Място за Вашата реклама!

 

Мишел Азанависиюс: „Ще бъда доволен, ако филмът „Търсенето“ излезе по пиратски начин в Русия

Публикувана на: 30.11.2014
1 снимка

Режисьорът Мишел Азанависиюс, носител на "Оскар" за "Артистът", е отново на фокус с нов филм. В "Търсенето" действието се развива по време на войната в Чечня през 1999 година. Филмът е римейк на едноименната лента от 1948 година на Фред Зинеман.

Беренис Бежо и Анет Бенинг са сред актьорите, които участват в "Търсенето". Руснаци и чеченци присъстват в сюжета. Интервю на L’Express.

- "Търсенето" е първият Ви филм след "Артистът", за който получихте "Оскар". Има ли новият филм особено значение?

- Когато започнах работата по "Артистът", имах идеята, но не се чувствах способен да го направя заради сюжета и амбициозността на замисъла. Успехът на "Артистът" и наградата "Оскар" отвориха широко вратите. Това бе моментът. Продуцентът Томас Лангман и аз можехме да намерим пари. Събрахме повече от 20 милиона евро. Филмът е риск, осъзнавам го – темата не е секси, действието се развива в Чечня по време на войната с Русия през 1999 година, говори се на много езици.

- На какво се дължи желанието Ви да разкажете такава история?

- През 2004 година бях съпродуцент и съсценарист на документален филм за геноцида в Руанда. Това ми повлия. Сигурно има скрити причини. Аз съм от семейство на ешкеназки евреи и един геноцид като такъв ме засяга. От документалния филм до Търсенето изминаха 10 години, необходимото време, за да изпълня желанието си да се заема с подобен сюжет. Запознах се с Рафаел Глукман по време на работата по документалния филм за Руанда и станахме приятели. Рафаел ми разказа за трагедията в Чечня. Отидох там, говорих с хора. Разминаването между това, което видях и начинът, по който тази война се възприема там е една от причините за желанието ми да направя филма. Днес е трудно да изпитваш продължително време съпричастие. За Сирия се говори 15 дни, след това се минава на Ирак за една седмица, после към Афганистан. И всичко приключва. А за да направиш филм, трябва да се спреш за миг, да се концентрираш върху човешкото същество. Един филм може да засвидетелства и да пресъздаде тази съпричастност. И друга тема ми се струва интересна: възпитан съм с идеята, че победителите от една война са добрите и печелят правото да разкажат за нея. Но не и този път. Звучи високомерно е да го казвам, но се чувствах способен да направя филма "Търсенето".  

- Спечелването на "Оскар" означава ли вечна еуфория или след това човек е задължен да бъде сериозен?

- "Оскар" е магически ключ с кратък живот. Изживях този момент бурно и съм много доволен. Никога не съм се питал дали го заслужавам. Ако е така, мога да се побъркам, ако не е така, значи съм глупак. Спечелих "Оскар" и толкова. Всяка година има нови победители. И тъй като филмът "Търсенето" вече бе в главата ми, не съм си задавал въпрос за следващия филм. Забравих "Артистът" много бързо и без усилие.

- Филмът "Търсенето" бе селекциониран за фестивала в Кан. Прожекцията предизвика бурни реакции. Как го преживяхте?

- Прожекцията за пресата премина зле. Официалната вечерта много добре. Това, което чух, не бе много приятно, но без Кан може би нямаше да доведа филма до край. Знаех, че е много дълъг, но нямах време да го завърша преди фестивала. След това изрязах около 15 минути. Не трябва да се вярва на нищо от това, което казват, което не означава, че не трябва да се обръща внимание на мненията. Това е единият от ефектите на "Оскар" -  някои много ме обичат, други много ме мразят.  

- А сега влезте в ролята на представител на ARP, организацията на актьори, режисьори и продуценти. Защо станахте активист?

Ако Франция произвежда 250 филма годишно и ако френското кино е едно от най-важните на света, това е, защото е имало хора като Коста-Гаврас, Таверние или Льолуш, които са накарали политическата власт да защитава този сектор. Всяко поколение трябва да поставя работата в служба на общия интерес. Моята позиция на носител на "Оскар" позволяла едно писмо до Оланд да получи малко повече гласност.  

- Каква трябва е ролята на държавата в една културна политика?

- Да се намери равновесие между волунтаризъм и свобода на творчеството е много сложно. Днес секторът се развива много. Дигиталната революция, по същия начин като изобретяването на книгопечатането, променя всичко. Дематериализирането води до загуба на стойността на филмите. Новите технологии нарушават правилата на пазара, досега морален в глобален план, защото нямат едни и същи права във Франция, САЩ или Люксембург. Следователно системата трябва да се промени.  

- Френската система ли е най-добра?

- Продукция от 250 филма годишно е огромна. Това означава, че нещата функционират. Припомням, че секторът не се финансира от данъци, а от големите такси.

- Да, но това са такси върху цената на билета и без тези такси той ще бъде по-скъп за зрителите…

- Разбира се. Отговарям на това, че ако една индустрия отслабне, се създава безработица. Секторът носи пари. Следователно трябва да се защитава, да се адаптира и да се усъвършенства. Единственият аргумент, който чувах бе, че за киното на никой не му пука.

- В опасност ли е кино индустрията?

- Преживяваме важен момент на преход. Основният риск е дигитализацията. Франция може да се окаже в същата ситуация като другите европейски страни, в които националното кино съществува трудно, когато не е достатъчно жизнено. Ние винаги се борим в полза на културното изключение, което позволява на произведенията на изкуството да се гледа по друг начин, а не като на стоки от гледна точка на комерсиалните договори между Европа и САЩ. За момента това е възможно, но още колко време? Винаги има възможност за промяна на договорите. Когато си изправен срещу Amazon, Google, Apple, Facebook или Netflix е трудно да се бориш.  

- Продуцентът Винсънт Маравал казва, че купува американски филми, за да ги разпространява директно в сайта си, без да преминават през кино залата, както вече е направил с филма "Добре дошли в Ню Йорк" за аферата Доминик Строс-Кан. Това нарушава правилата. Какво мислите по въпроса?

- Не го намирам за скандално. Маравал знае правилата на занаята и гледа към бъдещето. Да, винаги е по-добре един филм да се разпространява в залите, но каква ще е стойността му, ако се прожектира за един ден на два екрана? Аз искам моят филм да се гледа. Може би не трябва да го казвам, но не съм сигурен, че Търсенето ще излезе в Русия по стандартен начин. Ще бъда доволен, ако той излезе по пиратски начин. Предпочитам това, отколкото да отсъства. Не че оправдавам пиратството, нищо не е лесно. Ако филмите не се прожектират в залите, трябва да се намерят други начини на разпространение.  

- Значи е възможно един ден да бъдете продуциран от Netflix?

- Аз не съм против Netflix, а съм за това да се наблюдава тяхната политика. Предпочитам да съм продуциран от традиционните канали, но нямам нищо против. За сериал има повече смисъл, отколкото за киното. Чакам да видя какво ще стане.  

(със съкращения)


loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: