Луиш Диого: От професията на преподавал до киното

Публикувана на: 29.06.2014

От професията на преподавал до киното стъпката е малка, ако решиш да направиш нискобюджетен филм. Доказва го Луиш Диого, чийто дебютен филм участва в тазгодишния фестивал "Любовта е лудост" във Варна. За първи път португалски филм бе включен в програмата на фестивала. Какво трябва да знаем за португалското кино, за което не се говори много често по света?

 

Луиш Диого е сценарист и режисьор на филма "Фатален грях". Действието се развива в малък град, където млада жена се връща, за да открие родителите си. Тя е израснала в дом за сираци и знае само, че е намерена като бебе изхвърлена в кофа за боклук. Филмът всъщност разказва любовна история с много пречки, но с щастлив край. "Фатален грях" бе отличен с наградата на Съюза на българските филмови дейци на фестивала "Любовта е лудост", който приключи на 28 юни във Варна. Той е пример за напълно независим филм, снимат изцяло със собствени средства. 

- За първи път ли идвате в България?

- Да, преди това не знаех нищо. Кандидатствах за конкурсната програма на фестивала, изпратих DVD и филмът ми бе селекциониран. Варна ме изненада, защото преди това дори не знаех, че има такъв град. Много снимки пуснах вече във Фейсбук и мисля, че приятелите ми ще дойдат тук. Снимах парка, пристанището, морето, къщите из града.

- Напомня ли Ви атмосферата във Варна на някой град в Португалия?

- Напомня ми за Алгарве с плажовете си. Много англичани и германци ходят там на почивка.

- Казахте, че не сте режисьор по професия, а преподавател. Какво преподавате?

- Да, аз съм преподавател по рисуване. Учил съм педагогика на изобразителното изкуство. Родителите ми са също преподаватели по рисуване, аз самият рисувам от малък. Сега понякога рисувам, предимно портрети.

- "Фатален грях" е дебютният Ви филм. Защо решихте да смените попрището?

- Вече съм направил 3 късометражни филма. Много режисьори разказват колко е скъпо да направиш филм, колко е трудно, че струва хиляди евро. Аз реших да покажа, че ако искаш да снимаш филм, можеш да го направиш и със собствени пари. Филмът ми вече е показват на 11 филмови фестивала. Предстои да се прожектира на още 3.

- Това носи ли Ви удовлетворение?

- Разбира се. Като се отчете, че това вероятно е най-евтиният португалски филм, сниман някога…

- Има ли реални събития в сюжета?

- Не, всичко е измислено, сценарият е мой. Обикновено когато пиша сценарии не използвам реални факти.

- Какво трябва да знаем за португалското кино? Рядко се показват такива филми.

- В Португалия се произвеждат между 12 и 14 филма годишно. Повечето са фестивални филми, участват на най-големите фестивали като тези в Кан и Венеция. Сигурно сте чували името на режисьора Мануел де Оливейра. Миналата година филмът "Табу" на Мигел Гомеш бе показван на много фестивали и бе избран на второ място в класацията за филм на годината на списание Cahiers du cinéma. Всяка година португалски филм печели награда във Венеция, Кан, Берлин или Сан Себастиан. Тези филми обаче се прожектират само на фестивали, защото португалската публика не ги харесва.

- Защо португалската публика не харесва родните си филми?

- Именно защото се правят за фестивали. Те не са като моя филм, по-скоро са скучни за широка аудитория. Ако гледате един филм на Мануел де Оливейра, в първите 10 минути ще ви се стори, че нищо не се случва. Затова португалската публика не харесва тези филми. Имаме и комерсиални филми, но те пък са много слаби и обикновено остават само в рамите на страната. Често се занимават с историята на Португалия или с португалския характер. Мисля, че ако се прожектират тук, никой няма да отиде да ги гледа.

- Какво ще кажете за копродукции като "Позлатената клетка" (La cage dorée) на Рубен Алвеш?

- Този филм имаше голям успех в Португалия. Актьорите са португалци, режисьорът също. Актьорът в главна роля Жоаким де Алмейда е играл повече в американски, отколкото в португалски филми и е човек, който с името си продава един португалски филм. Всъщност това е френски филм, заснет от португалски емигрант в Париж, с френски пари. Португалските филми не струват 7 милиона евро, като "Позлатената клетка". В Португалия бюджетът на един филм рядко надвишава 1 милион, защото няма достатъчно публика.

- Ще направите ли друг филм?

- Не съм сигурен. Аз не принадлежа на този кръг от кинотворци и обикновено не се изказвам добре за тях в интервюта. Ако хората отидат да гледат един португалски филм на кино, то ще е заради критиците, а те принадлежат на другия лагер. Може би вече няма да направя по този начин независим филм. "Фатален грях" е сниман в моята къща, в кадър са моята кола и колата на брат ми. Ще снимам, ако получа финансиране. Нямам нищо против да бъда само сценарист, защото правя това, да си продавам сценариите и някой друг да направи филма. Тази година излиза един по мой сценарий.

- Значи дебютният Ви филм с нищо няма да промени живота Ви?

- Не бих казал, че ще го промени, като изключим това, че пътувам по фестивали. Още следващата седмица се връщам в училището, в което преподавам и към нормалния си живот в Пасош де Ферейра. Някои от колегите ми дори не знаят, че съм във Варна. Ако се върна на предходния въпрос, ще изчакам година-две, за да реша какво да правя. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: