Място за Вашата реклама!

 

Неделчо Нанев: Голямата картина се рисува отдалече, а малката се прави, когато влезеш вътре в нея

Публикувана на: 06.05.2012
1 снимка

"В живота ми киното и живописта се съчетаха по особен начин“, казва художникът Неделчо Нанев. В много от пейзажите му са запечатани моменти от снимачния процес по нашето Черноморие на български филми като "Любимец 13“ и "Старинната монета“.

Неделчо Нанев е роден през 1930 г. в пловдивското село Стряма. Учи живопис при проф. Ненко Балкански и сценография при проф. Иван Пенков във ВИИИ "Николай Павлович“, през 1957 г. се дипломира във ВГИК – Москва като художник в киното в класа на проф. Шпинел. Художник на над 10 игрални филма, сред които "Любимец 13“, "В тиха вечер“, "Бъди щастлива, Ани“, "Крадецът на праскови“, "Цар Иван Шишман“ (оператор).  Автор, художник, режисьор и оператор на 52 документални и 48 филма за изкуство. Преподава рисуване, живопис и цветознание в НХА от 1974 до 1990 г. В периода 1971 – 1974 г. преподава в град Оран, Алжир, където прави и две самостоятелни изложби и е почетен член на Съюза на алжирските художници. На живописта се посвещава повече през последните десетина години. Има самостоятелни изложби в София, Пловдив, Бургас, а през април тази година за първи път и във Варна, в музей "Г. Велчев“ и галерия "Юка“.

- Липсваше ли Ви живописта в най-активния период, в който се занимавахте с кино?

- И тогава рисувах и участвах в общи изложби. Сега, когато преминах в пенсионна възраст, правя повече самостоятелни изложби. Преди нямах време заради киното. Започнах работа с късометражни филми, после документални, после игрални. Киното иска време. Документалното кино в сравнение с игралното не ми отнемаше толкова време, защото сам си го регулирах като режисьор и автор на сценария. В игралното обаче беше ад, затова се и отказах. С кино започнах да се занимавам през 1956 г. и всичко вървеше бързо, филм след филм. В някои участвах и като оператор, затова нямах толкова време за живопис. Но, както казах, рисувах и преди, защото живописта е голямата ми любов. Спомням си, че докато снимахме "Любимец 13“ във Варна, живях на брега по време на снимките, правехме декорите и аз рисувах. Оттогава имам много залези. Привечер се виждаше много добре пристанището, правех си скици на плажа. Някои от пейзажите ми, свързани с Варна, са от този период. Оттогава имам някои неща, които са свързани с Варна. Други пък са от Балчик.

- Работили сте по игрални филми, които днес са класика в българското кино. Всички ли, според Вас, са получили нужното признание?

- Искам да отбележа един филм, на който бях оператор - "Невероятна история“ по сценарий на Радой Ралин. Това е великолепна филмова сатира, която считам, че поставя много сериозния въпрос за гражданското общество, за това, когато хората трябва да се възмущават още през 1964 г. Този филм заслужава да се върти и днес, но не се върти, защото не знам кой няма нужда от гражданско общество – дали гражданите или тези, които ръководят гражданите. Но без гражданско общество животът в държавата не е истински. Трябва всеки човек да изгради истинско отношение към държавата, към управниците, към своята работа. Моята теза е, че хората на изкуството трябва да имат много силно гражданско чувство. В този филм за първи път в българското кино камерата не беше поставена вертикално, а винаги малко вляво или вдясно, в зависимост от композицията, за да се покаже уж невероятното. Участваха сериозни актьори, едни от най-големите наши комици. Този филм от време на време трябва да се прожектира. Хората трябва да пишат писма, да се обаждат. Така започва и филмът – получават се много писма в редакцията, намесени са и истории за роднински връзки. Жалко, че филмът не получи такъв отглас. След като беше направен, филмът отлежа две години, през което време беше орязван. Първо го орязаха от градските комитети, след това от районните, след това от окръжните, от централните и накрая се стигна до Тодор Живков. Когато той гледал филма, до него е бил директорът на Киноцентъра Георги Йовков – великолепен човек, поетична душа. След като свършила прожекцията, Тодор Живков го попитал за кого прави филми – за България или за Америка. Георги Йовков казал: "Другарю Живков, ако аз не съм достоен да управлявам Киноцентъра, моля да бъда сменен“. И той беше сменен. Всяко нещо, което има стойност и значение, пречи. Винаги е така.

Неделчо Нанев - "Лято на Черноморския бряг", 1965 г.

Неделчо Нанев - "Лято на Черноморския бряг", 1965 г.

- А филмите за изкуство получиха ли популярност?

- Някои от тези филми имаха навремето награди от фестивали. Много ми се иска да ги покажа днес. В един момент съчетах интереса си към киното и изобразителното изкуство. Когато се върнах от Алжир, ми поръчаха филм за Ненко Балкански по случай 70-годишнината му. Той беше вече много болен и не успя да види филма. След това работих с Кирил Кръстев, доайен на българското изкуствознание, по някои филми - "Средновековна българска живопис“, филм за скулптора Иван Лазаров и други. Работил съм и с изкуствоведа Атанас Божков  по филма "Българската икона“.  

- Били сте преподавател в НХА. Харесваше ли Ви тази работа?

- Смятам, че педагогиката изобщо не е случайна професия. Трябва да се отнасяш сериозно към нея. След първата ми изложба ме поканиха за преподавател в Алжир. Под мое ръководство там излязоха група художници, на които преподавах рисуване, живопис и цветознание. Някои ми се обаждат и днес. Един от тях ме кани в Париж, където живее. Хората там бяха много мили. Те не бяха от богати семейства, научих ги как да съчетават малко цветове, за да не харчат пари за бои и да правят хубави картини. Правеха великолепна живопис от три цвята. За да си преподавател, трябва да имаш отношение към хората. Държах да работя индивидуално със студентите.

- Какво още запомнихте ярко от Алжир?

- В Алжир направих няколко изложби. Запомних пътуванията си из Сахара. Правех си творчески екскурзии, пътувал съм с камиони, пълни с хора, провизии и животни. Оттогава ми остана навикът да пия бира със сол, защото при едно такова пътуване бях на ръба на живота си. Виждах целия пейзаж в червено. Спаси ме един френски лекар. Вълненият пуловер, коженото палто и шапката станаха нещо обичайно, докато ходя из Сахара. От този период имам хиляди рисунки, които не съм излагал никога. През юли ще имам изложба в София по повод Независимостта на Алжир и ще покажа част от тези рисунки. В Алжир дори искаха да ме поканят да остана повече, но аз отказах, защото трябваше да стана емигрант. Направиха и документален филм за мен, с който аз не разполагам. Показваха го там по телевизията.

- Пейзажът ли е любимият Ви жанр?

- Обичам природата, която винаги ми въздейства, обичам пейзажа. Обичам да рисувам от натура. Голямата картина се рисува отдалече, а малката се прави, когато влезеш вътре в нея. Винаги имам чувството, че съм в миниатюрите си, че пипам слънцето, облаците. При картина са по-голям формат, ако, например, тя е изгрев, трябва да хванеш мига. Ходил съм в 4 часа сутринта да дебна кога ще се появи слънцето, светлината. Ако не знаеш правилата на живописта, ако нямаш емоционално отношение, не можеш да правиш живопис. Това казвах и на студентите си – че трябва да овладеят културата на живописта, а после, за да станат истински живописци, им трябва и още нещо. И много от студентите ми, които станаха компютърни дизайнери, разбраха в последствие, че часовете по цветознание никак не са били излишни. Дори някои ми се обаждаха после и си признаха, че са се разсейвали по време на моите часове. В преподавателската работа има един интересен момент – даваш на хората нещо, което те ще разберат по-късно. Преди време двама вече завършили мои студенти дори ме намериха в Черноморец, където имам къща, за да си говорим на тема цветознание. Сега подготвям книга по цветознание, много ми се иска да я завърша тази година. Нещата се променят и развиват главоломно. Цветове вече влязоха в мобилните телефони, да не говорим за компютрите.    

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: