Място за Вашата реклама!

 

Кремена Цанкова: Мястото на художника днес е да си тежи на мястото

Публикувана на: 02.12.2012
1 снимка

"Революцията на преситения ум доведе до неизбежното повишаване на скоростта на възприемане на информацията в общуването и намаляване времето за контактуване. Изчезва дори самият контакт – днес се общува/консумира визуално.

Какво е днес:

- консумиране на визуалното – достатъчно;

- епидермално консумиране;

- повърхността, възприемана като същност;

- повърхността като обещание за качество;

- новият герой – ЧОВЕКЪТ-ПРОДУКТ, самосъздаващ се, самомоделиращ се, самоопределящ се;

- опаковката – най-висока цел;

- презентацията – най-висше изкуство;

- новият герой – обещаващ, блестящ, комичен, сам".

В тези няколко реда под общата тема "За консумация" обобщава последните си търсения художничката Кремена Цанкова. Какво и защо консумираме днес и каква е една от възможните реакции – въпроси, които стоят пред всички нас.  

Кремена Цанкова е родена във Варна. Завършва графика във Великотърновския университет. От 1999 г. преподава в Технически университет – Варна, главен асистент в катедра "Индустриален дизайн". Има повече от 10 самостоятелни изложби в България и участия в над 20 колективни изложби и проекти.

- Една от последните Ви изложби се казваше "Меню". Менюто се свързва с консумация. Много неща в живота ли ни се поднасят като меню за консумация?

- В работата си имах различни любими теми. В един период рисувах много кучета, след това ангели, мога да кажа, по-възвишени неща. След изложбата "Меню" имаше мои почитатели, които бяха разочаровани от обрата в търсенията ми поради факта, че имаше много голи мъжки тела. На тези, които искат да летят на криле и не го намират, това вече им липсва. Смятам, че този тип живопис отдавна е отмрял, смятам, че трябва да се правят социално ангажирани творби, да личи отговорността на автора към съвремието. Не можеш да правиш нещо, което някой е правил преди 100 години, да рисуваш само рози, облаци и мъгла. Това просто е смешно. Не можеш да рисуваш пеперуди, при положение, че светът ни се клати, много е лицемерно. Рисувам неща, които виждам в отношенията на хората около нас, в нещата, които ежедневно се тиражират и се обявяват за велики. Издигането в култ именно на тези митове, които ни натрапват и с които ни карат да живеем като вечно глупаво усмихнати идиоти, е фалшиво. Смятам, че е логично човек да заяви позиция, колкото и неприемлива и смешна да е тя за някои. Занимават ме темите за новите герои, новите култове, включително и култовете за красивото и хармонично тяло, за здравословния начин на живот, които непрекъснато ни се насаждат, за това как, за да си прекрасен и здрав трябва да изглеждаш по определен начин, а каква е цената на този здравословен живот е малко спорно да се каже…

- Ироничен ли e думата за този подход?

- Да, подходът ми е ироничен. Въпросът е да си запазиш здравомислието и честността спрямо хората, които след години ще ти гледат работите. Смятам, че изкуството отдавна излезе от рамките на произведение, което да изразява велика идея, да носи послания, да бъде идеал за някого. Този е моят начин да се справя с действителността, моят начин на реакция. Дори и да си останат работите вкъщи и само аз да си ги гледам, това пак е достатъчно. Продължавам да работя в този дух, такава ще бъде и следващата ми изложба.

Кремена Цанкова - "Кулинарен бодибилдинг", 2009 г.

Кремена Цанкова - "Кулинарен бодибилдинг", 2009 г.

- От 12 година преподавате в Техническия университет във Варна. Какво вълнува младите хора?

- Нашите студенти не са художници в този смисъл на думата, в който повечето хора я разбират. Те учат индустриален дизайн. Аз съм доволна, че успявам да ги импулсирам да участват в проекти, които не са дизайнерски, а провокирам у тях именно усещането на художници, дори и самите те да нямат претенции да са такива. Харесва ми, че по този начин те опитват какво би било, ако бъдат и в едното, и в другото амплоа. Знаем, че на 19 години не можеш да решиш какъв да бъдеш, защото все още нямаш достатъчно опит, не познаваш плътта на самата професия. Много хора записват да учат нещо, защото им се струва интересно, дори драматично, смятат, например, че ще направят впечатлени, като кажат, че са дизайнери. А всъщност един човек на 19 години няма представа какво прави дизайнерът, мисли си, че това е много лесно и е нещо, което би донесло престиж. С годините студентите си променят гледната точка за нещата. Мога да изброя имената поне на десетина души, учили индустриален дизайн, които правят стойностни неща и на международно ниво, хора, чийто начин на работа моите колеги харесват, което много ме радва. Да общуваш с млади хора е полезно и за самите нас, защото това е като жива батерия.

- Колко души от завършващите виждат реализацията си в България?

- Никой. Много рядко се случва. Една част от тези, които заявиха артистично присъствие конкретно във Варна, вече имат представа за това как ще заминат да направят магистратура в чужбина – Италия, Скандинавските страни… Тук те получават обща информация за дизайна. Индустриалният дизайн би следвало да се свързва с индустрия, каквато у нас няма. Малко са предприятията, които поддържат продуктови дизайнери и те не търсят такива специалисти, защото вече си имат. Може да направят конкурс за набиране на идеи, но обикновено набират идеите, но не и хората, които са ги дали. Ако от 100 души двама успеят да пробият на местен пазар, е страхотно, но ние обучаваме по 70 души годишно. Пазарът се насити. Преди десетина години, когато имаше бум на строителството, 50 процента от нашите възпитаници бяха мебелни дизайнери. Завършваха и веднага си намираха работа във фирми, занимаваха се с интериорен и мебелен дизайн. През последните години около 15 процента се занимават с графичен дизайн, защото днес има хляб в тази област. Не смятам, че в бъдеще нещо драстично ще се промени в тази посока, колкото и черногледо да звучи, дори мисля, че нашата специалност в бъдеще няма да прогресира. Допреди 5 години имаше много по-голям наплив, макар че все още индустриалният дизайн е втората най-желана специалност в Техническия университет във Варна.

- Всъщност какво е мястото на художника днес?

- Днес не е нужно да си художник, за да покажеш това, които искаш да изразиш. Всеки, който има интерес и търпение, може да реализира идеите си и да ги представи. Машините и технологиите вече вършат нещата вместо нас. У нас все още разчитаме много на ръчно направеното, на ръчно нарисуваното, на занаята, докато в чужбина една идея може да се покаже само като събереш едни хора на едно място и споделиш това, което те вълнува. Всъщност мястото на художника днес е да си тежи на мястото.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: