Място за Вашата реклама!

 

Куентин Тарантино: „Омразната осморка“ е първият ми истински филм на ужасите

Публикувана на: 03.01.2016

На 8 януари 2016 г. по екраните в страната излиза последният филм на Куентин Тарантино "Омразната осморка". Трябва ли зрителите, които познават досегашните филми на Тарантино да се изненадват от сцените на насилие? Кратко интервю с режисьора.

- "Омразната осморка" е филмът Ви, който съдържа най-много препратки към останалото Ви творчество. Въпреки това зрителят си тръгва с усещането, че е гледал най-оригиналния Ви филм…

- Интересно… Можете ли да уточните?

- Началото с дилижанса след "Джанго без окови" поставя зрителя в позната обстановка. След това, когато героите пристигат в страноприемницата, това напомня за първата сцена от "Гадни копилета". Речта, която Самюъл Л. Джаксън произнася пред Брус Дърн препраща директно към сцената със сицилианците в "Истински романс". Без да пропускаме и атмосферата от "Глутница кучета", който Вие посочвате на първо място…

- Същото нещо ми се случи, когато пишех сценария за "Гадни копилета". Спомням си, че оставих химикала и си казах: "Всъщност това е "Глутница кучета", но в немско подземие". Не това бе целта ми, но да, структурата на "Омразната осморка" отново напомня за "Глутница кучета", щом действието се измества в страноприемницата. Персонажите изпъкват един след друг, представяйки се, без да оставят зрителя да разбере дали наистина казват истината и така до третата сцена, когато един флашбек поставя всичко на мястото му.

- Именно това прави "Омразната осморка" оригинален и до известна степен го превръща в първия Ви филм на ужасите, като напомня изненадващо на "Злите мъртви".

- Наскоро се свързах по интернет с едно бивше гадже, с което се виждах преди да снимам "Глутница кучета". Поканих я да гледа филма и след прожекцията тя ми поиска интервю за културния си блог. Тя бе първият човек, който по време на интервюто насочи вниманието ми към идеята, че "Омразната осморка" е привидно вторият ми уестърн, но всъщност е първият ми истински филм на ужасите. Когато се замисля над този факт, музиката на Енио Мориконе впрочем отива повече на филм на ужасите, отколкото на саундтрак на спагети уестърн. По-близо сме до филма "Нещото", отколкото до Серджо Леоне. И тъй като говорим за класиката на Джон Карпентър ("Нещото"), множеството "намигвания" към "Нещото" в "Омразната осморка", повече или по-малко съзнателни, няма как да са Ви убягнали - Кърт Ръсел, героите, заклещени в колибата по време на снежна буря, параноята, преструвките… и така до финалната сцена на насилие. Най-интересното във всичко тава е, че навремето "Глутница кучета" бе моят филм-почит на "Нещото", но без снега, специалните ефекти и Кърт Ръсел. 

- Затваряте кръга ли?

- Нещо такова, въпреки че използвам тези препратки, за да кажа днес нещо съвсем друго. "Омразната осморка" се опитва да направи истински мост с Америка от времето на Гражданската война.

Със съкращения, списание Première.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: