитектурата си?

- Любимият ми е Пловдив. Обичам и някои малки градчета из Родопите. Там има и много красиви малки селца, с къщи, на които покривите са с плочи. Веднъж се бях изолирала в едно такова село, за да го рисувам. Сред тези монументални баири човек се чувства като сламка. Това ми се рисува.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: