Николай Йорданов: Художественият и културен живот става все по-интернационален, театърът не е базиран само върху текст

Публикувана на: 18.06.2017

След 25-ото издание на Международния театрален фестивал във Варна, кратка равносметка на изминатия път, на това какво очаква и харесва публиката и на някои тенденции в съвременния театър. Разговор с Николай Йорданов, театровед и преподавател, директор на фондация "Виафест", организатор на фестивала.

- През 2017 г. театралният фестивал във Варна се проведе за 25-и път. Как оценявате отминалото издание?

- Доволен съм от 25-ото издание, защото то успя да събере различните линии, по които фестивалът работи през последните години. Това са спектакли, които са се откроили на българска сцена, значими спектакли от международната сцена и иновативни български форми, които представяме в програмата "Шоукейс", както и множество паралелни събития, които придават атмосферата на този фестивал – концерти, изложби, конференции, филми. Искаме винаги да намираме съответната публика за всяко събитие и то да се проведе по възможно най-добрия начин.

- Намирате ли подходящата публика за всяко събитие?

- В повечето случаи – да. Там, където има още възможности, ги анализираме и се опитваме да ги подобрим следващата година.

- Кои са те?

- Ако говорим за българските спектакли, за някои от тях трябваше да връщаме публика, а за други имаше непродадени места. При нас борбата винаги е за 100 процента публика. Бих посочил спектакъла, който специално поканихме в съпътстващата програма – "Иванов" по Чехов, с много силни актьори, някои от които са от Варна, като Борис Луканов и Стефан Мавродиев. Този спектакъл за моя изненада не можа до край да събере варненската публика. И за други от значимите спектакли останаха още възможности. Те не са високи като процент и равносметката не е от финансова гледна точка, а по-скоро, че един спектакъл се превръща в успех, когато залата наистина е препълнена. За някои от чуждите спектакли също имаше още възможности, например за унгарския "Дневникът на един луд", за американския "Кино на живо", много интересен като интердисциплинарна форма, съчетаваща различни изкуства. Това е въпрос на още работа, която не зависи изцяло от нас. Има още неща, които могат да се подобряват.

- Увеличават ли се, според Вас, българските трупи, които се занимават с движенчески и танцов театър и които търсят нов изказ в сценичните форми?

- Тези форми съществуват в българския театър през последните 20 години. Фестивалът трайно отстоява разбирането, че театърът не е базиран само върху текст, а може да бъда базиран върху образа, движението и съчетанието с другите изкуства. Ние съзнателно програмираме и такъв тип спектакли, които достигат до широка публика и по някакъв начин тя има възможност чрез фестивала да ги открие и да ги превърне в свой траен интерес. Художественият и културен живот става все по-интернационален, много често се търси бърз досег с публиката, а безспорно образът и движението са тези, които не се нуждаят от превод. Това е само прагматичната страна в контакта между сцена и публика. Много по-важно е, че самата театрална изказност през последните години се обогати и взе много назаем от това, което наричаме театър на движението във всичките му форми – от пантомимата до съвременния танц.

- Програма "Шоукейс" отбеляза 10 години. Увеличава ли се интересът на чуждите гости към фестивала във Варна?

- През десетте години, откакто съществува "Шоукейс", програмата се развива, което също ни радва. По някакъв начин смисълът на фестивала е в създаването на международни връзки. Разбира се, ако погледнем обобщено, хората от чужбина не идват, защото ние предлагаме български шоукейс, а защото предлагаме шоукейс, на който те се надяват да намерят качествени спектакли изобщо, така че нещата много зависят и от това да можем да покажем - ще използвам тази дума, конвертируеми спектакли. Това не е лоша дума, става въпрос за конвертируеми в една международна ситуация, в която все повече ние всички попадаме. С всяка изминала година възможностите за сътрудничества се увеличават, от което следва, че ние можем да попаднем във всички тези процеси единствено и само с качество. Подчертавам, че не става въпрос за качество на актьори, режисьори и сценографи, каквито ние безспорно имаме, а за качество на самия спектакъл, който е завършен продукт и в който отекват много неща – по някакъв начин техническите параметри, как той е създаден, технологиите, които са използвани, ако искате и мениджмънта. Всичко това изкристализира по сложен начин в един спектакъл.

- Какво харесаха гостите на "Шоукейс"?

- Те бяха повече от 20 души и харесаха различни неща. Много харесаха "Ничия земя". Разбира се, харесаха Иво Димчев, той е международен артист. Харесаха и други спектакли, но за тези двата най-много чух да се говори. "Шоукейс" е много добра форма да комуникираме с външния свят, като представяме на чуждите гости спектакли, които които предполагаме, че са любопитни за тях.

- Това означава, че трябва да усетите и предвидите кои са…

- Това е нашата работа. Не всеки спектакъл има такъв статут. Театрите изобщо по света съществуват по различен начин. Има театри, които са насочени преди всичко към местна публика. Има и театри, които създават спектакли, предназначени за турнета, но в регионален или национален аспект. А има и спектакли, които се целят в най-високото, които са правени с мисълта, че могат да се преборят с всяка сцена в света, която ги покани. Използвам глагола "преборят" като метафора, става въпрос за спектакли, които се стремят да преодолеят предизвикателствата на местната публика и различния поглед. Много е важно да имаме такива спектакли и тогава нещата се получават.

- Има ли национален театър, който досега не е бил представян на театралния фестивал във Варна, а искате той да присъства?

- Когато програмираме фестивала, ние не се водим от това в коя държава е създаден спектакълът, а от неговите качества. В този смисъл има много спектакли, които са страхотни, но нямаме финансови възможности да ги поканим или просто сцените  във Варна не отговарят технически на техните условия. Освен това вече много от продукциите са интернационални, копродукции, така че има много спектакли, създадени по света, които би било интересно да бъдат показани на публиката на фестивала. Ние следим процесите и знаем за голяма част от тези спектакли, непрекъснато комуникираме, пътуваме, най-вече благодарение на интернет днес е възможно да видиш програмата на всеки голям театър, фестивал или театрален център. След като направиш прочуване на 10 или 20 такива центъра, започваш да се ориентираш, да търсиш заглавията, които са направили впечатление на различни места, да установяваш контакти със създателите им и да търсиш възможности те да бъдат поканени.

- Мислите ли вече за следващия фестивал?

- Той винаги започва от днес, от деня, в който свърши фестивалът. Първо ще си направим изводите кои спектакли бяха категоричен успех, има ли нещо в профила на продукцията, която я е превърнало в категоричен успех, за да извлечем поуките. В международен план има редица спектакли, които следим и ако са живи, бихме ги поканили. В национален план чакаме сезона. Българския театър, който показваме, много зависи от сезона и не можем да определяме този процес, избираме от продукцията през съответната година. Да се надяваме, че българските театри ще покажат интересни спектакли, това, за съжаление, се случва все по-рядко, защото се гонят повече зрителите като бройка, а не художественият резултат. Трябва тази ситуация малко да се промени…

- Вие сте преподавател. Какъв е интересът на младите към специалност като театрознание?  

- Забелязва се намаляване на интерес към всички хуманитарни специалности, което се дължи на факта, че хората знаят по-малко за тях и не виждат възможностите, които предлага специалност като театрознание и театрален мениджмънт. Ако завършиш това, не означава, че ще станеш само критик. Можеш да станеш и директор на театър и това е най-добрата възможност, защото не си актьор или режисьор, който трябва в значителна степен да потисне творческите си амбиции, за да бъде добър мениджър. Тъкмо театроведът е човек, който, ако овладее процеса, е неутрален и същевременно има обща култура. Това предлагаме на студентите, които кандидатстват. Завършващите всяка година си намират работа в различни сфери на културния живот. Има и такива, те са много малко, които след това работят нещо съвършено друго, но това е нормално като с всяко образование. Никой не може да каже на 20 години какъв ще бъде след 30 години. Самият живот предлага много изненади, късмет и случайности. Хубаво е, че НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" освен актьорско майсторство и режисура поддържа и тази специалност, която дава общ бекграунд в областта на театъра.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: