Място за Вашата реклама!

 

Норвегия – с изглед към фиордите (част 2)

Публикувана на: 27.10.2013
1 снимка

По-нататък пътешествието ни продължава все по фиорда, докато не навлезем в самата планина. И пак вода - много и навсякъде. Езеро след езеро. Има множество пръснати къщички, където местните се отдават на риболов и лов, както и скитане из самите планини.

Шосето е осеяно с дървени колчета, на чийто връх има светлоотразителни лепенки. По-късно разбирам, че това е за зимата, когато снегът затрупа пътя и останат само тези колчета да стърчат във въздуха като ориентир.

Спираме в малко и много уютно ресторантче. Не знам кое да опиша първо: самата храна или цените. Но ако човек е дошъл в Норвегия и така или иначе е решил да разгледа страната, може да преживее обяд за четирима, който се равнява на минималната работна заплата у нас. Иначе сьомгата или бялата риба, или която и да риба да опитате си заслужават. Сервират ги често с гарнитура варени картофи. Препоръчвам и задушено месо от лос - много популярно в Норвегия.

След около петдесетина километра започваме спускане. Водата е пак около нас. Но става по-топло и слънцето по-често ни навестява. Преди да залезе.

Фльобер е място, заселено с малки къщички, предимно летни вили и зони за туризъм. Използваме случая да се разходим до Лилехамер – град домакин на Зимните олимпийски игри през 1994 година. Той е разположен на най-голямото езеро в Норвегия – Мьоса с дължина около 80 км.

Ски шанцата в Лилехамер и гледка към езерото Мьоса.

Ски-шанцата в Лилехамер и гледка към Мьоса - най-дългото езеро в Норвегия.

След два дни обратно на шосето. Минаваме по долния маршрут. Релефът се повтаря, с тази разлика, че горе в планината виждаме глетчер. На много хиляди години. На удобно място има построена хижа, където пием чай и хапваме типичните норвежки питки със сладко. Пътят отново върви покрай езера. И после започва спускане. Към Ейдфиорд - следващата голяма забележителност, която ще посетим.

Правят ми впечатление отново тунелите. Един след друг. На моменти те или се спускат, или правят големи и дълги завои, а на места се вият като серпентина в самата скала. Шофьорите минават специален курс в Норвегия, за да имат представа как да реагират в случай на авария в тези безкрайни тунели. И все пак връх на инженерното изкуство си остава тунелът, в който попаднахме на кръгово движение – буквално. Събираше няколко посоки, от различни места - кръстовище с кръгово движение, само че дълбоко под скалата.

Ейдфиорд ни се разкрива постепенно. В единия си ръкав той е като отсечен по права линия. Там има и пристанище за големите пасажерски кораби. Тук пътниците слизат и с автобус ги откарват до вътрешността на планината. А ние спираме колата и се любуваме на тихата вода, укротена сякаш от величествените скали, отвесно дигнали се към небесата. Малко ти трябва да си представиш как преди стотици години викингите са кръстосвали тези места - с лодки и на коне. Действително това е страна, където всяка една легенда би се чувствала като у дома си.  

Фиордът "Аурландс"

Времето е спряло във фиорда "Аурландс".

Разбирам ги норвежците – построили са си вилите по тези места, пръснати по целия път. Те до такава степен са свързани с природата си, че само за нея говорят. Децата им от най-ранна възраст са по планините и сред природата. Много ми хареса едно мистично определение за народа тук: че се раждат само млади духове, още неопитни и затова хората тук толкова обичат природата, лова, риболова. Когато направели няколко прераждания, тези духове вече се отправяли подготвени към места, населявани от по-древни цивилизации.      

Откъснах се, но това е нормално. Сред водата, фиордите и всичко, което те заобикаля като природа в Норвегия, спокойно можеш да се отдадеш и на тези мисли. Спокойствието така те обгръща, че освен за време, спираш да мислиш и за себе си – проблеми, нужди и разни тежки мисли. Начинът, по който красотата на тази страна те обгръща остава за цял живот. Накъдето и да се обърнеш виждаш съвършено съчетание на природа. Все едно се намираш в работилницата на боговете.

Още няколко пъти спираме с колата. Току излезем от някой тунел и караме по брега на фиорда; виждаме водопад. Има пътечка и можем да влезем под него - като на филм. Снимка за спомен.

После слънцето залязва, но скоро виждаме очертанията на Берген. Последен тунел може би и пътешествието ни е към края си. И последен поглед назад, към светлината на природата и миговете, запечатани край фиордите.

Иска ми се отново да ги видя. И ако е възможно да остана по-дълго там, както със себе си, така и с думите, които ще изрека в мълчанието си.

© Снимки: Мариан Желев

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: