Място за Вашата реклама!

 

Мартин Христов, издател: Няма сбъркани неща

Публикувана на: 22.12.2013

Срещам се за първи път с Мартин Христов на представяне на книга на Ивайло Иванов. Говорим за какво ли не, но най-много за поезия, за книги, за книгоиздаване. Това е естествено.

Докато разгледам сайта на издателството, докато намеря време за мислене и задаване на въпроси, ето, че е дошло време за ежегодния предколеден панаир на книгата в София. Издателство "Ерго" се намира на щанд А20. Събитията, които организира са няколко и повече от любопитни. Разбира се, че предварително съм обмислила въпросите си, но и съм готова разговорът да тръгне в съвсем друга посока. Намирам го на щанда на полуетажа. Докато разговаряме, минават хора - истински заинтересувани, просто зяпащи, търсещи какво ли не.

Така и започваме - с панаира, с обстановката, с организираните събития.

М.Х. Обиколих. Богато е. Има много интересни неща. Но има и изместване към базар. Продават се различни неща – календари, сувенири, всякакви джунджурии. Има даже и гевреци. Не, че е лошо да има с какво да се подкрепят хората.

В момента Мартин Христов работи върху превод на унгарския поет Дьорд  Петри, творил през втората половина на ХХ век. Разказва ми забавна и малко клюкарска случка как на погребението на Ищван Бибо,  Петри първо потърсил кръчма да се подкрепи. Шегувайки се, че нищо лошо няма в това продължава.

М.Х. Има хубаво настроение. Богата е съпътстващата програма. На практика вървят успоредно три фестивала.

Така е: самата културна програма на панаира, Софийски литературен фестивал и събитията, организирани от Озон.бг. Връщаме се към основния акцент на интервюто ми - малко или голямо издателство и защо. Предизвикан е от предишни свои изказвания за уютността и възможността личният вкус да определя политики и да възпитава читателски вкус и нагласи.

М.Х. Такива неща ли съм казвал? Да, наистина, малкото издателство има повече възможности да избира авторите и когато има мисия, да издава истински добрата книга. Защо не и книги, които след време ще се изучават в часовете по литература. Колкото и да звучи като клише или претенция.

Може ли да се живее в България от издаване на добра литература?

М. Х. Не. (Категорипчен е. Но продължава почти замечтано.) Макар че има проблясъци. Ако издаваш добри и вече нашумели автори. Ако попаднеш на такъв. Като Милен Русков, например. Макар че първите му книги не се продаваха.

Изкушавам се да попитам дали няма опасност издателството да иска да издава добрия, обещаващия автор и той да почне да пише прекалено много и следователно не толкова добре.

М.Х. При мен се е получавало по-скоро обратното – дърпали сме се нагоре с авторите, които издавам. За българските говоря.

Имаме повод да заговорим за аудио книги, а покрай тях и за електронните. "Сестри Палавееви" на Алек Попов се представя в съседство. Записът е над 8 часа. Представям си кога и как бих го слушала. И макар да съм от привържениците на "алтрнативното" четене, ми се вижда малко прекалено.

М.Х. Четецът уморява повече. Докосването до хартиената книга създава по-друго усещане. На младите хора трябва да се препоръчва класическата книга. За да се откъснат от компютрите, телефоните.

Не мога да не се съглася, че има известно право. Но не мога и да не го опровергая. Трябва да ги има и двата варианта. И то не за различните хора, за различните случаи. Дамската ми чанта точно днес задава въпроса "Къде ти е четецът?", защото макар да съм само на един щанд, и то без да съм с нагласата да купувам много, успявам да й създам сериозен дискомфорт.

Заговаряме за книги, за критика, за награди, за пари. Погледът ми шари по разнообразните заглавия.

Не познаваме съвременната средноевропейска литература. А трябва. Издали сме поне 20-25 унгарски автори.

Но наред с тях има и чешки, полски, сръбски.

М.Х. Читателят ще посегне към чешкия, а не към унгарския,  макар да не знае защо.

Най-новите заглавия на издателството са: Петър Негош - "Горски венец" (драма), Милета Проданович - "Градина във Венеция"(роман), Яна Пункина - "Частите на тялото" (стихотворения). "Ерго" е издателство, което представя и български автори. "Ерго" представя и български автори. В поредица "Нова българска проза" са номинираният за награда "Хеликон" роман "Записки на свинята" на Ина Вълчанова, сборниците с разкази "Триада" на Станчо Пенчев, "Не казвай на майка си" на Николай Фенерски и "Чекмедже за единични неща" на Гергана Пожарска. А "Нова българска лира" ни представя "Енсо" и "Фи" на Владислав Христов, "Ѝ" на Йорданка Белева, "Такава гъста светлина" на Таня Кольовска, "...малко той, малко аз, малко ние" на Мария Василева, "Песен за бащите на прехода" на Ивайло Иванов. Кажете после, че нямало политика за издаване на български автори…

М.Х. Използвам субсидии, европейски програми. "Триада", например, е с "Помощ за книгата" на Министерство на културата, "Комунистът Монте Кристо" по Програма "Култура", по която са и повечето от поредицата "Модерна европейска проза". Затова мога да си позволя и някои да финансирам сам. Йордан Ефтимов казва, че Станчо Пенчев е откритие за него. Така събрани в книга нещата придобиват друга стойност. Все се оплаква,че няма критика и все се кани да направи нещо за това. "Литературен вестник" излиза в тираж 700, от които се продават 300. Малко е, но не е без значение.

До щанда спира потенциален купувач. Мартин показва, обяснява, предлага. Аз продължавам да размишлявам за литературната критика, за (не)наличието й и за нейните особености в днешното литературоведско пространство. Затова заговаряме за книжните блогъри.

М.Х. Смехотворни са. И най-често се възторгват по нещо, което са харесали или пишат, за да представят някого, когото познават. Или пък преписват анотациите към книгите.

Наградите са нож с две остриета. От една страна е добре, че ги има, а от друга…

М.Х. Журитата винаги са спорни. Създават впечатление за лоби. И като че ли наистина има. "Фи" на Влади е по-добра от предишната му стихосбирка "Енсо", но не е номинирана, а другата беше за наградата "Иван Николов".

От въпросите какво мечтае да издаде и какво за нищо на света не би издал избирам да му задам само втория. Защото Мартин издава това, което иска - очевидно е.

М.Х. Не бих издавал вампирски саги и детски приказки по тертипа на Уолт Дисни. И Дан Браун, в никакъв случай.

Заговаряме и за детските книги въобще. Коментираме някои български автори. Показва ми две от изданията на "Ерго" - "Цирк над града" на Шандор Петьо и любимата му от дете на Ото Киш "Марио Звездоберец". Разтоворът тръгва и към разпространението, оттам и към рекламата.

М.Х. Трудно се работи с печатниците. Цените са високи. С разпространителите също. Отстъпките са между 45 и 55 процента. Да добавим и най високото ДДС в света 20 %. Рекламата е важна. Трябва да има плакати на ключови места. Метро реклама. Където потокът хора е голям. Но са скъпи. Недостъпни. Недостатъчните пари за реклама са напразно хвърлени пари. Може да се ползват възможностите на интернет разгласата. Аз го правя - чрез сайтове, социалните мрежи. Пращам покани по e-mail. И тук съм сложил ролбан.

Неусетно се заговаряме за продаваеми заглавия, за книгите за самопомощ, за отчаянието, което вероятно е някъде между причините, за мощната реклама на автори като Хорхе Букай и Паулу Коелю. Разказва ми, че всъщност унгарците са нацията с най-много самоубийства, а не четат Букай, а Коелю влиза там поне 5 години, след като е нашумял в България.

М.Х. Явно, сбъркана е политиката на българските издатели. При мен има примерно три по-слаби книги, в смисъл на по-компромисни. Но няма сбъркани неща.

Струва ми се, че това е добър завършек на разговора. А и времето е напреднало. Между щандовете се появяват повече хора. Тръгвам си заредена с оптимизъм и с 3 книги на разнолики унгарски автори - обещание за смислени коледни празници.

На тръгване М. Христов добавя:

А, и важно е - издателствата нямат истински работещи редактори. За коректори да не говорим.

Така е. Установявам го при две трети от книгите, които отварям. А аз съм професионален читател.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: