Ник Чалдъков, Валентина Кръстева и Красиана Георгиева: с фотоапарат около Монблан

Публикувана на: 31.05.2015
1 снимка

Трекинг фотография - що е то? В новата изложба на трима автори е запечатано пътешествието им, което преминава през територията на 3 страни - Италия, Швейцария и Франция, по един от най-популярните трекинг маршрути в Европа, Обиколката на Монблан (Tour du Mont Blanc или TMB). Интервю с Ник Чалдъков и Красиана Георгиева, която е дебютантът сред тримата като фотограф в изложбата, открита наскоро във Варна.  

- Изложбата "Обиколката на Монблан 2" е втора, посветена на този маршрут. Защо решихте да се върнете отново там?

Ник Чалдъков: Обичам планината. Обичам да живея в планината. Искам и други хора да го направят, да излязат от офисите и апартаментите, от затворения кръг "вкъщи - на работа". Излезеш ли навън за по-дълго време, това може да ти донесе само здраве и щастие. 

- Защо избрахте този маршрут?

Ник Чалдъков: Стана случайно. Отидохме в Шамони, хареса ми районът и решихме пак да се върнем. Разбрахме, че има маршрут покрай Монблан, който е един от най-красивите в Европа. Алпите имат много лесен терен за разлика от Хималаите. Пейзажът преминава по-плавно от зелено в снежно бяло, прекрасно съчетание. Лятото нависоко има сняг, а същевременно в ниското пътят представлява приятна разходка. Ако решиш да се изкачиш на 3000 метра, навлизаш в снежната част на Алпите, но този маршрут минава само през 2-3 такива места, които лесно могат да се прекосят, без да са необходими алпийски способи. Алпите са едно от малкото места, които са точно като алпинеум - лесни, достъпни и много хармонични. Това го няма в Хималаите, всичко е по-сурово и трябва да си много по-кален, а ние не сме такива хора. Затова препоръчвам Алпите.

Красиана Георгиева: Лично аз се наех да тръгна по този маршрут, защото исках да предизвикам себе си. Гледайки първата изложба на Ник ме впечатлиха гледките от снимките. Направих го малко на шега. Никой не ми вярваше, че ще успея, може би това ме амбицира да покажа, че мога. Занимавала съм се с различни екстремни спортове. Скачала съм веднъж с парашут и бих продължила. Занимавам се с водолазни спортове, много обичам да се гмуркам, под водата е спокойно. Скоро ходих на кану-каяк, където също искам да се развивам. Замислям се и за подводна фотография, но трябва още да израсна като фотограф, за да започна. А Ник ме запали по планинарството.

- Как бихте определили фотографиите, които показвате?

Ник Чалдъков: Моите фотографии са това, което са. Нито мога да ги определя като пейзажи, нито като художествена фотография, нито като портрети на хора. Това е моето виждане от една обиколка на Монблан. Има репортажен момент, който е най-силен в работите на Красиана Георгиева. Тя завърши курс при мен за една година, започна от нулата и извървя еволюционен път пред очите ми. Бих казал, че постигна усещане за момента на движение на човека и улавя решаващия миг, в който може да се разкаже история във фотографията. Нейните около 10 снимки разказват за характерните персонажи, които срещнахме по време на нашето пътуване.

- Какви хора се срещат по този маршрут?

Ник Чалдъков: Това са три типа хора. Първият са така наречените туристи, най-масовата група, към която спадаме и ние. Трябва да подчертая, че става въпрос за масов туризъм. Ние не сме професионалисти. Аз дори не съм спортист. Аз съм човек, който ходи с апарат и леко се раздвижва. Спортистът в групата бе Красиана. Обикаляхме по маршрут, който е един от най-красивите и достъпни в света. След първото му изминаване направихме безплатен водач, където може да се намери негово подробно описание, на всички особености, информация за екипировката, как да се постигне лекота, каква физическа подготовка е необходима и така нататък. Втората група е тази на пътешествениците. Третата група са спортистите. Те обикалят Монблан с максимална скорост, бягат, за да изминат все по-бързо маршрута.

TMB - снимка на спортист, Ник Чалдъков

Спортистът - среща по маршрута TMB.                © Ник Чалдъков

- Хората, които срещнахте, сигурно имат интересни истории?

Ник Чалдъков: Да, например един пътешественик англичанин, има го на снимка в изложбата, който от 30 години ходи по планините, след смъртта на съпругата си вече сам. Той вече не може да приеме светския живот и се е отдал изцяло на скитане из планините. Цяло лято е в Алпите, със скромна екипировка извървява на ден по 20-30 километра. Той освен това пише, рисува картини в скицника си, някои неща публикува в интернет. Или един спортист, също го има на снимка. Той е с ударен крак, маратонките му са изключително качествени, екипировката му също. Но преобладаващата група хора по пътеката са туристите, след това са спортистите и накрая пътешествениците.

Красиана Георгиева: Имаше много интересни случки, доста с участието на самия Ник. В изложбата има негова снимка, на която е в компанията на магарета. Тази моя серия е много голяма. Случката бе, че започнахме да си сушим палатките, тъй като предната вечер ни заваля силен дъжд. Докато развявахме палатките, швейцарските магарета решиха да ни закачат...

- Срещнахте ли българи по пътя?

Ник Чалдъков: Да, срещнахме наш познат, който каза, че е видял други българи, които с моята карта обикалят по маршрута.

- Третата участничка Валентина Кръстева какво добавя към фотографиите от своята гледна точка?

Ник Чалдъков: Тя е художник. Повече от 10 години преподава изобразително изкуство и фотография на деца и гледната й точка е типично художествена. В първата ни обиколка акцентът беше върху пейзажа, този път тя бе привлечена от човешките образи и отношения. Уловила е много спонтанни моменти в общуването между хората, животните и природата. Казва, че са я привлекли спокойствието, свежестта и чистотата на хората в планината и високите планински селца. 

Валентина Кръстева

Третата участничка - Валентина Кръстева        © Ник Чалдъков

- Каква е всъщност скритата ви идея, която зрителите трябва да открият в тази изложба?

Ник Чалдъков: Призивът е много прост, но може да доведе до здраве, щастие и радост - да накараме хората да излязат от офиса, от уютния си апартамент, да излязат сред природата, да живеят там поне 10 дена. Няма значение къде - на планина, на море, в пустиня. Сред природата се хармонизираме, а в градовете се съсипваме. Деветдесет процента от болестите идват от неправилния живот в града.

- Казвате в експозето си, че изложбата не е във Ваш стил. Защо?

Ник Чалдъков: От малък обичам черно-бялата абстрактна фотография, в която няма буквално послание, а интуитивно усещане. С такива работи ме познават и хората. Нещо като стоя си вкъщи на дивана и снимам сенки и светлосенки. Не ме интересува дали съм харесван или не, дори не обичам особено изложбите, защото това е усилие за твореца - от амплоато на творчеството влизаш в амплоато на светското, което е почти неприятно. Но няма как - така ми казват всички. "Няма как", казват и спонсорите. Първият, който ни се обади съвсем приятелски, е Чавдар Трифонов, човек, който е бил алпинист. Имаме и други спонсори, благодарение на които можахме да си позволим лека екипировка. Всички планинари знаят, че колкото си по-лек, толкова повече вървиш. За нас това е изключително важно, защото колкото сме по-леки, толкова повече снимки правим, защото по-малко се изморяваме. Нещо важно, което искам да кажа за спонсорите е, че те направиха много смела постъпка, като ни подкрепиха. Ние не показваме велика художествена фотография. Две трети от снимките са на нас самите, тоест снимали сме се взаимно. Целта е да се покаже как се живее на тази планина и как живеят други хора там. Бих казал, че това са големоформатни снимки за спомен, направени професионално. Тук ще кажа нещо в скоби. Сега във фотографията се забелязва лоша тенденция - опит да се впечатли публиката с разни визуални чудеса, не само заради намесата на компютрите, а и заради стремежа нещо да е заснето така, че да е различно. Аз съм за използването на фотографски умения. Ценя класиката. Бих дал съвет към всички млади, които искат да станат известни - няма да станете известни по този начин. Бъдете верни на себе си, снимайте това, което ви харесва и не се интересувайте от модерните тенденции, защото те водят до провал. Опитът да станеш интересен чрез нещо, което е модно, е най-пагубното.

- Набелязали ли сте друг маршрут, който да изминете?

Ник Чалдъков: Засега не, но имам планове през август да направя уъркшоп на Шамони, ако се съберат достатъчно ученици. Да се съчетае фотографията с малки преходи. Имаме покана изложбата "Обиколката на Монблан 2" да бъде представена и в София.

Красиана Георгиева: Аз лично ще продължа с репортажната фотография, това е моята страст - да предавам определени моменти, които хората преживяват.

Изложбата "Обиколката на Монблан 2" може да се види до средата на юни 2015 в Галерия Vinart във Варна. 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: