Място за Вашата реклама!

 

Клер Юбак: Един писател обича всичките си герои, защото те всъщност са ти самият

Публикувана на: 29.03.2015

В рамките на Месеца на франкофонията тази година по покана на Френски институт в България гостува писателката Клер Юбак. Автор на много книги за младежка аудитория, Клер Юбак посети Варна, където представи творчеството си и се срещна с ученици.

Клер Юбак живее в Париж, където е родена. Учила е сравнителна италианска и английска литература. Преди да се посвети на писането за младежка аудитория работи като редактор на вестник за деца. Автор е на над 20 романа и повести, предназначени за читатели от 7 до 16-годишна възраст, на книги за съвсем малки читатели, както и на книги за възрастни. 

- Учили сте италианска и английска литература. Защо не избрахте професията на преводач?

- Навремето ме интересуваха много неща. Учих сравнителна английска и италианска литература в Сорбоната. Дипломната ми работа бе посветна на декаданса в края на века, темата бе "Митът за актрисата в декадентската литература в края на века", за Сара Бернар. Превеждала съм литературни текстове, но по-скоро, за да ги адаптирам. За да бъдеш преводач, трябва да отдадеш времето си на това. Ако искаш да пишеш, трябва да пишеш и да пренаписваш. Ако искаш да превеждаш, трябва да правиш това, за да усетиш духа на авторите и на езика. Ако искаш да рисуваш, трябва да отдадеш времето си на рисуването или да си гений, като Леонардо да Винчи. Аз не съм гений. Преведох на английски няколко книги за деца, направих адаптация на "Островът на съкровищата" от английски на френски. Познанието на другите езици ми служи, но за да съм добър преводач, трябва да отдам времето си само на тези занимания.

- Работили сте и като журналист. Какво ще кажете за тази професия?

- Да, в продължение на година имах прес карта. Работих като редактор във вестник за младежка аудитория. Основната ми работа бе комуникацията с художниците, да поръчвам илюстрациите. Беше ми забавно. Но ако не си назначен в някой вестник, журналистиката също изисква да й отдадеш времето си. Ако си на свободна практика, след като напишеш статия, трябва да се опиташ да я продадеш на някоя медия. Навремето, когато бях млада, никой не ме е съветвал към коя професия да се насоча. Родителите ми са от това поколение, което бе по-склонно да казва, че едно момиче трябва да се омъжи, а не да учи. Аз исках да уча в университет, бях сама в Париж и учих литература, защото това е нещо, което обичам. Но ако сега трябва да уча отново, бих учила журналистика, защото също пишеш, но имаш занаят. Да пишеш книги е риск. Ако един ръкопис е приет и знаеш, че ще се отпечата, ти дават аванс до 2000 евро. Ако това се случва  еднократно в годината, е трудно.

- Коя бе първата Ви публикувана книга?

- Първата бе малка илюстрирана книга, Le prince Perlo, която излезе  в издателство Nathan. Тя е за съвсем малки деца, история за принц, който плаче и от очите му падат цветя, но става много разглезен и когато пораства, се жени за принцеса, която също е непоносима…

- Имате и книги за възрастни…

- Да. Преди 3-4 години написах книга за възрастни, но ръкописът бе отхвърлен. За една книга за възрастни са ми необходими 8 месеца, през които аз й отдавам цялото си време. Ако книгата не се одобри за печат, значи нямам доходи. Това означава, че съм изгубила почти година. Сега съм предпазлива. Но в литературата за деца също се случва да не ти одобрят ръкопис. Няма значение дали имаш зад себе си 11 или 20 книги, никога не си сигурен дали ръкописът ще бъде приет.

- Когато пишете за деца, кое е най-важното за Вас?

- Никога не си казвам какво трябва да включа в една книга за деца, но има неща, които са много важни за мен. Например феминизмът, равенството между хората, хуманните ценности. Много книги, които съм написала, са като себепознание за героя. За мен в живота най-важното е да знам какво искам и да вървя по своя път, който те води към личността, която най-много искаш да бъдеш. Така е и в книгите. Накратко казано, героите ми са винаги хора, които пътуват и в крайна сметка установяват, че могат да израснат, да отворят други врати.

- Кой е любимият Ви герой?

- Един писател обича всичките си герои, защото те всъщност са ти самият. Фройд казва, че когато сънуваш, всички образи в съня ти са ти самият. В романа е същото. Аз се осланям много на съзнанието. Казват, че има два типа писатели - такива, които си правят план и такива, за които писането е процес. Когато си от втория тип, не си решил предварително нищо, пишеш и нещата сами идват. Също като художника, който рисува и малко по малко образите изникват. Така е и фотографията, ако човек си зададе въпроса защо снима именно едно нещо, а не друго. Всичко идва от сърцето. Смятам, че най-интересите неща се получават, когато няма предварително решение - нещо ти хрумва и започваш да го осъществяваш, то се получава само в процеса на работа.

- Водите си дневници. В България какво отбелязахте?

- Бях скоро в Бейрут и продължавам записките си за България в същия дневник, който не е завършен. Във Варна успях да посетя Катедралата, Археологическия музея, дори си прерисувах някои експонати. Навсякъде събирам етикети от минерална вода. Навсякъде записвам звуци, тук записах хора в Катедралата.

- Ще излезе ли скоро нова Ваша книга?

- От 3 години пиша поредица, героинята се казва Лили Шантили. Излизат по няколко книги на година, предстои публикуването на деветата. Това е нещо като изпитание. Издателка, с която не се бях виждала от 10 години, се сети за мен и така започна поредицата. Книгите са за малки читателки, тип girly. Много ми е забавно и приятно да ги пиша, влагам и хумор, а аз обичам това. Поредицата се продава много добре, но имам и други книги, които чакат да бъдат издадени, имам започнати и незавършени ръкописи, към които искам да се върна. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: