Banner Top
 

Кристофър Бъкстън: България е мистично място, смесица от култури, където нещата са непредсказуеми

Публикувана на: 03.07.2011
1 снимка

Приключението на Кристофър Бъкстън с име България започва през 1977 г., когато той идва за първи път у нас, за да преподава в Английската гимназия в Бургас. В резултат на интереса му към българската история и литература се раждат засега три негови книги, последната "Радослава и викингският принц", която авторът представя това лято в няколко града в страната.

Кристофър Бъкстън е завършил английска и американска литература и казва, че винаги се е занимавал с писане, но сега може да отдели за това повече време, защото вече е пенсионер. Автор е и на историческите романи "Далече от Дунава" и "Прудънс и Червения барон", превежда български автори на английски език. Днес заедно със съпругата си Ани, която среща някога в Бургас, пътува често между Великобритания и България.

"България е мистично място, смесица от култури, където нещата са непредсказуеми”, обобщава Кристофър Бъкстън.

- Поддържате ли връзка с бившите си ученици от България?

- Да, дори се надявам да се видя с някои от тях на премиерата на книгата ми в Бургас (премиерата беше на 23 юни, бел. ред.). Поне тези, които все още живеят там, защото много от тях заминаха в чужбина.

- Не сте се установили за постоянно в България. Защо?

- Тук бях преподавател 3 години. После проблемът беше, че аз съм единствено дете и Ани е единствено дете и особено през времето на комунизма нямаше възможност да остана да работя тук и да посещавам моите родители. Много по-лесно беше да бъда учител в Англия и да прекарвам ваканциите си в България. Първото ни дете, дъщеря ни, се роди тук, а синът ни се роди в Англия. Но мога да кажа, че от 1977 г. насам всяка година съм бил в България и с Ани сме свидетели на промените в страната. Пристигаме, например, през 1985 г. и на летището багажа ни го няма. После 1990 година беше много интересна.1991 година - още по-интересна. Преживяхме кризите, моментите, когато нямаше ток и вода и имаме интересни преживявания с българската съдебна система покрай реституцията на имотите на Ани. Това все още не е приключило - всичко става много бавно и бих казал съмнително.

- Кога започнахте да пишете книги?

- Пишех и преди. Бях преподавател, после баща на малки деца и нямах много време за писане. Вече съм пенсионер и започнах да пиша повече, всяка сутрин – статии, преводи, романи. Те са вече три, но навремето пишех доста стихотворения, имам дори и една пиеса, написах я през 1978 г., но през комунистическо време нищо не се получи с нея.

- И проучвате задълбочено българската история...

- Имам още какво да науча, но не само аз – и самите българи, които знаят много само за част от историята си. Българската история е богатство. В момента проучвам периода на Първата световна война. Всичко започна с това, че преведох доста стихотворения на Димчо Дебелянов и когато отидох в Копривщица, в къщата му, плаках. Първата световна война е нещо, което тежи на цялата съвест на Европа, една излишна война. Моят дядо я е преживял, а Димчо Дебелянов, за съжаление, не я е преживял. Историята на един българин и неговите приключения по време на тази ужасна война са сюжет за нов мой роман.

- Кой период от българската история считате за най-интересен?

- Времето на Самуил. Този период е вдъхновение за мен, извор за писане.

- Кои български автори сте превели на английски език?

- Вече съм превел 200 страници от "Хайка за вълци” на Ивайло Петров. Когато четох тази книга си мислех за Уилям Фокнър. Други автори са Захари Карабашлиев, Емил Андреев,  Румен Балабанов. Проблемът е, че английските издатели, особено по време на криза, са много консервативни – гледат да намерят книги, които са бъдещи бестселъри, а в момента няма такъв подходящ писател в България. Малко български писатели са преведени на английски. Има малки издателства, които издават такива автори в малки тиражи – печелят субсидии от ЕС, защото това не е комерсиална литература. Важното е да намеря издатели. Моята цел е и да направя така, че български писатели да се харесат на англичаните.

- Коя читателска публика приема романите Ви по-добре – българската или английската? Има ли такова разграничение?

- В момента българската, защото се занимавам с български теми. Надявам се, че читателите тук ще намерят за интересно нещо, което е писано от друга гледна точка, не българска. Моите книги не са депресиращи, надявам се. Четох романа "Соло” на Рана Дасгупта, героят е българин, но самият автор казва, че книгата е доста депресираща, особено за българите. Романът е интересен, но разбрах,че не е имал особен успех в България. Българите нямат нужда от депресиращи книги. Затова аз пиша за история, защото историята дава възможност за самочувствие.

- Кой ви е любимият град в България?

- Бургас, разбира се. Градът на мечтите. С бургаските вечери и Христо Фотев.              

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: