Писателят Петър Доков отговаря на Въпросника на Марсел Пруст

Публикувана на: 20.01.2013
1 снимка

Читателите на предстоящата нова книга на Петър Доков "Спасител" ще открият в нея отговорите на този Въпросник, дадени от автора. Сборникът с есета "Спасител" в момента се подготвя за печат и предстои да излезе до два месеца.

Петър Доков е автор на книгите "България днес - социална структура и политическо управление" (Париж, 1978), "Колажи" (2005), "Блудна родна" (2007), "Медената гилотина" (2008), "Изкривени времена" (2009), "А жадувахме феникс" (2010), "Думи на кръст" (2011).

ПЕТЪР ДОКОВ СПОРЕД САМИЯ СЕБЕ СИ

- Най-важната черта от Вашия характер?

- Понякога се опитвам да мисля, но по-често следвам интуицията си. Води ме опитът, знам – ако вземе погрешно решение след дълбок размисъл, мога да виня само себе си, вероятно не съм толкова прозорлив. Ако се оставя на интуицията, тази опасност отпада, свободен съм да проклинам съдбата или някакво дяволче в мен.

- Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

- Предвидимостта в поведението. Да знам какво мога да очаквам, да не позволя на изненадата да ме управлява. Да не изправям близките си пред подобни изпитания.

- Качеството, което най-много харесвате в една жена?

- Този въпрос ми се струва малко дискриминационен. Очаквам от жената същото, което очаквам от всеки човек. Ако въпросът бъде стеснен до физиологични и душевни различия, отговорът лежи в плоскостта на женствените дадености и – разбира се – в дарбата на жената да ме възпроизведе в бъдещето.

- Какво цените най-много в своите приятели?

- Да ме понасят такъв, какъвто съм. Е, могат да ми правят забележки, но приятелски, без да очакват особени промени в мен.

- Най-големият Ви недостатък?

- Трудността, с която казвам "не". След толкова усилия не се научих да правя това спонтанно и отривисто, често преминавам през някакво досадно колебание. То без съмнение се забелязва от околните и отнема от силата на моето несъгласие.

- Любимото Ви занимание?

- Да редя ребуси. Пъхам си ръката в кутията, изваждам наслуки някаква плочка и изграждам около нея цялата картина. През това време си мисля разни неща. Накрая не само ребусът е готов, а и някакво смътно чувство в мен е придобило малко по-ясен облик.

- Най-голямата Ви мечта за щастие?

- Да не мечтая за щастие. Да го имам без да го диря настървено и без да усещам някаква сладникава натрапливост. Да не забравя, че моята сбъдната мечта може да се отрази на живота на околните, да ги лиши от нещо или да ги натовари принудително.

- Кое е най-голямото нещастие?

- Стандартно, загубата или страданието на близък човек. В малко по-друг план – срутени кумири, късно осъзнаване на неволна служба на фалшиви идоли.

- Какъв бихте искали да бъдете?

- Не бих желал да се меся в Божиите работи. Той знае за какво ме е изпратил на Земята и ме направлява, а аз съм доволен от избора и напътствията му.

Не, това не е обезателно израз на задоволство. Ако се вгледам в себе си, ще забележа следи от паднали ангели. Той ги толерира, дава им сила, изглежда има някаква потребност от тях. И наистина, без тях целият процес на катарзис и извисяване би бил немислим. Няма как да познаем Доброто, ако не се сблъскаме с неговата противоположност.

- В коя страна бихте искали да живеете?

- Живял съм в няколко държави и знам – извън климатичните условия и стандарта на живот, хората във всички страни са еднакви. Някъде и донякъде успяват да завоалират елегантно лукавството си, но не и да се освободят от него. Сега живея по мой избор в България, защото тук се чувствам у дома. Моля ви, не прибързвайте със заключенията, не съм мазохист.

- Любимият Ви цвят?

- Белият. Той отразява всички останали, достатъчно е да знаеш как да отделиш нужния за дадено настроение оттенък. На същото основание мога да кажа и черният цвят, но – поради наслоените през вековете предразсъдъци – това ще прозвучи доста по-различно.

- Любимото Ви цвете?

- Момината сълза. Не само заради белия цвят, тя бе любима и на мама. След това идва Дяволския нокът, но не мога да разбера защо; може би ме привлича със загадъчния си аромат.

- Любимата Ви птица?

- За пръв път дойдох от Балкана във Варна като дете и се влюбих в чайките. Като голям се заселих тук, но чайки вече нямаше; дано не моята любов ги е прокудила. Гларуси има в изобилие, но те са хищни, грабливи,  вресливи. Напомнят ми на лешояди. А, вече имам отговор – лястовичката под стряхата на старата ни къща.

- Любимите Ви автори-прозаици?

- Джек Лондон, Казандзакис, Йордан Йовков, Димитър Талев, Атанас Липчев.

- Любимите Ви поети?

- Яворов, Дебелянов, Смирненски, Гео Милев. Христо Фотев.

- Любимите Ви литературни герои?

- Вярвам, че не става дума за обични герои, а за добре изградени образи. В случая не става дума за обмислен избор, а за спонтанни проявления.

Започвам да изреждам. Квазимодо, защото отразява събрани в едно противоположности. Жан Валжан с неговата безгранична доброта, инспектор Жавер със самоубийственото му чувство за дълг. Том Сойер и Хъкълбери Фин, кой не знае защо. Бранислав Нушич от неговата автобиография. Няма да забравя и добрия войник Швейк. Доста пъстра компания, но е така. Без всякакво притеснение ще добавя и Принцът на Екзепюри.

- Любимите Ви литературни героини?

- Пипи Дългото чорапче – свобода, непринуденост, непретенциозност. Откритостта не я лишава от приятелство и доброта.

- Любими композитори?

- Бах, Чайковски, Хендел,  Дворжак, Филип Глас.

- Любими художници?

- Огюст Роден за осезаемостта на Творението в "Ръката на Бог"; за "Тя бе хубавата Холмиер", която ни напомня за преходността. Христо Станчев за "На нивата" и коравостта да понасяме и продължим живота. И още много други. В края, но с особено значение за мен, са Васил Василев и Иван Обретенов, които пробваха четките си с моя образ.

- Кои са Вашите герои в реалния живот?

- В реалния живот трудно се откриват герои. Може би защото забелязваме в тях и човешки, не толкова героични черти. Може би Ян Палах, със сигурност Димитър Списаревски.

- Кои са Вашите героини в историята?

- Отново труден и деликатен въпрос, защото историята е митологизирана с "възпитателни" и патриотични цели. Вън всеки случай Баба Вида, Баба Тонка и милиони други майки, които погребват децата си.

- Любимите Ви имена?

- Българските, но колко от тях са останали покрай културните и религиозни нашествия по нашите земи. Харесва ми Расате – и като звучене, и като (старо) послание.

- Какво най-много мразите?

- Подражанието, макар че вероятно и аз му се отдавам. Опитите да играем престижна в обществото роля обикновено провалят нашата индивидуалност.

- Кои исторически персонажи никак не харесвате?

- Да оставим диктаторите настрана. Тук на ум ми идва Гюро Михайлов. Не го мразя и разбирам трудността на неговото положение. Ама и смъртта не бива да идва мърцина, а да служи на живота на другите.

- На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

- Вече споменах Димитър Списаревски, който врязва изтребителя си във вражеска летяща крепост и не й позволява да изсипе смъртоносния си товар над София.

- Коя реформа най-много харесвате?

- Тази дума май вече придоби карикатурен облик. Пременил се Илия, огледал се – пак в тия. Истинската реформа узаконява настъпили вече промени; опитите чрез реформи да се извършат промени обикновено са неуспешни, граничат с принуда или служат на демагозите. След премахването на робството и крепостничеството освободените се превърнаха в скитници и просяци.

- С какво бихте искали да Ви е дарила природата?

- Защо природата? Тя също е сътворена, а ние в значителна степен сме част от нея. Все пак ще отговоря – с качествата, които нямам, а харесвам. Те са твърде много, няма да ги изброявам.

- Как бихте искали да умрете?

- Красиво, достойно и спокойно; по външни описания, като Сенека. Но, за разлика от него, без външна принуда. Не искам да умирам, а да пристъпя смирено и с доверие в истинския свят. Дали ще намеря сили и мъдрост за това, не знам.

- В какво състояние на духа се намирате в момента?

- Предният въпрос ме направи леко скептичен, но възбужда в мен и жажда за живот тук и сега. Това без съмнение ще ми помогне да отговоря някога по-добре и на въпроса за смъртта.

- Кои грешки можете да простите?

- Всяка грешка, която е лишена от умисъл да се причини болка. Необходимо е обаче едно уточнение – небрежността също може да причини страдание.

Вашият девиз?

- Ще трябва да си измисля, нямам ясно формулирана максима, твърде много витаят в ума ми. Англоговорящите имат нещо, което ми харесва – Be yourself! ("Бъди такъв, какъвто си")! Веднага трябва да добавя – това предписание не е подходящо за хора с придобита или наследствена нравствена недостатъчност. Опасно е за здравето (на околните).

...

Съблазнително е човек да отговаря на подобни въпроси – има неограничени права на изказ и заедно с това лишава критиците от право на присъда. Само си помислете – има ли някой друг освен вас, който да познава така добре вашите преживявания и нагласи! Друг е въпросът в каква степен ще бъдете откровени, но и в това отношение съдник можете да бъдете само вие.

loading...
Loading

Подобни статии

Рубрики

Реклама

Джаз Рисунки
Преводи

Видео Новини

Рубрики:

Новини: