Място за Вашата реклама!

 

Михаил Вешим отговаря на Въпросника на Пруст

Публикувана на: 27.04.2017
1 снимка

Михаил Вешим е автор на стотици фейлетони и разкази. Главен редактор на вестник "Стършел". Роден е в София през 1960 г. На читателите е познат с книгите "Австрийците идват", "И преди, и сега", "Писма от Нашингтон", "Английският съсед" (по която е създаден едноименният телевизионен сериал), "Смях в залата", "Стари хипари", "Руският съсед", "Обърни се със смях назад", "Текила на разсъмване" и други.

Михаил Вешим бе гост на Маратона на четенето, организиран от Регионална библиотека "Пенчо Славейков" във Варна през 2017 г.

Най-важната черта от Вашия характер?                                

- Умението да общувам леко с всякакви хора.

Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

- Точността.

Качеството, което най-много харесвате в една жена?

- Естественото държание.

Какво цените най-много в своите приятели?

- Че сме на един акъл.Склонността към смешки и майтапи – щом един каже "ха", друг да го продължи с "ха-ха-ха"... Така се получава един игрив джем-сешън в компанията, нещо като хумористичен джаз с думи...   

Най-големият Ви недостатък?

- Уди Алън казва: "Почнах да правя списък на недостатъците си и стигнах само до първа точка: понякога си забравям шапката..." Е, аз си забравям и очилата.

Любимото Ви занимание?

- Пак е свързано със смешките – да ги въртя из главата си, докато ги измисля, да ги разказвам и да ги пиша.

Най-голямата Ви мечта за щастие?

- Всеки ден да има весели моменти, поводи за леки усмивки или за някое по-шумно "Ха-ха-ха" - така животът е по-лесен, вярвайте ми!

Кое е най-голямото нещастие?

- Да се превърна в мърморещо, кисело старче, с гайлета тежки и болежки, на което му е крив целия свят.

Какъв бихте искали да бъдете?

- Като млад исках да съм рок-музикант. Но нямам никакъв музикален слух. В Панчаревското училище, където учех като дете, имаше един учител по музика, който не допускаше, че има  музикални инвалиди.Теорията му бе, че талант не е нужен, всичко се постига с труд. И за да докаже теорията си, ме караше насила да свиря на различни инструменти във фанфарния оркестър. Мислеше оркестъра за "Виртуози ди Панчарево", а себе си - за Караян... Пробвах се на всичките фанфарни инструменти - нито един верен тон... Накрая, понеже бях якичък, ми дадоха да нося тъпана, а едно момче, по-слабичко, го удряше... Така започнах кариерното си развитие - като полутъпанар и цял живот внимавам да не стана цял. Но и научих нещо много важно - да не бия тъпана, щом не мога...      

В коя страна бихте искали да живеете?

- През 80-те години четях Джек Керуак  и си мечтаех да живея "по пътя" между Созопол и Каваците - това ми се струваше най-свободната страна, където можех да отида... В други страни не ни пускаха. Днес и там няма живот.

Любимият Ви цвят?

- Цветът на морето при изгрев слънце, когато слънцето показва махмурлийско око на хоризонта.

Любимото Ви цвете?

- Магарешки бодил - напомня ми за природата на сатирата.

Любимата Ви птица?

- Гларус - завиждах на тия птици, че цял живот са на море, живеят си на плажа... Научих, че напоследък гларуси се развъдили и в София, даже се настанили в Министерския съвет и в бившия Партиен дом (сега сграда на Парламента). Жалко, и тия свободни птици се оказаха кариеристи - жертваха свободата си заради кариерата по етажите на властта ...

Любимите Ви автори-прозаици?

- Трима чехи са ми любими. В началото бе Ярослав Хашек - като млад знаех "Швейк" почти наизуст. После открих Карел Чапек... А напоследък чета и препрочитам Бохумил Храбал - невероятен писател.

Любимите Ви поети?

- Много са - в различни периоди от живота. Любим ми е Франсис Жам - френски символист от началото на миналия век. Не за друго - няма друг поет, възпял така магарето. Когато бях млад, с още двама приятели си купихме магаре - имахме намерение с него да минем по билото на Стара планина - от Тетевен до нос Емине. Тръгнахме и в началото на  пътя аз четях на глас "Молитва да отида с магаретата в Рая", водейки Матей (така библейски се казваше магарето): "С мен тръгнете, приятели четириноги, аз съм Франсис Жам и знам оная стара пътека, по която се достига до небето..." Матей слушаше внимателно и мърдаше с уши - беше много будно магаре, по-интелигентно от доста хора. За съжаление се оказа старо и куцо - предният му крак излезе от строя още в Рибарица... Така и пътешествието ни се оказа куцо, без магарето продължихме на автостоп, но пък въображението ни не спря да крачи бодро по билото на Стара планина чак до Емине...И сега, щом си отворя Франсис Жам, пак тръгвам от планината към морето с Матей и приятелите по "пътеката, която води към небето"...     

Любимите Ви литературни герои?

- Швейк - аз и физически приличам на него. И съм си същият антигерой. Благодарение на Добрия войник  понесох задължителната казармата, пък и другата, по-голямата казарма около нея - на затвореното соцобщество, в което живяхме - това съм го описал в книгата "Когато бях армейски генерал".

Любимите Ви литературни героини?

- Пипи, още като дете оценявах колко е свободна - нито чавдарче, нито пионерче, нито комсомолка става от нея...

Любими композитори?

- Моцарт. Кен Хенсли и Дейвид Байрон от "Юрая хийп", написали и изпяли "Джулай морнинг". Васко Кръпката.

Любими художници?

- Генко Генков, защото беше напълно луд - май това за художниците е задължително. Иван Газдов - всяка среща с него или с "графикатурата" му ме изненадва - много е нестандартен.

Кои са Вашите герои в реалния живот?

- Сатирикът не героизира, обратното - задачата му е да дегероизира... Но имам своя герой - Радой Ралин е моят пример за сатирично перо и за достойно поведение. На него дължа много - помагал ми е, когато бях млад, начеващ автор - хвалеше първите ми фейлетони, даже прекалено. Така ми даде "Ве нулево" - начална скорост и увереност,че мога да се занимавам с писане. Обичаше младите хора и им помагаше... Радой не е  само мой герой - той е на цял народ, неслучайно има паметник пред бившето кино "Изток". Но забележете - бронзовата фигура, изваяна от Чапа, се появи по-късно, когато Радой вече си имаше "паметник неръкотворен" в паметта на народа.

Кои са Вашите героини в историята?

- Маргарет Тачър - тя разби "империята на злото", заедно с Рейгън, разбира се.

Любимите Ви имена?

- Вяра и Боян - имената на децата ми.

Какво най-много мразите?

- Кариеристите и бездарниците, а също и да ми сипват джин-тоник в месеците, в които има "р"...

Кои исторически персонажи никак не харесвате?

- Не можех да понасям "другарите" от Правешкия социализъм - толупите от Политбюро, под чиито портрети мина младостта ми. Тошо, Цола, Гриша, Тано Цолов, Мако Даков, Пеко Таков или "незабравимата" Людмила - карикатурни фигури. Но не можеш да ги нарисуваш - във вестника бе забранено да се рисуват карикатури. Народът ги осмиваше във вицове.

На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

- Военните подвизи не ме възхищават - винаги са свързани с насилие и  със смърт. Възхищават ме творческите постижения на човешкия дух

Коя реформа най-много харесвате?

- Бих адмирирал реформата в "чипа" - твърде много клишета от миналото има в "квадратните" глави. Но това е бавен процес. Може да се почне с нещо конкретно - реформа в учебниците по литература за нов прочит на Геомилевия "Септември" и Вапцаровата "Вяра"...

С какво бихте искали да Ви е дарила природата?

- Само здраве да е - стига.

Как бихте искали да умрете?

- С усмивка на уста. Или с виц.

В какво състояние на духа се намирате в момента?

- Равновесно - без резки амплитуди между "обичам" и "мразя".

Кои грешки можете да простите?

- На младостта. Макар, че има случаи, когато и младостта не е извинение. Все повече се уверявам с примери край мен, че е точно да се каже: старият глупак на младини е бил млад глупак.

Вашият девиз?

- Бъди естествен, но не като естествен гьон!

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: