Никол Кидман: От любов бих направила всичко

Публикувана на: 16.07.2017

За избора на филми, в които се снима, за живота извън Холивуд и любовта, актрисата Никол Кидман е в пълна творческа форма. На последния филмов фестивал в Кан бяха представени 4 филма с нейно участие, 2 от които бяха в конкурсната програма.

Никол Кидман изпълнява главни роли в психологическия трилър "Убийството на свещения елен" на Йоргос Лантимос и в "Измамените" на София Копола, римейк на филма на Дон Сигел от 1971 г. И двата участваха в официалната конкурсна програма в Кан. София Копола е отличена с наградата за най-добър режисьор.  

Интервю с Никол Кидман на списание L’Express.

- С 4 филма в Кан, от които 2 в конкурсната програма изглежда, че желанието Ви да се снимате е все така голямо. Съмнявали ли сте се някога в това, което правите?

- Да, когато получих "Оскар" (за ролята в "Часовете" през 2003 г.). Никога не се бях чувствала толкова сама. Живеех в Ню Йорк и нямах никого в живота си. Отидох на почивка и срещнах бъдещия си съпруг. Купихме ферма в Тенеси, създадохме семейство… Открих живота, моя "истински живот" и се завърнах към професията с нов прилив от емоции, от които мога да черпя. Филмите не са достатъчно.

- В "Убийството на свещения елен" изпълнявате ролята на съпругата на хирург, която взима под свое покровителство объркан тийнейджър и съответно нейният живот се обърква. Колин Фарел като че ли се е отвратил, четейки сценария. Каква бе Вашата реакция? 

- Това е изключително смущаващ филм.

- И още? 

- Никога преди не съм чела подобен сценарий. Филмите на Йоргос не приличат на никои други. Обичам да работя с режисьори, които не се страхуват да преминават отвъд границите и да стъпват в забранени територии.  

- В "Измамените", римейк на филма на Дон Сигел, управлявате с желязна ръка момичешки пансион, в който спокойствието е нарушено от пристигането на ранен войник. Какво Ви привлече в този проект

- Възможността да попадна отново в света на София Копола. След разкритията за сексизма в Холивуд реших, че всяка година трябва да правя поне по един филм с режисьорка. Взех това решение и то вече е част от поведението ми. Жените трябва да се подкрепяме. Нямаме избор. "Измамените" ми стана интересен, защото София си е прокарала собствен път и за мен е важно да я подкрепя. Същото важи и за Джейн Кемпиън. В сериала Top of the Lake (сезон 2 бе представен извън конкурса в Кан) в центъра е персонажът на Елизабет Мос. Моята роля е малка, но исках отново да работя с Джейн, с която съм снимала "Портрет на една дама" през 1996 г. и която познавам от 14-годишна. Още живеех в Австралия, когато тя ми предложи главната роля в един късометражен филм.  

- Филмът на Дон Сигел бе определен от някои критици като "женомразски", а римейкът на София Копола често е определян като филм на феминисткото отмъщение. Как ще обясните този обрат? 

- Със смяната на гледната точка. Филмът на Сигел е за живота на персонажа на Клинт Истууд, а този e за живота на момичетата. Това означава, че не бих определила филма като феминистки, а определено като женски. Именно това ми харесва във филмите на София – те не следват логиката на сценарий, а на атмосфера, която е определено женска. 

- А Вие самата считате ли се за феминистка?   

- О, да, без съмнение. Отгледана съм от една истинска и строга феминистка, която през 70-те ме водеше със себе си на събранията на австралийската феминистка организация Women's Electoral Lobby. Слушах много внимателно. Всичко ме впечатли и се запечата в мен. Вярвам, че заплатите трябва да бъдат равни, в равните образователни права. Не че се снимам само във "феминистки" филми, но ако попадна на проекти, които се препокриват с убежденията ми, толкова по-добре. Наскоро, например, играх в Лондон ролята на Розалинд Франклин (английска биофизичка) в пиесата Photograph 51. Беше ми на сърце, защото трябваше да се реабилитира мястото в историята на една жена учен, която не е била включена в колективната Нобелова награда, присъдена за откриването на структурата на ДНК. Тази история трябваше да се разкаже, както и историята в сериала на HBO "Големите малки лъжи", в който участвам.   

- Играете ролята на Селест, която пред приятелките си се прави, че животът й е идеален, а мъжът и я бие. Сцените, в които участвате с Александър Скарсгард, са мъчителни за гледане. Колебахте ли се, преди да приемете да участвате? 

- Не, защото артистичното изкушение бе по-силно. Действам инстинктивно. Може би съм виновна, че не обмислям нещата достатъчно, но това ми е в природата – хвърлям се в неизвестното и чак след това се замислям за последствията. Знаех, че трябва да се снимам в "Големите малки лъжи" веднага, щом затворих кориците на романа. Именно аз убедих авторката Лиан Мориарти да ни даде правата за филмова адаптация. Снимките бяха тежки, защото с Александър така се вживяхме в тази история, че се връщах вкъщи със синини.   

- Нито една от жените в "Големите малки лъжи" не е щастлива. Всички малко или много са жертви на ролята, която обществото иска да играят – на идеалната майка, на идеалната съпруга…   

- Да, случаят със Селест е трагичен, защото тя се е сраснала с маската, която си е измислила. Тя стиска зъби под ударите, убедена, че го прави за доброто на семейството, неспособна да види истината. Докато не си дава сметка, че децата са разбрали какво се случва и че вместо да ги защитава, тя ги унищожава.   

- Финалният епизод звучи политически радикално, почти като призив към революция…   

- Това е метафора какво може да се случи, когато жените обединят силите си, вместо да стоят свити в ъгъла.   

- Какви сериали гледате

- Наскоро изгледах "Короната", реализиран отчасти от Стивън Долдри, много ми хареса. Сега гледам Feud (за съперничеството между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд), защото Райън Мърфи (един от създателите) ми е сред най-скъпите приятели. Впечатлена съм от играта на Джесика Ланг и Сюзън Сарандън.   

- Като оставим настрана разгорещения сексизъм в Холивуд, има ли живот след 40-ата годишнина? 

- Разбира се. Вижте какво прави Изабел Юпер във филма на Верховен ("Тя") и в театъра. Тя е като светлина, която озарява. Както и Мерил Стрийп, Джесика Ланг… Надявам се и аз да съм сред тези, които ще вдъхновяват следващото поколение жени.   

- Кои са останалите актриси, които са Ви вдъхновили? 

- Джуди Дейвис. За нас, австралийките, тя е една от най-великите актриси. Освен това Бети Дейвис, Вивиан Лий и Ана Маняни.   

- За да остарееш красиво в Холивуд трябва ли да се отдалечиш от Холивуд? 

- Аз заминах за Нешвил по любов. Заради любовта ще отида да живея и в Тимбукту. От любов бих направила всичко. Аз съм непоправима романтичка и така се озовах в Нешвил, Тенеси, родина на кънтрито и на  пилешкото с подправки. Дали това място бе най-подходящото, за да отглеждам децата си? Напълно, защото това е малък оазис, едно много провинциално място, където мога да се отпусна, за да чета, да се храня и да презаредя батериите. Като се вземат предвид някои от трудните роли, които изпълнявам, работата може да повлияе на психиката ми и да наруши съня ми. Затова имам нужда от спокойно място, в което да се възстановявам. Така оцелявам. В живота съм много спокойна, не ходя по партита. Имам щастието творческият ми живот да е много пълноценен благодарение на ролите ми, но след това се прибирам вкъщи и съм отново майка.  

- Имат ли право звездите да говорят за политика или само наливат масло в огъня? 

- Моите убеждения са изразени чрез ролите ми. За всичко оставало, вярвам в любовта, в емпатията, състраданието, обединението. Това ми се иска да изведа на преден план.

(Със съкращения)

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: