Място за Вашата реклама!

 

Патрик Модиано за последния си роман „За да не се изгубиш в квартала“

Автор: Gallimard
Публикувана на: 12.10.2014

В началото на октомври във Франция излезе новият роман на Патрик Модиано Pour que tu ne te perdes pas dans le quartier ("За да не се изгубиш в квартала"). Броени дни по-късно, на 9 октомври, писателят бе удостоен с Нобеловата награда за литература. Как Модиано представя последния си роман?

Интервю на издателство Gallimard с Патрик Модиано по повод излизането на книгата му "За да не се изгубиш в квартала". Това е 28-ият роман на писателя.

- Целият сюжет се развива около една загуба, а не ново откриване. Каква роля играе загубата по отношение на паметта?

- Романът започва с телефонен звън. Главният герой - Жан Дараган, се обажда след дълго колебание. Непознат му казва, че държи в ръцете си бележник с адреси, който Дараган е изгубил. Гласът на непознатия му припомня епизод от детството му, който той е смятал, че е забравил и който се е оказал определящ за живота му. Загубата съживява спомена заради липсата или заради чувството на отсъствие, които тя провокира. Разбира се, загубата на човек, когото обичаш, но и понякога загубата на незначителна вещ, с която си свикнал в миналото - оловен войник, талисман, получено писмо, стар бележник с адреси. Тази загуба и отсъствието отварят врата към миналото.

- Колкото повече разказвачът се връща назад в детството, толкова по-малко той разбира. Фатален ли е споменът, след като той замъглява, а не изяснява?

- Жан Дараган сякаш е имал много особено детство, но може да се каже също, че във всички спомени от детството има някаква загадка, създадена от детското виждане за заобикалящото го. По време на "разследването", което Дараган провежда за този епизод от детството му, той наблюдава друго явление: често спомените за определен период от живота не съответстват на тези, които "свидетелите" са запазили за вас и за същия период. Дотогава, докато не си зададеш въпроса дали търсенето на изгубеното време не е напразно начинание, забулено от забравата и спомени, за които накрая се питаш дали не са въображаеми.

- Жан Дараган се затруднява да сглоби пълен разказ на собственото си минало… Невъзможно ли би било да се напише биографията му?

- Да, мисля, че е трудно да бъдеш негов биограф. Автобиографията ще съдържа много неточности, защото често те се дължат на пропуски, неволно или не. И дори и да се стремиш да си точен и искрен, си принуден да създадеш разказ с автобиографичен тон, което би ти попречило. Смятам, че за превърнеш това в литературно произведение, трябва просто да сънуваш живота си - сън, в който спомен и въображение се смесват.

- Измежду спомените се откроява този за младежки роман, написан като отчаяно послание, за да се намери една жена, всъщност роман за една читателка…

- Разбира се, в това има известна ирония, но често ми се е случвало да вмъквам в книгите си имена и подробности, като сигнали от морзовата азбука, предназначени за определени хора, чиито следи съм изгубил. Предварително съм знаел, че те няма да дадат знак за себе си, но именно мълчанието им ми даваше желание да пиша.

- Не е ли Жан Дараган този, който сам създава тайнственост въз основа на съвсем обикновени събития?

Едно изречение, чийто автор не помня, много ме впечатли: "Тя бе тайнствена като всички". Да, смятам, че погледът на децата и на писателите има силата да придава тайнственост на хората и нещата, каквато привидно те не са имали.

- Желанието да разкриеш мистерията не води ли до неизбежно разочарование?

- Никога не трябва да се разкрива мистерията. Или поне един писател не би могъл да го направи. Дори и да иска да я разкрие по деликатен начин, той само я подсилва. Самюъл Бекет е казал за Пруст, че не е правил нищо друго, освен да обяснява персонажите си - "Като ги обяснява, той отнема от тайнствеността им". 

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки

Място за Вашата реклама!

Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: