Място за Вашата реклама!

 

Милко Божков: От село Градина до изложбената зала

Публикувана на: 15.09.2013

През месец септември художникът Милко Божков представя 2  изложби във Варна – в Галерия 8 и в Градската художествена галерия. Те са част от общ проект – 3 изложби и печатно издание, с който художникът отбелязва 60-годишнината си.

Началото е поставено на 24 и 25 август, когато Милко Божков отравя вратите на ателието си в село Градина (Стефан Стамболово), където гости и приятели могат да видят последните му картини. До 24 септември те се намират в Градската художествена галерия във Варна, а в Галерия 8 зрителите могат да се запознаят с по-ранното творчество на автора. Изненадата е и бутиково печатно издание с картини и текстове по тях.    

- Всичко започва от село Градина в края на август. Защо решихте първата част от тази изложба да се случи там?

- Там живея и работя вече 14 години. Показах изложбата, която сега е пренесена в Градската художествена галерия във Варна. Някогашната плевня съм я превърнал в изложбена зала. Една част от картините бяха поставени на специални стативи вън на двора в градината.

Направих изложбата първо на село, защото исках да е на мястото, където нещата са измислени и най-важното, да бъде близо до мястото, където са живели моите предци, майка ми, която е покойничка и баща ми. Неслучайно я посветих на тях. Майка ми си замина преждевременно. Ние винаги изпитваме угризения на съвестта, че е имало да си казваме важни неща, а не сме си ги казали, затова реших сега да направя този жест за баща ми. Аз не бях приказлив пред майка си, не бях приказлив като по-млад и пред баща си. Баща ми никога не ме е разпитвал, но аз съм изключително доволен, защото два дни след това събитие той ми каза, че е много щастлив. Това беше най-голямото ми удовлетворение. За два дни в Градина дойдоха над 100 души. Така че основният повод за събитието са родителите ми, а не толкова някаква кръгла годишнина. Не обичам да си чествам рождените дни, годишнината е като всеки един друг рожден ден. А това да се изхвърлиш и да си посветиш цяла изложба го намирам за голяма предвзетост.

- Как трябва да подхожда зрителят към цялата изложба в 3 части?

- С отворени очи (смее се).

- В Галерия 8 част от изложбата са 2534 рисунки, които обаче са прибрани в скицници и папки. Ако някой все пак иска да ги разгледа?

- По този повод някой дори ми каза щом рисунките не могат да се разглеждат, защо тогава просто не сложа празни папки, но това е съвсем друг жест. Би било измама пред мен самия. В такъв случай бих могъл да напълня цяла стая с папи. Не че това не се прави по света, но смисълът е друг. Рисунките са неща, които съм правил в самото начало - от първите ми уроци при Борис Попов през 1967 г., след това в гимназията и Академията и до ден днешен. Доста от рисунките са много наивни, ученически, но имат стойност, защото  показват времето, което си изминал, как си се развивал, какво си направил, за да стигнеш до това, което си сега, добро или лошо, но това е пътят. Убеден съм, че без него не можеш да правиш нещо, ако я няма тази невидима дълбочина. Затова рисунките не могат да се видят. Не че се срамувам от тях и затова не искам да ги покажа или се правя на интересен. Показвам ги, за да се види количеството. Първо на самия мен мен ми беше интересно. До това лято стояха от години в насипно състояние в един килер и все се канех да ги разгледам. Беше ми любопитно да видя какво съм правил, на някои рисунки съм се смял, а навремето съм смятал, че са велики.

- Трите автопортрета от 70-те години харесвате ли си ги днес?

- Показвам ги не защото ги харесвам. За мен имат сантиментален характер. Това са едни от последните ми автопортрети, имам още 5-6 пак от 70-те и после спрях. Не обичам да рисувам себе си.

Милко Божков - цикъл

Милко Божков - цикъл "Пепел".

- В Градската художествена галерия показвате нови картини. Каква беше идеята Ви за тази част от изложбата?

- Целта ми не беше да правя ретроспекция, защото в този случай все едно показваш какво си направил, свършил си и дотук стигнах. За мен е важно да покажа и новите си работи не защото са непременно по-добри, а показват, че си жив като художник. Ровейки се из старите си папки, открих рисунки, които са много сходни като тематика още от 4-и клас. Към тези рисунки съм показал работи, които правя сега, като съпоставка, за да се види, че колкото и нещата да са различни с годините, човек върви винаги в някаква определена посока на развитие или деградация  и не само при мен е така. Основните неща не се губят във времето.

- В цялата Ви изложба има елемент на игра...

- Да, има три части, както и четвърта част - 9 текста, събрани в  печатно издание. Не го наричам книга, а албум – текст с рисунки. Нямам претенции към литературата, да се правя на писател, това са по-скоро текстове, свързани с картини, а картините са свързани с неща, които са ме предизвикали да ги нарисувам. Текстът не е описание на картината, а описание на чувствата, които не можеш да нарисуваш, дори и да с най-великият художник. Има неща, които живописта не може да предаде.

- Село Градина ли е Вашето място?

- Ако не ми беше добре там, щях да рисувам във Варна, а да ги показвам там. Не отидох на село, за да търся природата, животът ме заведе там, беше като околосветско пътешествие - вървиш, вървиш и в един момент си казваш: "Та аз точно това търсех". Не съм се затворил там, показвам си нещата и тук, но от есента на 1999 г. рисувам основно там. Идват ми на гости приятели, което е много хубаво. В Гардина правя по една изложба годишно и на други автори. Тази година за пъри път направих и на себе си.

Всъщност това е нашето щастие, което професията позволява. Един музикант може да си свири в селото, но ако работи в операта, няма как да свири само там.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: