Място за Вашата реклама!

 

Калоян Илиев-Кокимото: Животът в розово, синьо и зелено

Публикувана на: 23.02.2014

"Най-важното е да имаш идеи", казва художникът Калоян Илиев-Кокимото. На него такива не му липсват и през 2014 година част от тях са по пътя на синия дървен кон. Какво още ще се случи след петте му самостоятелни изложби миналата година разказва авторът.

- Една от миналите Ви изложби носеше името La vie en rose. Розов ли е наистина животът?

- Това беше една от най-силните ми изложби. Идеята за нея се роди след  моето пребиваване в Париж, където животът наистина беше розов. Този град ми даде много неща. Ако си наистина в Париж в Cité des arts, няма как животът да не ти изглежда розов. Конкретно изложбата започна от една розова хартия, с която да си разработя сюжетите, свързани с Париж - всичко, което видях, преживях и ми въздейства. Направих серия от рисунки, много френски, които първоначално не бяха предвидени за определено място, но след като попаднах сред финалистите на конкурса за съвременно изкуство MOST 2013, трябваше да направя самостоятелна изложба и показах тях. Ако мога сега да си избера къде да живея, сигурно няма да е в Париж.

- А къде?

- Има много места по света, където не съм бил. Засега от всички места, където съм ходил, най-много ми хареса в Берлин и в Хамбург. Не съм бил в Барселона, към други градове, като Лондон, Ню Йорк, Токио, съм предубеден, но някой ден мога да стигна и дотам.

- Откъде черпите енергия за работата?

- Енергията ми идва от идеите, а тъй като имам много идеи, на тях гледам като откривател на собствените си хрумвания и винаги се ентусиазирам, нямам търпение да ги реализирам. Зареждайки се от всичко, което съм замислил, си го поставям във времето като проект и така паралелно работя върху няколко теми, постоянно и до край. Работя върху една тема, докато не я изчерпя за мен самия. Например шоколадовите яйца. От малък ми харесват. Продължавам да разработвам тази тема, още не ми е омръзнала. За някои може да е странно, че мога толкова много да рисувам едно и също яйце, но то всъщност не е еднакво. Аз го разработвам. Така че след някоя хубава идея не ми остава нищо друго, освен да я реализирам, а единственият начин за това е да вложиш цялата си енергия. Затова миналата година имах 5 изложби - имах идеи, предложения за интересни места и нямаше как да остана безучастен.

- Заглавията на изложбите Ви са обикновено колоритни и описателни - "Любовта на егоцентрика минава през главата", "Перманентно дежавю". Как се раждат тези заглавия?

- Какво друго ми остава, освен заглавията да са такива? (Смее се)

- Доста художници казват, че не им е много лесно да си измислят заглавия.

- Вярно е, други казват, че не могат да си пишат текстовете, трети да си продават картините, тоест, те са художници в чистия вид – рисуват, а някой друг трябва да се занимава с всичко останало. Мен животът и образованието ми ме направиха такъв, какъвто съм. Аз завърших стопански мениджмънт в Икономически техникум и след това станах художник. Имам мениджърски познания, обичам да се занимавам с продукти, с покупката и продажбата на едно нещо. В началото ми беше доста трудно да продам собствените си неща, защото в тях си вложил много енергия, това е все едно твое дете и е трудно да боравиш с него като с нещо за продан, да говориш с хора, които се пазарят, искат да го купят по-евтино. Трябва просто малко да се откъснеш, да погледнеш буквално като търговец на нещата си, защото иначе ставаш като тези, които казват "Не мога", друг е въпросът какво е времето, какъв е пазарът и някой нуждае ли се от това, което правя.

Син дървен кон

Син дървен кон.                                   © Калоян Илиев-Кокимото

- Тези умения, които са извън художествените, могат ли да се научат с времето?

- Може, лошото е, че не ни ги преподават. Системата трябва да се промени дори в средните училища. Не можеш да учиш само да си график, живописец и скулптор. Трябва да учиш мениджмънт, маркетинг и много други неща. От университетите някои излизат и дори не знаят как да си напишат една автобиография, как да си направят портфолио. Какъв художник си тогава, след като излизаш неподготвен на световния артистичен пазар? Дори и в доста по-изостанали, както ще кажем, страни от нашата, артистите са по-напред в това отношение, защото са научени на тези неща, които на нас ни липсват и ти всъщност не си конкурентноспособен. Затова бих казал, че тази моя икономическа специалност много ми помогна, иначе това трябваше да го науча по времето, когато учех за график, а не ми го преподадоха. Останалото го научих в движение. И как става това? След като за една година правиш 5 самостоятелни изложби, няма начин да не се научиш на някои неща. В един момент се получава така, че съм по-наясно как се прави една изложба дори от някои галеристи. Разбира се, не казвам, че искам да взема хляба ми, но пък галеристите и кураторите винаги са ни експлоатирали. Не говоря само за себе си, но виждам, че така се случва. Аз съм се чувствал по този начин, но съм бил и обгрижван. Всъщност, ако искаш да си успял дори донякъде на този пазар, трябва да се съобразиш с принципите му в световен мащаб, а те не са никак добри, защото буквално трябва да следваш това, което ти диктува пазарът. А аз не искам да правя така, затова в един момент може да се окаже, че съм извън този пазар.

- А какъв е правилният подход?

- Правя си нещата така, както си знам и ми се получава, без да се съобразявам с това какво се иска от мен в Германия или как стоят тук нещата, или как на някой му харесва или не.

- Значи все пак човек трябва да прави това, което смята за най-добре?

- Да, но и още нещо. Много хора го правят, но не всички успяват и не са щастливи. Трябва и всички по веригата да са професионалисти. Нещата ще вървят тогава, когато аз като художник се държа професионално като такъв, галеристът се отнася като галерист, мениджърът като мениджър и всички други по трасето, когато има професионалисти, а не такива, които отбиват номера. Ако не са професионалисти, да положат усилия, за да станта такива. Човек се учи, докато е жив. Ето и аз, за да съм конкурентноспособен на този пазар, за който говорих, трябва да владея добре един език. Аз си говоря на английски дотолкова, доколкото да се оправя, но осъзнавам, че това не е достатъчно и затова съм си направил извода, че тази година трябва да усъвършенствам езиковите си умения.

- Това една от задачите за годината ли е?

- Да. Тази година е много подходяща за това, защото по китайския хороскоп е Годината на синия дървен кон, а той толерира хората, които искат да подобрят и развиват уменията си. Освен това по китайския хоростоп аз съм кон и съм си избрал тази година да се усъвършенствам.

- Конят присъства ли и в артистичните теми за тази година?

- Да. През цялата година ще работя върху серия от рисунки, графики, пластики на дървени зелени и сини коне. Това, което знам от източния хороскоп, ми е достатъчно, за да разработвам тази тема. Идеята е, че е хубаво всеки да има вкъщи нещо синьо, нещо, свързано със самия кон. Аз си сложих над вратата подкова, боядисах я в сребърно. Вече успях да направя серия от 20 завършени глави на коне. Но паралелно работя и други проекти. Единият се казва "Кидо". Откъде тръгна? От един компютърен вирус, тип червей, който разнасях 5 години в компютъра си, защото иначе трябваше да изтрия важни за мен снимки и документи и той стана нещо като домашен любимец. И така го увековечих във вид на дъждовен червей, който вече се появи в някои рисунки. Сега ще правя керамични фигурки, ще го представя върху дъска за скейтборд, като кукла. Намеренията ми са да участвам във фестивал за дизайн.

Калоян Илиев-Кокимото -

"Зелена червива ябълка" (дърво), проект "Кидо"   © Калоян Илиев-Кокимото

- Не смятате ли да се занимавате със стрийт изкуство?

- Вярно е, че не съм се изявявал в тази област. Имам чувството, че много хора очакват от мен да направя нещо в уличното пространство, но и аз самият очаквам от себе си да направя това (смее се). Нямам засега такива големи проекти, като изключим едно изрисувано ел. табло и няколко стикера. Това обаче ще се промени. Ако преди един стрийт артист влизаше впоследствие в галерия, то аз ще направя обратното - от галериите и затворените продстранства ще изляза на улицата, защото имам какво да покажа. Разработвам серия от типажи, които са подходящи за градско пространство. Дори съм мислил къде да присъстват тези графити във Варна, защото нещата ще започнат от този град и ще продължат. Пак казвам, че 2014 ще е моята година и ще бъде силна, не само, защото съм кон по китайския хороскоп, а така усещам, ще се случат хубави неща на всички ни. Обнадежден съм, защото имам идеи. Работя едновременно върху всички проекти и в един момент бих се замислил дали всъщност ще успея да ги реализирам. Тази година мисля да се завърна и гъм графиката, която малко бях изоставил, както и международните изяви, защото миналата година изложбите ми бяха у нас. Аз всъщност пробих с графика и бих могъл цял живот само това да правя, както някои колеги, но за мен не е така. А защо именно с графика? Заради един мой преподавател по технология на графиката, който ми писа много ниска оценка на една графична техника, за която тогава знаех малко и ми каза: "Какъв график ще стане от тебе"? И аз така се амбицирах, но той не доживя да види. Но всъщност технологията не е най-важното нещо, най-важно е да имаш идеи.

- Ако се върнем към началото, в годината на синия кон ще се появи ли изложба "Животът в синьо"?

- Годината наистина ще мине в синьо и зелено. Аз затова съм артист и имам въображение, за да създавам с него моята действителност, нашата действителност - и на тези, които искат да са в нея.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: