Banner Top
 

Криста Мембранд: Вярвайте в бъдещето и в младото поколение!

Публикувана на: 01.07.2012
1 снимка

Криста Мембранд е холандска художничка, която живее в Дордрехт. Запознанството й с българската артистична сцена датира от 1988 г., когато идва за първи път у нас. По покана на Галерия 8 във Варна художничката отново представя работата си – повод да се върне години назад и да си припомни за първите си срещи с България.

Криста Мембранд е родена през 1953 година в Розендал, Холандия. Учи в Академията за изящни изкуства в Тилбург и се дипломира в Академия St. Joost в Бреда, Холандия. Мембранд е псевдоним, даден й от художника Милко Божков по време на първото й посещение през 1988 година. Участвала е няколко пъти в Биеналето на графиката във Варна. За последен път представя работата си у нас през 1992 година в рамките на европейския тур на проекта ѝ "Обратната страна на мазката”.   

- Как дойдохте за първи път в България?

- С български художници се запознах за първи път в Дордрехт, където няколко бяха дошли за 3 месеца на културен обмен между България и Холандия. Сред тях бе и Николай Майсторов. Тогава българските художници бяха някак свити, внимаваха. Майсторов бе единственият художник, който говореше френски език, както и аз и така ние завързахме разговор. Когато той се върна в България, препоръча на хората, които бяха изпратили него в Холандия, да поканят мен в България на културен обмен. Така че първият ми контакт с български артисти стана благодарение на липсата на езикова бариера.  

- Какво си спомняте от първото си посещение през 1988 година?

- Бях за 3 месеца в Българя, работех в ателиета в София, Пловдив и Варна. Всичко бе официално, имахме гидове, които ни развеждаха из страната. Бе през лятото. В София тогава присъствах на първия в България ню уейв пънк концерт. Мисля, че това бяха хипарски времена за България, защото всички усещаха, че комунизмът си отива. А във Варна тогава работех в ателиетата във "Вулкан“, които днес вече не съществуват.

- Какво си помислихте тогава за различията между двете страни?

- Най-трудно ми бе с езика, защото не можех нищо да прочета на кирилица. Опитвах се да се науча да произнасям някои думи. Другото нещо, което веднага ми направи впечатление, е разликата в природата и географията – Холандия е равна страна, а тук имате толкова пространство, красива природа. Срещнах се по време на работата си с много художници, всички професионалисти. За мен това бе много добър опит, защото по онова време ние нямахме много информация за Източна Европа. Можехме единствено сами да усетим нещата, различията, според характера си и в зависимост от това дали си достатъчно широко скроен. Някои хора дори ме смятат за прекалено широко скроена, но аз винаги имам нужда да включа антените си и да приемам послания.

След първото ми посещение в България, когато се върнах в Холандия преживях културен шок. През 1988 година България бе мрачна страна, но за 3 месеца аз бях свикнала с факта, че има само кашкавал и сирене. Когато се върнах в Холандия и видях стотиците видове сирене в магазините, си казах: "Защо? Нямам нужда от 100 вида сирене. Два са достатъчни“. Така осъзнах, че съм изправена пред лукс, от който всъщност няма нужда. Сега, когато се връщам назад, мисля, че именно това изобилие доведе до настоящата икономическа криза. Нямаше как да обясня всичко това в Холандия, защото там хората не бяха преживели същите неща като мен. Но през тези първи 3 месеца в България разбрах, че съзнанието ми е отворено и за друг вид опит.

- Затова ли на следващата година решихте да се върнете пак в България?

- Да и защото исках да пътувам по суша. Когато летиш със самолет, всичко свършва за броени часове. Реших да се върна, но да измина пътя по суша километър след километър. Знаех, че така ще мога да придобия впечатления за всяка страна една след друга. Бях няколко дни в Будапеща, имах едномесечна виза за България, пропътувах разстоянието София-Варна и обратно с влак. Докато бях във Варна направих серията, озаглавена "Мембрани“. Работех във "Вулкан“, често се срещах с Ванко Урумов и Милко Божков, който ми измисли името Мембранд. Във Варна се срещнах и с украински художник, който ми предложи да направя изложба в Одеса и така през следващите няколко години показах изложбата "Обратната страна на мазката“ в Украйна, Полша, Чехословакия, Унгария, България. Сега ми се струва, че все едно беше вчера... После, когато си тръгвах втори път, заминах с влак за Югославия, оттам за Австрия и отново бух в културен шок, като видях сутринта рано по улиците да се разхождат хора, облечени в дънки и в строги черни костюми. Тези хора ми изглеждаха много скучни, лишени от енергия. Осъзнах, че различията от двете страни на границата са наистина много големи. Когато пак се върнах в Холандия, казах на хората: "Ние сме във война“. Всички го знаеха, но не и в Западна Европа. И за втори път бях много ядосана.

- Сега как решихте отново да дойдете в България?

- Намерихме се по интернет с галериста Борис Стателов и той ме покани да направя изложба за годишнината на Галерия 8. Но аз винаги съм знаела,че отново ще се върна тук.

- Харесва ли Ви Варна сега?

- Градът не се е променил много. Мислех, че след 20 години ще е още по-бизнес ориентиран, но не е. По улиците се вижда обратната страна на кризата. Стана ми тъжно, когато видях запустялото място, където се намираше "Вулкан“. А единия ден не можах да вървя по улиците заради коли. Вашите управници трябва да полагат повече грижи за пешеходците. Колите не са богове. Аз няма книжка, защото ми е омръзнало от коли. Нямам и деца, защото преди много години интуицията ми каза да следвам мечтите си и да се посветя на изкуството, а това отнема цял един живот. Но вие трябва да вярвате в бъдещето и в новото поколение. Мисля, че младите хора искат да променят света, правят зелена революция.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: