Място за Вашата реклама!

 

Надежда Антова: Фолклорът, езикът и писмеността ни са подписът ни пред света

Публикувана на: 24.05.2015
1 снимка

Бронзът е предпочитаният матерал за работа от Надежда Антова, един от младите скулптори във Варна. Какви диалози води с природата и зрителите авторката и как гледа на преподавателската дейност днес?

 

Надежда Антова е родена във Варна през 1980 година. Учи в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в родния си град и скулптура в НХА. От 2010 г. е преподавател по скулптура и рисуване в Национално училище по изкуства "Добри Христов". Има 2 самостоятелни изложби, втората съвсем наскоро в Галерия "Актив арт", в рамките на фестивала "Откритие". Участва в пленери по скулптура и живопис.

- Защо решихте да учите скулптура?

- В Националното училище по изкуства във Варна минах през различните жанрове. През първите години бях запалена по живописта, цветността, хармониите, след това в Х-XI клас започнах да печатам само графики в черно-бяло. Последната година се захванах със скулптура. Може би се е получило пренасищане от живописта и графиката. По-предпазлива съм, когато видя един празен лист, отколкото от нещо, което изисква триизмерно пространство. Независимо дали става въпрос за приложна работа, веднага имам идея и я реализирам за кратко време. Може би по естествен начин заниманието със скулптура ми тръгна по-леко и по-бързо. Когато трябваше да кандидатствам в Художествената академия, кандидатствах скулптура и сценография. Втората специалност е доста свързана със скулптурата. Тогава съвсем се убедих, че пространството е моята област. Приеха ме сценография, след първата година се прехвърлих скулптура и все още не знам дали постъпих правилно, защото сценографията се оказа доста по-перспективна, всички мои колеги сега се занимават с клипове и 3D филми и са по света, работят масово във филмови индустрии, чувстват се доста добре на фона на моята борба. Казвам го от тази гледна точка. Но през годините ми на обучение всичко вървеше с лекота. По-късно се запознах с арх. Венелин Жечев и той ми купи и двете дипломни работи. Може би пъзелът се подреди така, че с времето ми се отвориха врати и по естествен начин сега съм тук, в родния ми град, като скулптор.

- Предпочитате бронз. Защо този материал Ви харесва?

- Бронзът и камъкът са вечните материали. Бронзът е моят материал, защото е доста по-описателен, детайлен, нещо, което не може да се каже за камъка, където се работи по-бавно, изисква се повече опит и мъдрост. А дървото считам за по-труден материал. С бронз можеш да направиш всичко. Считам, че ако представяш нещо пред публика, то трябва да е професионално, а не да го правиш просто, защото така е решило егото ти или нямаш с какво друго да се занимаваш. Обичам да казвам, че всеки артист има екип, с който работи, макар и да е само от един човек. Леярят е част от моя екип. Разбира се, всичко е свързано с финансови средства, но аз работя добре с моя леяр.

Скулптура на Надежда Антова

Скулптура на Надежда Антова                        © Личен архив

- Кои сюжети се реализират по-лесно - абстрактни или реалистични?

- Всеки автор си има своя философия за живота и за произведението на изкуството. В момента съм в период, в който искам моята пластика да разговаря със зрителя, не да е просто изследване на формата или някакви новаторски търсения. Искам тя да е ясна и четивна за зрителя, когато я види, да има какво да си поговори с нея 5-10 минути. Важен за мен е пластичният разказ. В последната си изложба представих игра с мащаба - умалени животинки на фона на големи човешки ръце и обратното. Целта ми е човек да се замисли доколко е малък, доколко е голям, къде прекалява. Обичам да гледам природата. За мен тя е виртуозен скулптор, в много неща можеш да намериш перфектен учебник за пространство, за изграждане и  моделиране на пространство, затова често се вглеждам и анализирам природата. Дипломната ми работа бе една голяма жаба. Тогава една малка, създадена от природата жабка със съвършени форми ме впечатли, реших да я уголемя и да покажа пред зрителите колко е красива. Все още продължавам да работя по тази тема. В момента наблягам на това доколко опазваме природата, доколко се опитваме да се намесваме в нейното естествено развитие и дали изобщо й помагаме или трябва да я оставим сама да се изгражда. Това са днес моите диалози.

- Накъде ще се развие тази тема?

- Вече мисля за паркова скулптура, това е следващата ми цел. Може би там тази тема ще продължи. Имам бегли идеи, за които не съм сигурна дали ще бъдат реализирани в родния ми град.  

- Преподавателската дейност е друга страна във Вашата работа. Как гледате на нея?

- Имам желание тази есен да се върна в училище. Там преподавателската дейност е най-малкото нещо, на което успях да се насладя, защото самото училище посредством всички програми - национални и европейски, дава много възможности, които да се предоставят на учениците и ние, учителите, трябва да сме посредниците. Ние трябва да осигурим на учениците си най-добрите възможности, които дават програмите за допълни стажове и практики. Така че преподавателската ми дейност бе насочена повече към допълнителни практики и придобиване на опит от учениците. За тях това бе полезно. С група ученици ходихме в Италия по европейски проект, в град Барчелона Поцо ди Гото, Сицилия. Тогава едно от момчетата ми каза, че ако не е била тази възможност да излезе извън границите на България, за да погледне нещата от двете страни и да се срещне с италианското изкуство и култура, нямаше да мисли така, както е мислил при завършването си. Той кандидатства в чужбина и сега учи извън България. Така че това е важно, но изисква много усилия на учители и за съжаление не много от тях имат професионална компетентност или инициативност, за да се заемат. Разбира се, няма особени финансови стимули, въпросът е ръководството да предприеме инициатива, за да се поощрят учителите. Тази работа ми отне много усилия и енергия, за да свършим всичко, което бяхме поели като ангажимент. Всичко мина добре, включително и с отчета, но костваше много главоболия и нерви от наша страна.

- В този контекст преподавателската дейност е отговорност…

- Преподавателската дейност е приятна, доколкото се работи в екип и не е свърх личните ти усилия. Много се радвам, че културата ни се развива, че децата се поставят в реална среда на пазара на изкуството, че Европейският съюз, общините и националните фондове предоставят възможности за обмен. Нашата култура е уникална. Все още фолклорът, езикът и писмеността ни са неща, които са нашата запазена марка извън границите на страната. Артистите се идентифицират с тези български символи и мислене. Това е подписът ни пред света. В ХХI век трябва да гледаш на нещата нашироко. Щом излезеш извън страната виждаш кое е ценното, което носиш, това представяш с едни гърди напред и другите го оценяват. Тук, в България, ние не го оценяваме по същия начин, защото сме свикнали с тези неща. Слава Богу, има много възможности за пътуване и финансиране, стига да има идеи и хора, които искат да работят за това младите да имат по-широк поглед. Границите вече са отворени, живеем в едно голямо семейство.

- В кой празничен ден се чувствате наистина празнично?

- В Деня на народните будители и на 24 май. За мен и като преподавател, и като родител са важна културата, писмеността. Стимулирам будното отношение към книгата, към четенето, към развиването на интелекта като цяло. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: